Макар да е живял и творил в средата на миналия век, авторът на прочутите антиутопии „Фермата" и „1984" звучи повече от актуално в наши дни. Нека си припомним някои от най-проницателните му и дълбоки мисли.
1. Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите.
2. Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.
3. Малко вероятно е човечеството да спаси своята цивилизация, ако не успее да развие система за добро и зло, която да е независима от рая и ада.
4. Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите.
5. Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.
6. Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.
7. Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш.
8. Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.
9. Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно.
10. Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.
11. Изборът за човечеството е между свободата и щастието и за по-голямата част от човечеството, щастието е по-добро.
12. Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.
13. Заповедта на диктатурите от миналото е била: "Ти не ще!" Заповедта на тоталитарните режими е била: "Ти ще!" Нашата заповед е: "Ти си!"
14. Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата.
15. Здравият разум не се поддава на статистика.
16. Най-хубавите книги ти казват това, което ти самият вече знаеш.
17. Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават, защото са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, докато не им се даде възможност за сравнение.
18. Много хора се чувстват леко и свободно в чужбина само презирайки местните жители.
19. Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне.
20. В нашето общество тези, които са по-добре осведомени за случващото се, най-малко могат да видят света такъв, какъвто е. Общо взето, колкото повече разбиране има, толкова по-силни са илюзиите. Колкото едно нещо изглежда по-умно, по-лишено от смисъл е то.
21. Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм.
22. Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението.
23. Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина.
24. Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа.
25. Йерархическото общество е възможно само върху основата на бедността и невежеството.
26. За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба.
27. Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт.
28. Човек може да бъде щастлив, само ако не приема, че целта на живота е щастието.
Според скромното ми мнение всеки, осъзнал в дълбочина и прилагащ в живота си тези житейски Истини, ще бъде полезен както за себе си, така и за обществото, в което живее и твори.
С цялата ми любов, загриженост и уважение: Огнян Узунов
Цецка Бачкова помете генерала: Атанасов ...
Окончателно, копейки, окончателно:)
24.03 09:25
Това е пропагандата. Гадна. Мръсна. Отвратителна. Най-лошото нещо на пропагандата е персонифицирането на властта. Колкото повече се споменава едно име, толкова по-полулярно става то и толкова повече се увеличават шансовете това лице да бъде избрано за водач, въпреки, че историята показва, как в повечето случаи, ИЗБОРЪТ Е БИЛ ГРЕШЕН. Заради пропагандата. Плюс от мен!
Това ще бъде общество, което защитава преди всичко интересите на самоексплоатиращите се капиталисти у нас - онези нещастници, за които няма събота и неделя и които създават основната част на БВП на страната и са основните данъкоплатци за бюджета. Това са стотици хиляди хора, които работят или сами или ползват услугите на няколко служители или работници. Това е дребната буржоазия, която се пребива от работа и живее едва ли не по-лошо от своите работници и служители. Аз съм такъв скапан дребен буржоа и познавам десетки ахмаци като мен, които и днес, неделя, работят, просто защото така са свикнали и това им идва отвътре. Работят въпреки тъпите комунисти, които управляват страната. Работят въпреки олигархията, която същите тези тъпи комунисти произвеждат вече повече от 100 години. Спасението на България се намира именно в онези близо 1 милион дребни буржоа или самоексплоатиращи се капиталисти. Олигарсите са твърде богати, за да ги мислим, а обикновените работници и служители станаха твърде незаинтересовани да работят и твърде скъпи за балансите на фирмите с вечните си претенции за по-високи заплати.
Други неща са вечни. А това не е! И не това е бъдещето. Бъдещето е в извисяването на човека. И такива изречения не помагат.
Като изключим тази мрачна констатация, водеща до лъжлив извод - респект към Оруел.
