Попаднах на една мъдра, поучителна притча, която реших да споделя с вас, моите читатели с идеята, че от всяка мъдрост човек може да си извлече разумни, житейски  поуки, които да се окажат много полезни за духовното муразвитие и израстване...                                         

                                                        ПОУЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ

Живял някога един велик цар. Никой не можел да се мери с него нито по богатство, нито по сила и могъщество. В земите му имало от пиле мляко, поданиците му били доволни и го обичали, а самият той се радвал на здраве и спокойни щастливи дни. Но дали защото имал всичко, или защото животът му течал гладко и безметежно, царят започнал да усеща някаква празнота в душата си. Чувствал живота си безсмислен и глупав и дори не можел да се развълнува или пък да се наслади на нещо.

Затова един ден решил да се отправи на дълго пътешествие с надеждата, че ще намери утеха на душевните си терзания.
Тръгнал той и една вечер, в края на уморителен и дълъг ден, спрял да нощува под голям кичест дъб в близост до малка нива. Царят приседнал на земята и докато погледът му се реел в далечината, изведнъж случващото се на нивата привлякло вниманието му.

Волът, с който човекът обработвал замята си, изведнъж паднал на земята и въпреки отчаяните опити на своя стопанин да го изправи, животното не помръднало повече.
След малко обаче се случило нещо много любопитно. Селянинът паднал на колене, събрал ръце за молитва и като вдигнал лицето си към небето, възкликнал:
– Слава тебе, Господи! Благодаря ти, Господи!

Царят пътешественик толкова се учудил от това, на което станал неволен свидетел, че не се стърпял и се приближил до човека.

– Хей, човече – попитал го той, – случайно видях как волът ти падна на земята и умря. Но не разбирам защо веднага след това ти коленичи и започна да благодариш на Бога?

– А как бих могъл да не му благодаря?! Та аз съм един нещастен грешник, който не заслужава и капка от огромната Божия милост. И вместо да ме прибере или да ме накаже, Бог ми взе само един вол, който ми даде преди година. Слава тебе, Господи!

– Но как ще ореш нивата си сега? – поинтересувал се царят, още по-удивен.
– Не знам – отговорил орачът и лицето му се озарило от смирена усмивка. – Господ ще ми подскаже. Той ще ме направлява.

Наблюдавайки този човек, царят се почувствал леко засрамен от това, че той, могъщият владетел, който има всичко и живее в разкош и изобилие, не умее да се усмихва по този начин, да бъде смирен и благодарен. А този беден човек, който току-що загубил единственото средство за препитанието си, бил благодарен на Бога и продължавал да се уповава на него.

В този миг царят спонтанно извадил няколко златни монети и ги подал на селянина.
– Ето, вземи ги и си купи нов вол. Може би ти е странно, но днес аз научих от теб много важни неща. Затова приеми тази помощ в знак на благодарност.

– Нали ти казах, господарю мой – радостно възкликнал орачът, – че Бог няма да ме изостави. Слава тебе, Господи! Благодаря ти!

Царят бил толкова доволен от срещата си със селянина и от новите си прозрения за живота, че веднага събрал багажа си и тръгнал обратно.

Не след дълго видял гъст черен дим да се извива в небето. А когато в далечината се показали очертанията на двореца му, разбрал, че във владенията му бушува страшен пожар и дворецът му е в пламъци.

– Слава тебе, Господи! Благодаря ти, Господи! – възкликнал царят и вдигнал ръце към небето. – Аз не бях благодарен, когато щедро ми даваше, но сега ти благодаря двойно – и за това, което си ми дал, и за това, което сега ми отнемаш. Знам, че сега можех да съм в горящия дворец и да съм загинал. Но ти пощади живота ми.

След този ден царят се заел да възстанови двореца си, но вече сърцето му било спокойно и леко, изпълнено с благодарност и умиротворение. Започнал да цени всеки миг от своя живот и да му се наслаждава, да вижда смисъл във всичко случващо се. И не забравял да благодари на Бог за всеки нов ден.

Бог може да ти говори по хиляди начини. Всеки ден спирай за малко и се вглеждай в Божието величие!

Притчата е част от книгата „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА 150 притчи за великата тайна на живота“ 
         
      С цялото ми уважение към всички вас, почтените съ-блогъри: Огнян Узунов
   

която завършват с:
- Господи, благодарим Ти за днешния ден!

Точно това ги различава от варварските, опростачени от комунистическата идиотия народи, които следват обезумелите си от алчност и глупост вождове роболепно и безропотно!

Нямаше нужда да разтягаш локуми – просто можеше да ни щажеш "Бог дал – бог зел".