ОГНЯН  УЗУНОВ

                                                           СЛЕДВАЩОТО  ИЗМЕРЕНИЕ

                                                                               РОМАН

 

                                                                              ПРОЛОГ

 

           Ние,  хората  населяващи  Земята,  този  безкрайно  щедър  дар  от  Всевишния,  някъде  бяхме  сбъркали.  Първоначално може  би  съвсем  несъзнателно...  Но  от  тази  грешка  някои  от  нас  бяха  спечелили  и  у  тах  се  беше  появило  естествено  желанието  пак  да  спечелят.  Според  закона  за  равновесието, обаче,  други  бяха  загубили.  У  тях  също  така  естествено  се  беше  появило  нежеланието  пак  да  загубят,  понеже  им  беше  останала  горчилката  от  загубата  и  неопределеното  чувство  за  някаква  грешка  и  вина.  И  ето  ти  конфликт...
           Докато  първите  бяха  набрали  вяра  и  смелост,  у  вторите  се  бяха  загнездили  съмнението  и  страхът.  Иначе  и  едните  и  другите  носеха  в  себе  си  искри  от  Духа  на  Създателя,  защото  и  едните  и  другите  Той  бе  сътворил  по  Свой  образ  и  подобие,  за  да  изживява  чрез  тях  Своят  Съвършен  Промисъл,  тоест  Себе  Си.
           Успехът  бе  подтикнал  успелите  да  си  повярват  и  дори  донякъде  да  се  възгордеят,  а  неуспехът  бе  извикал  в  душите  на  провалените  съмнение  за  собствената  стойност,  макар  успехът  и  неуспехът  да  бяха  твърде  относителни  понятия  в  един  също  тъй  относителен  материален  свят  като земния...
           Е..,  в  крайна  сметка  и  на  едните,  и  на  другите  им  предстоеше  да  осъзнаят,  че  спечелвайки  нещо,  са  загубили  друго  или  губейки  нещо,  са  спечелили  друго,  без  това  да  нарушава  баланса  на  живота.  Защото  в  същност  такъв  беше  Великият  Промисъл  на  Висшият  Вселенски Дух-Разум,  за  да  се  радва  на  безграничното  разнообразие  от  възможности,  които  представляваше  в  Своята  Вселенска  Цялост  и  бе  предоставил  на  Своите  части,  за  да  се  развиват,  както  намерят  за  добре.
           Висшият  Разум  наблюдаваше  и  изживяваше  това  разнообразие  от  противоположности  чрез  всеки  един  без  да  се  намесва,  понеже  беше  дарил  на  всичките  си  части  свободна  воля,  за  да  избират  сами  пътя  си,  да  изпитват  явленията  и  отговорността  за  своя  избор  върху себе  си,  и  да  няма  как  да  се  оправдават  със  себеподобните  си  или  с  обстоятелствата,  дори  това  да  им  се  искаше  повече  от  всичко.  А  Божият  принцип  неизбежно  важеше  еднакво  за  всички  без  изключение.
           Но,  с  течение  на  времето  някои  човешки  същества  нахитряха  и  опитаха  да  избегнат  закона  или  най-малкото  да  го  пригодят  към  своите  цели  и  интереси,  като  се  обявиха  за  Божии  избраници  и  Негови  наместници  на  Земята.  
           Процесът  започна,  когато  спечелилите  зачестиха  своите  опити  да  засилват  чувството  за  вина  у  загубилите,  за  да  се  възползват  от  това,  а  те  пък  приеха  вината  и  все  повече  се  изпълваха  с  чувство  на   малоценност  и  с  желание  да  се  оправдават,  което  правеше  реакциите  им   неестествени.  Което  пък  неизбежно  ги  провокираше  да  не  одобряват  себе  си,  поради  което  се  чувстваха  объркани  и  безсилни,  изпълвайки  се  със  завист,  озлобление  и  омраза. 
           Така  постепенно  в  света  на  планетата  Земя  настана  невероятна  бъркотия  от  която  всички,  дори  тези,  които  самодоволно  се  бяха  поставили  над  Божествения  принцип  поради  своята  алчност  и  надменност,  загубиха.  Загубиха,  понеже  Вселенският  принцип  не  подлежеше  на  тълкувания  и  нищо  не  можеше  да  промени  неговото  действие...
           В  човешката  интерпретация  на  живота,  наред  с  множеството  гениални  парадокси  обаче,  все  по-често  започнаха  да  се  появяват  и  доста  абсурди,  а  в  определени  места  от  света  почти  всичко  като  че  се  свеждаше  до  абсурда.     Такова  едно  прекрасно,  но  твърде  злополучно  местенце  представляваше  държавата  Абсурдария,  в  която  живееше  странен,  претърпял  твърде  негативна  метаморфоза  народ.      Същият,  изключително  жизнен,  способен,  талантлив,  съзидателен,  одухотворен  и  добронамерен  в  по-далечното  си  минало,  бе  допуснал  след   втората  световна  война  да  бъде  отново  поробен,  обезверен,  превърнат  в  духовно  ленив,  инертен  и  посредствен  народ,  предпочитащ  да  мрази  и  да  руши,  отколкото  да  обича  и  да  се  развива  съзнателно,  съзидателно  и  хармонично.  Което  пък  го  бе  превърнало  с  течение  на  времето  в  безполезен  най-вече  за  собственото  си  развитие  хаотичен  конгломерат  от  завистливи,  озлобени  създания,  забравили  истинската  си,  Божествена  същност.
