Заведоха този човек пред владетеля на света и той го попита:

     – Защо не се прекланяш пред величието на мен, обединителя?!

     Човекът, с безстрашно изправени рамене и глава, и гледайки владетеля право в очите, каза:

     – Наистина, има Обединител и Неговото величие е достойно за най-дълбоко преклонение, но този Обединител не сте Вие, и Вашето величие не струва пукната пара. За мен Вие сте само един тиранин, който е поробил света и всички хора, които го обитават. Обединение не се постига с меч. С меч се постига само страх и всичката лъжа, и всичкото зло, произлизащи от него.

     Погледнете всички, които коленичат отвън! Те са прегънали коленете си, но никой от тях не Ви се прекланя; те просто се страхуват от Вас, някои от тях Ви мразят, други желаят смъртта Ви, трети само чакат да Ви угодят, за да се заситят с облагите, които им подхвърляте, но последните са най-опасните – един ден ще поискат всичко, дори и короната Ви…

     Може да се каже, че аз съм този, който изпитва уважение към Вас, защото Ви казвам истината и не съм заплаха за нищо истинско и стойностно, което може би притежавате. Но не мога да се преклоня там, където няма величие.

     Величието е авторитет, който не търси последователи, но отстоява собствения си висок и светъл идеал. Единственото нещо, което блести при Вас, е острието на меча Ви, излъскано в костите на милиони свободолюбиви души.

     Величието не налага нищо на никого, но то е толкова красиво и притегателно, толкова могъщо и любящо, че човек и сто колене да има, които да прегъне, пак не биха му стигнали, за да изрази чувството, изпълнило докрай гърдите му и топло преливащо през очите му.

     Ако искате да разберете какво наистина представлявате, вижте с какво сте напълнили света, вижте какво сте всели в душите на хората! Величие ли е това или най-жестоко поробване? Или не знаете, че ако искате някой друг да мисли, както Вие искате да мисли, или да говори, както Вие искате да говори, или да чувства и да действа, както Вие искате; нима не знаете, че това е равносилно на убийство, дори и да не посегнете на тялото? Защото човекът е човек, само когато живее в свобода; защото човек може да се развива само чрез свободен избор и упражняване на свободната си воля; защото само това, което човек сам е пожелал и сам е постигнал за себе си, е наистина той и наистина негово.

     Дайте на хората свобода и нека Ви последват тези, които искат да направят това от сърце! И няма значение колко ще Ви последват, защото величието служи на собствения си висок и светъл идеал, а не на признанието на хората. Ако искате да бъдете велик, ще трябва да се откажете да владеете света и да го оставите в ръцете на единствения Обединител, Любовта.

     Владетелят презрително сви очи и каза:

     – Нали знаеш, че само един мой жест е достатъчен, за да падне главата ти?

     Без дори да трепне, човекът отвърна:

     – Имам свещен страх само от ръката на моя истински Господар.

     Тогава владетелят бавно се наведе напред, с длани, стиснали масивните златни облегалки на трона:

     – А нима не знаеш, че заради твоята упоритост много могат да умрат в страшни мъки, дори и най-близките и обичани от теб хора?!

     Човекът невъзмутимо отговори:

     – Съвестта ми е чиста. Всичкият ужас, причинен от Вас, ще бъде изцяло Ваша отговорност, защото го желаете Вие, а не аз, и възмездието за Вас ще бъде неизбежно и в пълна мяра.

     – И все пак, ти можеш да предотвратиш това само с едно подгъване на коленете…

     – Ужасът не ме интересува. Аз просто отстоявам своя висок и светъл идеал.

     – – – – – – –

     След този ден, в който човекът безстрашно се изправи пред владетеля, в душите на хората се роди нещо топло и светло. Те заживяха с вярата и надеждата, че не всичко добро е погубено и че един ден слънцето отново ще грее свободно в този свят. Те продължаваха да прегъват телата си пред владетеля, когато трябваше, но често, когато бяха свободни от задължения и без никой да ги кара да правят това, те заставаха пред един гроб и се прекланяха в душите си пред него, тъй като за тях той беше паметник, който им напомняше за светия стремеж на човека към неговото собствено величие.

                                      С цялото ми уважение и загриженост: Огнян Узунов