Понякога...  Понякога  може  да  се  почувстваш  заблуден,  убъркан,  дори  в  целия  хаос  да  забравиш  и  да  не  можеш  да  си  спомниш,  кой  си  в  същност... 
           Но  ти  в  никакъв  случай  не  се  паникьосвай!  Просто  бъди  буден! 
           На  всеки  се  случва  понякога  да  се  изгуби,  да  забрави  кой  е... И  в  това  няма  нищо  трагично.  То  е  едно  най-обикновено,  поредно  житейско  предизвикателство  отново  да  се  потърсиш,  да  положиш  усилия  да  се  намериш,  да  си  спомниш  и  осъзнаеш  кой  си  в  дълбочина,  и  да  се  утвърдиш  още  по-ясно  в  Истинската  си  Одухотворена,  Разумна,  Съзнателна  Същност. 
           Да  си  спомниш  и  осъзнаеш,  че  в  никакъв  случай  не  си  просто  някаква  елементарна,  физическа  форма  на  живот,  способна  само  да  се  тъпче  с  храни,  да  се  напива,  да  се  отдава  на  пороците  и  да  вегетира... 
           Осъзнавайки  се,  неизбежно  ще  си  спомниш,  че  си  нещо  много  по-съвършено  и  могъщо.  Че  си  едно  невероятно  съчетание  от  Дух,  Разум  и  Материя,  образ,  подобие  и  проявление  на  Бога-Първоизточник,  способно  да  изживява,  да  осъзнава  изживяното,  да  пре-сътворява  себе  си  и  вътрешната  си  реалност,  да  се  очиства  от  ненужното,  да  се  развива  и  усъвършенства  безгранично  в  посоката,  която  избере,  та  дори  да  променя  и  действителността  около  себе  си... 
            Е,  при  тези  обстоятелства  май  си  струва  да  приемеш  предизвикателството,  а?!?! 
            Защо  пък  да  не  се  потрудиш  отново  да  намериш  Промисления  от  Бога  за  теб  Път  на  Негов  съ-творец,  за  да  се  опиташ  да  изживееш  още  по-пълноценно  радостта  от  един  живот,  изпълнен  с  Любов,  Мъдрост,  Истина  и  Свобода,  прилагайки  в  него  Вечните  Принципи  на  Сътворението?!
           Повярвай  ми!  Изживял  съм  го  и  от  опит  ти  казвам,  че  изживяването  си  струва  усилията.. ! -:)
                                                                                        С цялото ми уважение: Огнян Узунов

13:04 - На час по лъжичка, за да няма пресищане...
Понякога... Понякога може да се почувстваш заблуден, убъркан, дори в целия хаос да забравиш и да не можеш да си спомниш, кой си в същност...

Един мъдрец е казал, ако имах власт, няма да променям нищо.

Променяй себе си, останалите има кой.

Две неща, в деня на усмивката.
:)))

Психодесните не са наясно със себе си.

Прочетох с интерес!
Не ми се е случвало да се губя /в този смисъл/, но съм преживявала това, да забравя коя съм. Обикновено става, когато дълго време се насилвам да играя някаква роля пред хора, на които държа, които обичам. Опитвам се и така, и иначе да бъда това, което те си представят, че съм, стремя се да отговарям на очакванията им, оставям се да ме моделират по свой образ и подобие, да се радват на творението, в което са ме превърнали. До момента, в който наистина започвам да усещам хаоса, сменил обичайната ми вътрешна подреденост. Изпитвам тревога, страх, паника - и желание за бунт, за съпротива. Следва експлозия - и всичко си идва на мястото. Усещането е наистина за радост - от свободата, от осъзнатото чувство за истинност и от факта, че си жив, че "не си просто някаква елементарна, физическа форма на живот", а личност, че Бог и за теб има някакъв Промисъл, заради който си тук, на този свят, че си ти - и това е достатъчно - не, това е задължително условие, за да бъдеш, за да те има.
Споделям изложените от тебе мисли, Оги, приветствам те за дълбочината и силата на твоята вяра и за хуманистичния ти плам. Поздрави!

Аз чета внимателно и съзнателно Книгата на Живота, в която Бог е вложил цялата Своя Любов, Мъдрост и Истина, за да ни помогне да бъдем Мъдри, Любящи,Чисти и Истинни в житейския си път. Останалото е илюзия и гонене на вятъра –:)))

Светът е съвършената среда, която Бог е сътворил, за да може всеки да усъвършенства и да добави себе си към Хармонията на Цялото.

А ти наясно ли си, кгб55?!?!

Благодаря ти за дълбокото вникване в Истината, за мотивиращото и вдъхновяващо разбиране и съпричастие!
Бъди благословена!

Мъдри, истинни слова!
Случва се на всеки, да загуби себе си, да се отклони от пътя ,по който върви И, ако той наистина е правият път, трябва да се стреми, да го намери, да го открие отново!
Само опортюнистите, приспособенците, се чувстват комфортно на всеки път, при всяка перспектива!Дори и противоположна да е!?

Хубав ден, приятелю!

Според скромното ми мнение, Животът не е място на сигурност и комфорт. Животът се интересува от Осъзнаването на чедата Божии. Осъзнаването е твърде труден, некомфортен, не-зачитащ претенциите на Егото процес, следващ само Истината, който благоприятства духовното развитие на човечеството, защото такава Е Божията Воля, а всичко извън Нея е просто смешна илюзия...
Хубав ден и на теб, приятелю!

Благодаря Ви за написаното ! Но , понякога човек го спъват и той пада ...намира сили да стане сам но не може да тръгне ...Благодаря Ви още веднаж ! Тръгвам!

Радвам се че, с Божията помощ, съм успял да Ви мотивирам да тръгнете по трудния, но достоен Път на Божията Любов, Мъдрост и Истина, за да пребъдват Те във Вас и чрез Вас!
Успех!