           Докаран  до  сериозни  вътрешни  противоречия,  храбър  и  безхарактерен,  мъдър  и  наивен,  самодоволен  и  комплексиран,  възторжен  и  негативен,  подозрителен  и  овчедушен,  този  народ  по  удивителен  начин  бе  започнал  безмилостно  да  унищожава  всичко,  което  работеше  за  неговото  извисяване.  Мразеше  учителите  си,  проклинаше  и  очерняше  най-достойните  свои  чеда,  роболепничеше  пред  силните  на  деня  и  превръщаше  в  идоли  престъпниците  и  мошениците,  а  от  историята  му  личеше,  че  не  умее  да  прави  добър  избор  или,  ако  се  случеше  да  го  направи,  то  не  умееше  да  го  отстоява. 
           Вероятно  понеже  беше  загубил  вяра  в  себе  си  и  в  собствените  си  сили,   все  разчиташе  на  нещо  отвън  и  все  от  някого  нещо  очакваше?!  Или  пък  може  би  по  някаква  друга,  скрита  причина?!  Кой  знае?!  Но фактически  този  народ  все  се  кланяше  на  някого  и  все  оставаше  излъган... 
           В  същност,  принципно  този  феномен  бе  лесно  обясним,  тъй  като  лъжата  винаги  на  пръв  поглед  изглеждаше  по-привлекателна  и  обещаваща  от  истината,  защото  целта  й  бе  да  подлъгва  наивниците  и  дребните  хитреци,  за  да  ги  превръща  в  лесна  плячка  за  по-едрите  двукраки  хищници,  успели  да  наложат  волята  си  в  живота,  като  умело  развъждаха  популацията  на  жертвите  си… 
           Доминиращата  част  от  народа  тайничко  се  възхищаваше  на  измамниците  и  тираните,  подражаваше  им,  а  честните  оплюваше  и  презираше.  Те  не  му  бяха  интересни.  В  тях  нямаше  интрига,  а  пътя  им  беше  труден  и  неудобен  за  подражание. 
           Доказваше  го  фактът,  че  все  мошеници  и  сатрапи  си  избираше  за  водачи  и  бързо  забравяше  поуките.   А  когато,  по  изключение,  си  спомнеше  някои  житейски  уроци,  все  не  му  достигаше  нито  волята,  нито  вярата,  за  да  ги  използва. 
           Преживяваше  основно  с  дребни  тарикатлъци,  киснеше  самодоволно  в  блатото  на  живота  като  стар  хипопотам   и  предпочиташе  да  се  занимава  с  чуждите  работи,  вместо  със  своите...
           За  жалост  на  църковните  и  политическите  манипулатори  и  за  късмет  на  този  народ,  обаче,  животът  беше  базиран  върху  неизменния  принцип  на осъзнаване,  съзнателно  изживяване  на  осъзнатото  и  произтичащото  от  това  постоянно  усъвършенстване  на  съзнанието.  Вселенски  процесът  на  живота  беше  така  замислен,  че  осъзнаването  беше  неизбежен  и  необратим  процес,  а  където  настъпваше  по-бавно,  корените  му  бяха  много  дълбоки. 
           Пропускащите  този  факт  си  носеха  последствията,  колкото  и  абстрактна  на  пръв  поглед  да  изглеждаше  тази  вероятност  в  относителния  материален  свят...
           А  когато  все  по-голяма  част  от  хората  по  света,  както  и  една  постоянно нарастваща  част  от  самите  абсурдарийци  вече  започваха  постепенно  да  осъзнават  и  разбират  механизма  на  този  неизбежен,  просветляващ  земния  живот  процес,  те  все  по-съзнателно  започваха  да  посвещават  живота  си  на  него  по  простата  причина,  че  им   помагаше  да  обичат,  да  разбират  странностите  на  околните  и  да  облекчават  болките  на  всички  онези,  които  с  доверие  и  надежда  се  обръщаха  към  тях. 
           Следвайки  личния  си,  избран  от  тях  житейски  път,  вече  осъзнатите  утвърждаваха  един  нов  начин  на  мислене  за  развитието  на  човечеството  в  следващото,  четвърто  измерение  на  по-висшите  енергии.  И  макар,  че  в  Абсурдария  този  тип  хора  все  още  рядко  се  задържаха,  понеже  бяха  осмивани,  тормозени,   низвергнати  и  унижавани,  а  абсурдите  с  всеки  изминал  ден  ставаха  все  по-фрапиращи,  забелязваше  се  някакво  позитивно  раздвижване  и  в обратната  посока...

