С тази Истинна публикация, поучителна както за родолюбивите и истинолюбиви българи, така и за безродниците –  русофили и путинофили, мразещи и оплюващи България и българите, искам да напомня за един много достоен момент от нашата национална история. 
           Искам  да изразя също уважението и благодарността си към нейния автор – блогъра Get – един мъдър, осъзнат, изключително еродиран българин, познавач на историята на Отечеството ни, истински родолюбец и непреклонен търсач на Истината!
           Чест и почитания за автора и за всичко, което съдържа блога му, и което може да бъде много полезно за читателите, интересуващи се от житейските и исторически Истини! Четете внимателно и осъзнавайте добре прочетеното!
                                       
                         С цялото ми уважение към автора и към вас: Огнян Узунов!


08.05.2020 23:48 - Вечна слава и поклон пред загиналите Българи за Обединението на България! Автор: get Категория: История   
Прочетен: 3850 Коментари: 14 Гласове: 21
Последна промяна: 10.05.2020 13:01


 

Да поменем паметта на тези български чада! – Паднали в бой на Девети Май, СЪС СМЪРТТА НА ХРАБРИТЕ – следвайки завета на предците си възрожденци - ЗА СВЯТА И ЧИСТА, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!

На 9 май Българската армия разбива руските окупационни войски в Македония.

Действително, 9 май 1917 г. с право може да се нарече „черен ден“ за руската ОКУПАЦИОННА армия в Македония.

Този „Черен ден“ на руската армия в Македония, е закономерна последица от антибългарската политика следвана от Русия, по време на Двете Балкански и Първата световна война (1915 – 1918), когато, при последната, Русия воюва срещу България по всички фронтове.
През лятото на 1916 г. след освобождението на Македония и Поморавието от сръбската окупация и обединението им с България. Тя, вечният сръбски съюзник Русия, се включва в широкомащабната война против България, като едновременно нанася двоен удар: от север през Добруджа в подкрепа на Румъния, с която Русия е съюзник от 17.08.1916 г. и от юг – в Македония на Солунския фронт.Още през август 1916 г. в навечерието на общото настъпление на силите на Антантата на Солунския фронт пристигат първите руски войски, които подсилват враговете на България.
Това е 2-ра особена бригада, командвана от руския генерал Михаил Дихтерис. Създадена в периода май – юни 1916г. в района на Москва първоначално от 3-ти и 4-ти особен пехотен полк и Маршевият батальон. По щат има 224 офицери и 9 338 долни чина.От септември 1916 г. руската 2-ра особена бригада е хвърлена в боевете срещу 1-ва българска армия водеща бойни действия в битолското направление.С тези си действия руските войски подпомагат ФРАНЦУЗИ и СЪРБИ при овладяването на два български града в Македония – Лерин на 23.09.1916 г. и Битоля на 19.11.1916 г. 

