Прочетен: 1322 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2022 11:54
Предлагам ви част от тази Истинска история и фактология, за да помогнат те за познаването и осъзнаването на Истината и реалностите за действията на коминтерновската шайка, работеща срещу интересите и суверенитета на България!!!
С цялото ми уважение и благодарност към Н.Бракалова за публикацията, която разкрива една Истина и към вас, моите читатели: Огнян Узунов
13.02 13:52 - ПАМЕТ: РОДОЛЮБЕЦ И СПАСИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници
Прочетен: 93 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 13.02 14:03
Септември, 1918 година. След пробив на Добро поле, осъществен от войските на Антантата, дезертирали войници, обезверени и манипулирани от комунистически агитатори, напускат фронта и тръгват „да мъстят” на управниците в София. Противникът това и чака. На 28 септември голяма сръбска пехотна част напредва към Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък. Но от височината я пресреща с оръдеен огън един български майор, останал сам на рубежа с четири гаубици. Негови помагачи, които му подават снарядите, са овчари и козари от близките колиби. Нашествениците са спрени. Името на майора е Христо Луков. На следващия ден е подписано примирието в Солун. Сръбска войска не стъпва в Кюстендил. Градът остава в пределите на България.
След поражението в Първата световна война отечеството ни постепенно изправя снага. Тогава един полковник пише учебници по артилерийско и общовойсково дело, редактира и списание „Артилерийски преглед“. Това е полковник Христо Луков.
Пословичен е патриотизмът на младите преди 1944 година. Затова и те избират за свой лидер не някоя мека китка или развейпрах, а достоен български офицер. Това е генерал Христо Луков.
Възраждането и укрепването на българската армия се осъществява главно в периода 1935–1938 година. Министър на войната е генерал Христо Луков. Българомразците и до днес му приписват несъществуващи вини – за държавен преврат, за изпращане на наши войски на Източния фронт, обвиняват го в антисемитизъм. Това са документално доказани клевети.
Истината е, че ръководството на нелегалната Българска работническа партия, което действа de facto като престъпна организация и се е поставило в услуга на интересите на чужда държава – тоталитарният СССР, изготвя списък за ликвидиране на изявени български патриоти, сред които е и генерал-лейтенант о.з. Христо Луков. Списъкът е само началото на последвалите след зловещия 9 септември 1944 г. масови убийства и репресии, с които се цели да бъде ликвидиран достойният политически, военен, културен, стопански и духовен елит на България.
Ръководител на червените терористични групи в София е Славчо Радомирски. Същият по-късно става генерал майор в просъветската Народна република България. Той възлага на терористите Иван Буруджиев и двадесетгодишната Виолета Бохор Якова да убият генерал Христо Луков. И на 13 февруари 1943 година пъкленият замисъл е изпълнен. Убийството на генерала е извършено пред очите на петгодишната му дъщеричка. Ръката на Буруджиев, по-късно полковник от Държавна сигурност и генерал от БНА, в последния момент трепва и първият куршум удря прага на външната врата, а вторият се забива в тавана. След което Якова прострелва генерала в сърцето. Същата терористка осъществява и други убийства – на майстора дърводелец Никола Христов и на полковник о.з. Атанас Пантев – председател на Върховния касационен съд. Комунистите и до днес се гордеят с извършените от техни съпартийци кървави терористични акции. Те дори създадоха игрален филм за възхвала на убийците – „Черните ангели“, който е позорът на българската кинематография. Терористката Якова е убита в село Кондофрей през месец юни 1944 г., при законно проведена антитерористична операция. След преврата на 9 септември 1944 г. тялото й е препогребано в градината пред Младежкия дом в Радомир. Издигнат й е паметник. Улица и промишлено предприятие носят нейното име. Иван Буруджиев е задържан, но поради „липса на доказателства“ е освободен. По време на комунистическия режим е признат за „активен борец против фашизма и капитализма“ и доживява до генералска пенсия. Неговата дъщеря е университетски преподавател, политолог, политик, народен представител в 42-то Народно събрание от БСП – партията, която и днес управлява България.
Невръстната дъщеричка на ген. Луков е обявена от комунистическия режим за „враг на народа”.
Но защо разказвам тази история. Първо, защото утре се навършват 79 години от убийството на достойния български генерал Христо Луков. И второ, защото историята не е безименна и безпаметна.
[…]
Поклон пред светлата памет на генерал Христо Луков, спасителят на България!__
Александър Йорданов Александров
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=4906306152781501&id=10000206493505014.02.2022 20:24
- Това не го ли знеш - блогови фашисте?
15.02.2022 11:40
Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) като организация с „изцяло оформен фашистки характер“:[7]
„ Изцяло оформен фашистки характер вече през годините на Втората световна война имали Съюзът на българските национални легиони (ген. Христо Луков, после ген. Никола Жеков) и „Ратници за напредъка на българщината“ (Александър Белев, Л. Русев). В идеологическия им арсенал влизат обичайните крайнонационалистически и шовинистични, авторитарни и тоталитарни идеи, но още по-заострени и непримирими към всякакви партийно-парламентарни форми и либерално-индивидуалистични идеи; а също – и по-характерно – вождизъм и елитаризъм, расизъм, антисемитизъм и пр. Типично фашистките идеи (например водаческата) обаче остават недоразвити по тактически причини на съобразяване с установения монархически режим.
Даскалов, Р. „Българското Общество 1878 – 1939, т.1“. С., 2005, стр. 234.
“
Историкът Николай Поппетров охарактеризира СБНЛ така:[8]
„ [...] Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел. [...] Проявява изразени симпатии към новия ред – националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма. [...]
Поппетров, Н. „Социално наляво, национализмът – напред“. С., 2009, стр. 381 – 2.
“
Поппетров отбелязва, че няма запазени доказателства Луков да е изповядвал антисемитски идеи, макар че след 1933 г. антиеврейската тема доминира в публикациите на СБНЛ.[33]
Според други историци Луков не може да бъде определен като изповядващ идеологията на фашизма или нацизма. Такава теза например застъпва доц. Лъчезар Стоянов в медийно интервю от 2012 г.[34]
15.02.2022 12:38
Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) като организация с „изцяло оформен фашистки характер“:[7]
„ Изцяло оформен фашистки характер вече през годините на Втората световна война имали Съюзът на българските национални легиони (ген. Христо Луков, после ген. Никола Жеков) и „Ратници за напредъка на българщината“ (Александър Белев, Л. Русев). В идеологическия им арсенал влизат обичайните крайнонационалистически и шовинистични, авторитарни и тоталитарни идеи, но още по-заострени и непримирими към всякакви партийно-парламентарни форми и либерално-индивидуалистични идеи; а също – и по-характерно – вождизъм и елитаризъм, расизъм, антисемитизъм и пр. Типично фашистките идеи (например водаческата) обаче остават недоразвити по тактически причини на съобразяване с установения монархически режим.
Даскалов, Р. „Българското Общество 1878 – 1939, т.1“. С., 2005, стр. 234.
“
Историкът Николай Поппетров охарактеризира СБНЛ така:[8]
„ [...] Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел. [...] Проявява изразени симпатии към новия ред – националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма. [...]
- В съветска Русия - са налице много повече, и в по-задълбочен вид ПРИЗНАЦИТЕ ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ФАШИЗМА, като историческо явление!
- Второ, наместо С ЦИТАТИ - Кога ще си дадеш усилието САМ ДА КОМЕНТИРАШ ?!