Чудесен пролог, Огняне. Аз мисля, че не си прав като повтаряш, че "все някой чакаме", това не е вярно. Тази мантра, както и мантрата "не народ, а мърша" е много усилено натрапвана и преповтаряна от българомразците. Ще ти дам два примера, кого чакахме, когато обявихме екзархията - най-величавият акт в модерната ни история; кого чакахме, когато извършихме съединението... Има и още. Да продължавам ли. Стига вече и ние сме повтаряли мантрите на враговете ни. Не разбираш ли, че като повтаряш едно и също нещо, то става програма, реалност. Е, как няма абсурдистанците да са инертни, та от сутррин дов ечер им повтарят именно това "все чакаме..." Защо и ти влизаш в този хор?

С наблюдателността си няма как да не хванеш двата основни момента в поведението на съвременния Българин!
- Първия е,че той наистина чака важната работа да я свърши някой друг?!
- И вторият-че Уважава мутрите, наглите и тарикатите и презира честните и почтените И да ти кажа, съжалението за близкото минало е именно в тази посока Спомням си какви бяха бабите и дядовците, как не заключваха външната врата, защото не се крадеше Да откраднеш, това означава да се опетниш доживотно!
А сега си герой! Ограбваш цял народ, извършваш геноцид и ти се възхищават! защото си с мускули!?
Да , това е общо, преобладаващо! И да ти кажа ,когато тези две черти вземат връх, това е показател за моментното и състояние!
България е била велика, когато те са били почти липсващи!
И обратното- тогава е жалка!

Дано се отърсим от тях!

Хубави празници , приятелю!

И е така, и не е така. Наистина има го това да се насажда и възпитава модел на преклонение пред мутрата, престъпника, курвата, предателя, но! Кой има интерес от това и Кой го прави. Нима този съсипан морал не води началото си от соца. когато на пиедестал бяха сложени отново крадци мутри/партизани/, полуграмотни селяни и направо цогани? За кой българин ти говориш тогава? Това ли сме ние българите? Ако е тъй, ами да се давим някъде колективно и да приключваме това безмислие и мъка. Какво предлагаш с тези констатации? Н е са ли ясни? Още ли не изяснихме отде иде отровата в нашия организъм? Какво предлагаш, та да се очистим и кому струва нещо писаният ти оплакване и самобичуване и самоклеймене? Въпросът не е само дакажеш "ту си тъп, за нищо не ставащ готованец", ами да посочиш път. Въпросът не е да преповтаряш глупостите на антибългарите, а да изследва и представиш истината, защото само тя ще ни направи свободни. Светло Рождество Христово и добре си помисли по тези екзистенциални въпроси. Имаме нужда от будители, а не от празнописци.

Дай Боже, твоите думи да са пророчески. Макар че всеки може да се сложи някъде в описаните типажи, началото е обещаващо.
Желая ти успехи и добри думи в по-нататъшните глави на романа, batogo.
Хубави празнични дни и на слука!