През октомври 1916 г. в Македония се явява втори контингет руски войски, под вида на 4-та особена бригада. Сформирана е през юни 1916 г. в Москва. Тя се набира главно от запасняци, но има и 6 роти от действащата армия. При сформирането й  бригадата е с първоначален състав от 180 офицери и 9 368 долни чинове. 4-та особена бригада е в състав от два особени полка, с номера 7 и 8. Командва се от генерал – майор Максим Леонтиев.
4-та руска бригада е включена в състава на 3-та сръбска армия. На 28 – 30.11.1916 г. влиза в бой при настъплението срещу българите на Солунския фронт.
Особено активно действа 7-и руски полк. Той подкрепя сръбските атаки, при които губи 251 убити и ранени. Общо в тези дни бригадата дава 301 души загуби.
Според донесението от 2.12.1916 г. при щаба на генерал – майор М. Леонтиев, неговата бригада, вече се намира в завоя на р. Черна при село Брод. Не успява да постигне кой знае какви успехи. Понася сериозни загуби в сраженията и е изтеглена за временна почивка.
Вече през следващата 1917г. м. Май, руските войски са привлечени в пролетната офанзива на Антантата в завоя на р. Черна, чиято цел е пробива на българската отбрана.
При подготовката за настъплението - съглашенските войски са обединени в ударна групировка под командването на френския генерал Леблуа. Тя включва френски, руски и италиански войски.
На 9.05.1917 г. съглашенското командване преминава към решителни настъпателни действия в завоя на р. Черна срещу българо-германските войски.
2-ра особена Руска бригада трябва да настъпва в участъка на 22-ра усилена българо-германска бригада съвместно със 17-та колониална дивизия.
Настъплението й, се провежда чрез две колони, тази на:
А) 3-ти особен полк на полковник Тарбаев и с
Б)  4-ти особен полк на полковник Александров.
Съотношението на силите в този участък е в полза на Антантата. 18-те  френско-руски батальона с 104 оръдия се изправят срещу 10 баталъона (дружини) и 60 оръдия на участъка.
Руският 3-ти особен полк постига срещу сектора командван от германеца Хайнцелман частичен успех.
По-големи са успехите на 4-ти особен руски полк. Тук германският преграден артилерийски огън е незадоволителен, което улеснява действията на руската пехота.
Към 8.45 ч. първият удар на противника е отразен в секторите командвани от  Миге и Хаинцелман(германски фицери – п.м.). Но впоследствие, след кръвопролитен бой възвишението Дабица пада в руски ръце на 9.05.1917 г.  Руснаците пленяват даже 78 германци, в това число 4 офицери от 42-ри германски полк.
Следобяд 3-ти руски полк повторно атакува другият участък Хаинцелман.Безуспешно.
За възвръщане на Дабица, щабът на 22-ра усилена българо-германска бригада разработва план. Замислът е да се атакуват руските окопи на височината от към двата фланга. Преди това обаче трябва да се проведе бърза артилерийска подготовка. Това налага концетриране на огъня на близките батареи. Този план е блестящо изпълнен.
Поведена е краткотрайна артилерийска подготовка с участие на 5 български батареи. Следва образцова контраатака, която започва вечерта на 9.05.1917 г. В нея участват германски егери, атакуващи от запад и една щурмова-рота (6-та на капитан Шишков) от 2-ра дружина на 44-ти пехотен полк, атакуваща „на нож“ от изток.
Повечето от руските войски, които защитават Дабица са избити от снарядите и бомбите, и последващият щиков-бой, а остатъците от тях се оттеглят панически назад. В 20.15 ч. германо-българските части окончателно овладяват Дабица. Тя остава руска само 13 часа.
Загубите при българо-германската контраатака на Дабица са нищожни. Загива обаче командирът на 6-та рота на 44-ти пехотен полк, капитан Шишков. С овладяването на важната височина Дабица боят на 9.05.1917 г., боят безапелационно е спечелен от щурмуващите българо-германските войски.

 

Руските войски не са просто победени, а разгромени. От общо 3 000 щика, с които те участват в атаката и отбраната на Дабица, загубите им възлизат на 1 300 убити, ранени, контузени и безследно изчезнали.

Поражението на руските войски в завоя на река Черна е тежко.С пълно право 9.05.1917 г. може да се нарече „черният ден“ за руската армия в Македония. Само на 9.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада губи 25 офицери, от които 3 убити и 950 войници. Много тежко засегнат е 4-ти особен полк.

Но „черните дни“ за руските войски в Македония продължават.Френският генерал М. Сарай не желае да спре настъплението в този сектор на фронта, а атакува без оглед на загубите, българо-германските позиции в завоя на р. Черна чак до 21.05.1917 г.

Стремежът на френското командване на всяка цена да пробие, ожесточената съпротива на българо-германската отбрана струва много скъпо за руските войски.

До края на май 1917 г. последващите руски загуби в завоя на р. Черна (убити, ранени, изчезнали) достигат 1 200 души! Така за целия период на съглашенските атаки (9 – 21.05.1917 г.) в кървавия завой на река Черна руските загуби са средно по 100 души на ден!4-ти особен полк на 2-ра особена бригада е изцяло обезкървен. Той губи 50% от личния си състав. Още по-големи от руските обаче са загубите на руските съюзници – при италианците жертвите са 2400 бойци, а при французи - 4000 души.

На 21.05.1917 г. щабът на генерал М. Сарай прекратява настъпателните операции на Солунския фронт. Равносметката е ужасяваща. Загубите на съглашенските войски в пролетната офанзива срещу българската армия са значителни и хвърлят в отчаяние дори и най-големите оптимисти в техните редове. Тези загуби по различни източници варират от 13 000 до 20 000 души!
На обратния полюс са настроенията в редовете на Българската армия, която за пореден път доказва висок боен дух, твърдост в отбраната и решителност в контраатаките. Записана е нова бляскава българска победа в епопеята За Македония.
В сборника „Черна“ се обобщава по следния начин резултата от победоносните майски боеве  „При завоя на Черна”:

 

 

 

„…Тук падна легендата, че достойнсвата на българския войник отстъпват на големите и общопризнати негови качества при нападателния бой. Онова, което извърши българинът изобщо на целия южен фронт и частно в завоя на река Черна през майските отбранителни  боеве, е нещо легендарно, непознато на военната история. Въпреки силния и продължителен барабанен огън и многобройните атаки на около 40-50-хилядната френско-руска- итало армия по 20-километровия фронт в завоя, нашите войски не помръднаха от мястото си, не позволиха на противника да заеме нито една нова педя българска земя!

 

В историята на сегашната война ще остане бележита защитата на Вердюн. Но и при тая крепост, снабдена с многочислени силни укрепления, французите трябваше да отстъпят пред германския напор.

 

В завоя на Черна нямаше ни едно укрепление, наподобяващо тия при Вердюн …“

 

Руските войски излизат от тези бой обезкървени и със силно понижен боен дух. Този път награди и паради няма. Генерал – майор М. Дихтерис е потресен от ужасните загуби и фактически се признава за победен, което личи от следващите му донесения. На 18.05.1917 г. той изпраща рапорт до главнокомандващия Източната армия генерал М. Сарай, в който излага своите съображения за необходимостта да се снеме бригадата му от фронта и да се изпрати в тила. Моли за отдих, за да бъде съхранен бойния й дух. Според същия рапорт руските загуби в бригадата към този момент са 4 400 убити а ранени и болни 8000.
На 13.06.1917 г. двете руски особени бригади окончателно излизат от състава на сръбската армия. От този момент руските войски в Македония са вече пряко подчинени на генерал-майор М. Сарай. Заповедта за снемане от фронта и изтеглянето им в тила съвпада с започналата вече реорганизация на руските войски в Македония, осъществена в периода май – юни 1917 г. Остатъците от бригадите са обединени във 2-ра особена дивизия.

 

Вечна слава и поклон пред загиналите Български герои, За Обединението на България!

Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

        до втората тръба.

 

Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

        куршума... Спете в мир.

 

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

        умираха без страх ... !!

П.П.

Аз празнувам това на 9-ти Май – а Вие?

 

 

Нагоре

Тагове: България, Македония, държава, окупация, да си спомним, Русия, би, празник, предателство, слава, социум, руска армия, 9 май, българско оръжие, 9май, битка при завой на Черна, битката при черна, ден на слава,

Еее! От заливане с толко шербет Get ще го поядат осите, бе. Имай милост и мяра.
Не знам кого сме били, ама след тази война загубихме територии. Питай Фердинанд Сакскобургготски.
Редно беше този постинг да се публикува на датата 9-ти май, за да затъмните руската слава от Великата им отечествена война, ама все бързате като пърле пред майкя.

- Та да те питам ТЕБ МАЙЦЕПРОДАВЕЦО И РУСО-РОБЕ следното?
1. Под егидата на кого се сформира БАЛКАНСКИЯ СЪЮЗ - не бе ли Русията?
2. Кой настройваше балканските държави за война срещу Турската империя ... та с наши Балкански ръце, да вади кестените от огъня - не бе ли Русията?
3. Кой отпусна ПЕРСОНАЛЕН ЗАЕМ от ТРИ МИЛИОНА ЗЛАТНИ РУБЛИ, на княза Фердинанд, по този начин да го направи послушен на себе си - Не бе ли Русията?
4. Кой настоя и НАЗНАЧИ за главнокомандващ на Българската армия - русофила генерал Радко Димитриев - не бе ли Русията?
5. Кой провали генералния щурм на Чаталджа а с това превземане на Истанбул - не бе ли РУСКОТО МЕКЕРЕ, Радко Димитриев
... И да се спем малко на Втората(междусъюзническата) балканска война.
6. Не бе ли ПОЛИТИКАТА НА РУСИЯТА, като Арбитър за Македония - причина за тази война.
7. Кой първо подкокороса и после осигури с понтонни средства румънската армия - така че тя минавайки Дунав, да УДАРИ В ГРЪБ БЪЛГАРСКАТА - не бе ли Русията?
8. Кой разпореди дунавския военен флот да бъде потопен? Не бе ли това руското мекере генерал Димитриев?

Още от 1885 год. като почнем със Сръбско-българската война и приключим с последната Втора световна война РУСОФИЛСКИТЕ МЕКЕРЕТА ... сте ИГРАЛИ РОЛЯТА НА НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ !! ... та и до сега В МОМЕНТА !