Не се заяждам, минало е през главата ми! Знам го добре
Не, ще напиша постинг! Вдъхновен от прочетеното от Отнян!
Каня е тебе, ако желаеш, без предразсъдъци от моя страна, имайки предвид твои коментари по мой адрес! Все пак съм бил и в твоите "любими" , това също не съм забравил!

Бъди здрав и твори!
Честито Рождество Христово! Щастлива Нова Година!
Криси

БатОго, признавам си, слагам ти плюс но утре ще те прочета и ти обещавам да съм ти много критичен. Обяснявам, че говоря за моя вкус де,, като малък четох „Винету“ и „Овчарчето Калитко“ сеги ще легна раздвоен.
Дано тези двамата да не си ги сложил на кантар :)))))

Ега си и простака дето съм, да коментирам, че и другите коментари без да съм прочел!

Виждам, че трябва да продължа и .... Ако продължа още да те питам ще стигнем и до Костинброд?
Питам, още ли да питам или ще продължиш да ни правиш на калитковци?

Еба си, колко години искате да сме калитковци или костовисти!?

@nfk, явно ти не вярваш във „всеобщия разум“ но той явно съществува.

Колкото и да не ни харесва, Българомразците успяха да пречупят волята и да заличат ценностната система на по-голямата част от народа ни и това е факт от втората половина на миналия век насам. Само истината може да събуди объркания ни народ и да го извади от инерцията, която го е завладяла и да го провокира да поеме своята отговорност за начина си на живот и да се опита да промени обстоятелствата, които го превръщат в крепостен. Целта на романа е точно тази.
Весели празници и честито Рождество Христово, приятелю!

Аз няма никога да се уморя да повтарям и да доказвам, че духовните ценности, любовта към земята, отношението на добър стопанин, добротворството и хуманността на българина умишлено бяха заличени от комунистическия режим, а мутрите и ченгеджийската мафия бяха създадени по същото време от ДС под формата на еничарското формирование "вътрешни войски", които да пазят властта на партията от "народната любов". А тези, които с умиление продължават да хленчат и да си искат онова тъмно време на безличие и посредственост, са явно от облагодетелстваните от "народната власт".
Честито Рождество Христово и весели празници, приятелю!

Ще дам всичко от себе си, за да вдъхновявам развитието на процеса на духовно възраждане, който ще помогне България да възкръсне от пепелта.
Светли празници и здрава, успешна година, приятелю!

За добрите пожелания и поздравления!
Светли, щастливи празници и много радост през Новата година!

Наздраве и весели празници, приятелю!

Весели празници!
Аз също съм на мнение, че един от проблемите ни е, че "разчитаме на неволята" и веднага се обосновавам, преди години господин Хикс обеща, че за 800 дни щял да оправи не знам си какво и спечели изборите със абсолютно мнозинство.
Много здраве и късмет през новата година и Бог с България!

Признавам, гетмансе, че ми е трудно да се взра в сложната ти душевност и да разкодирам посланието ти, та затуй простичко ще ти кажа, че мутрите винаги са си били мутри. Проблемът е, че на 09.09.1944 г. москалските им колеги-мутри ги гудиха на власт, та и от тогава не са слизали. Още по-големият проблем е, че така гудените мутри, се самоналожиха като висш образец на "разум" /нали така беше/ и на, разумът ти казва, че той е прост и ти си прост, та се разбирате. Не знам костов какво общо в случая, но аз с костов общо нямам, вероятно и сигурно по страшно много причини. Виж драгалевеца може да бъде проследен - като житейски път - до там, докъдето може да бъде проследен и банкянеца. Имаш ли разум да стоплиш или ще си стоиш на ултраски позиции и ще скандираш "кой не е прост - не разбира"? Със здраве и повече книжки. Полезно е!

П.С. Аз за баба ми и дядо ми знам, ти за твоите знаеш ли? Ще с ерадвам да е така. Моите имаха жив спомен за времето, когато не цигани и не примат-горили управляваха България. Абе, знаеш ли какво, ако ще ми опонираш с герберо-болшевишки тъпизми, не ме занимавай. Щом момата страхлива от банкя ти е вожда...изобщо не си прави труда да ме заговаряш.

Предпочитам да извървя целия път с изчитането на романа до край и чак тогава да споделя как съм пътувала, кое ме е замислило, къде сълза съм проляла и дали съм се смяла. Пожелавам ви много вдъхновение за "Следващото измерение"!

Благодаря ти, Емелика!