Още в самото начало на войната за воюващите групировки – Централни сили и Антанта, става ясно, че България поради географското си положение на Балканите има ключово значение за спечелване на войната и присъединяването ѝ към една от двете дава стратегическо геополитическо преимущество. За Централните сили това би осигурило пряк сухопътен транспортен коридор по Виа Милитарис между Австро-Унгария и Османската империя, а за Антантата – обратно, прекъсване на връзките, снабдяването и общото командване между Германия и Австро-Унгария от една страна, и Османската империя от друга. През август 1914 г. България обявява, че ще пази неутралитет „с пушка при нозе“, но това е само привидно. Правителството на Васил Радославов търси удобния момент страната да се включи и изчаква предложенията на двата лагера. През следващата 1915 година Германия и съюзниците ѝ жънат успехи по фронтовете. На Източния фронт руснаците са спрени, на западния германците пробиват фронтовата линия и вече са в близост до Париж. Освен това се проваля замисленият десант при Дарданелите на Антантата. Това предполага, че България ще влезе на страната на Германия], но неуспехът при Париж охлажда амбициите на управляващите в България. Започва „българското лято на 1915 година“, през което и двете групировки във войната се опитват да я привлекат на своя страна. Тъй като Германия обещава по-сигурното, тоест връщане на изгубените територии през Междусъюзническата война, става ясно, че България ще влезе във войната на страната на Централните сили въпреки протеста на опозицията. България се обвързва с този блок с Българо-германски договор (1915), Тайна българо-германска спогодба, Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България и Българо-турска конвенция (1915)

- Който явно НЕПОЗНАВА ИСТОРИЯТА, преди и след БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ? И за пагубната за България роля - която играе Русия при тези ДВЕ ВОЙНИ!!?

- Именно поради ПОЗНАВАНЕ НА ИСТОРИЯТА и същността НА ЗЛИЯТ ГЕНИЙ за България, ИМПЕРИЯТА Русия - докарват ген. Колев, да каже тези слова през септември 1916 г.?

"Кавалеристи,
Бог ми свидител, че съм признателен на Русия задето ни освободи!
Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа?
Ще ги бием и прогоним както всеки враг, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!

Първо Русофилите бяха, които донесоха разпокъсването на Българското землище.
А техните наследници - съветофилите окончателно дорършиха пъкленото си дело!

- Тачков, ти от кои си ?

- Липсата на мнение - говори за интелектуална безпомощност. Качество неприсъщо за човекк претендиращ за интелектуал - тоест, малко или много изразяващ и формиращ чрез мнението си - това у народа!

- А именно "умерените" интелигенти ... бих нарекъл псевдо!
- Докараха до идването на власт на двата ЧУДОВИЩНИ РЕЖИМА - тези на Хитлер и Сталин?

- Както го е написал, вече след войната германския пастор Мартин Нимьолер:
Който обяснява?
"Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist.
..."
- В превод на български звучащо?

"Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори."

- Как президента Рузвелт Охарактеризира ФАШИЗМА?
"Свободата при демокрацията не е гарантирана, когато хората СЕ оставят, ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ до такава степен ДА СЕ РАЗРАСТНЕ, та да стане по-силна ОТ САМАТА демократична ДЪРЖАВА.
Това е ЗАЛЕГНАЛО и е, в ОСНОВАТА на фашизма! - Да управлява частната собственост чрез правителството от един вожд, група или власт на някаква частна клика."

- Това го има, като започнем ОЩЕ ОТ ЛЕНИН - с Неговата ПАРТИЯ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ, узурпирали и НАЛОЖИЛИ ЧРЕЗ УНИЩОЖЕНИЕ НА ДРУГИТЕ ПАРТИИ, ТОТАЛНА ВЛАСТ!! Което при продължителя му Сталин, добива вида на ТОТАЛЕН ОБЩЕСТВЕНО-ПАРТИЕН КОНТРОЛ !
С допълнението КОЕТО ЯВНО ВИ Е НЕИЗВЕСТНО? След "социалистическия ексеримент" наречен ВОЕНЕН-КОМУНИЗЪМ ... Ленин ПИШЕ ОТКРОВЕННО - КАКВО ще ПОСЛЕДВА ... е определящо в РАЗВИТИЕТО НА РУСИЯ!
- Което той откровенно И сам ГО нарича ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ! От което?
Не пролетариата "осъществява диктатура", като класа ХЕГЕМОН! А новопръкналатата се НОВА КЛАСА - тази на ПАРТИЙНО-АДМИНИСТРАТИВНИТЕ Гаулайтери ... тя е носител НА ДИКТАТУРАТА ... спрямо "пролетариата"!

- Ако нещо от написаното не ви е ясно - МОЛЯ питайте!
- Ако не сте съгласни - опонирайте! Вместо МЕХАНИЧНО ДА ЛЕПИТЕ ЕТИКЕТИ ... "Това е фашизъм"! Същността, на който, определено НЕ ПОЗНАВАТЕ?!