По  случай  празника  искам  да  ви  посветя  малко  мои  стихове...
                                         
                                                                          Школа

                                              Небрежен  външно,  във  душата  си  дълбоко
                                              естетиката  сложна  носех  на  създател...
                                              Животът  гледаше  ме  с  празен  поглед
                                              и  ме  наричаше  наивник  и  мечтател...

                                              А  аз,  за  да  докажа  че  е  сбъркал,
                                              със  скалпела  на  разума  безстрастен
                                              разрязвах  го  със  стръв,  като  побъркан
                                              и  свалях  безразличните  му  маски...

                                              Тогава  той  във  ярост  ме  дамгоса  -
                                              нарече  ме  циничен  и  опасен -
                                              творенията  ми  изхвърли  и  прахоса,
                                              та  низостта  си  някак  да  запази...

                                              През  хиляди  клишета  зле  замислени,
                                              прекарваше  и  стихове,  и  проза  -
                                              отрече  всичко  ценно,  всичко  истинско
                                              със  своя  хилав,  болен  мозък...

                                              На  кръстопът  постави  мен  самият  -
                                              на  кръстопътя  строг  на  съвестта  -
                                              очакваше  във  мене  да  убие
                                              на  моята  природа  дързостта...

                                              Обърнах  взор  към  себе  си,  не  крия
                                              и  дълго  търсих  своята  вина  -
                                              жестоко  рових,  докато  открия
                                              устоите  на  своята  цена...

                                              Така  обикнах  себе  си,  признавам,
                                              прегърнах  с  радост  своята  съдба  -
                                              самоуверено  се  забавлявам  -
                                              не  давам  вече  път  на  глупостта.

                                              Научил  ме,  животът  се  зарадва,
                                              че  моите  поеми  му  чета
                                              и  вместо  злоба,  обич  проповядвам,
                                              защото  само  тя  е  нужна  на  света.




     Един  писател  решил  да  провери  верността  на  една  своя  теза  за  народа.   Извън  градчето,  в  малко  бунгало  върху  скалистия  морски  бряг,  живеел  известен   мъдрец  и  лечител,  с  когото  писателят  често  се  съветвал.  Отбил  се  той  при  стареца  и  след  като  го  поздравил  и  му  поднесъл  чепка  грозде,  го  запитал:
     -   Как  мислиш,  приятелю,  кое  е  това,  което  колкото  повече  го  будиш,  по  дълбоко  заспива?
     Мъдрецът  го  погледнал  с  приятелска  усмивка  и  рекъл:
     -   Народът,  приятелю,  народът.  Него  можеш  само  да  го  насъскаш,  но  не  и  да  го  събудиш.



                                                                   Скромните

                                         Не  ги  уважават,  не  ги  поздравяват,
                                         немили - недраги  се  скитат...
                                         За  присмех  ги  ползват,  вгорчават  им  дните,
                                         за  нищо  дори  не  ги  питат...

                                         Смирено  преглъщат  горчилки  нелеки,
                                         но  злоба  и  гняв  не  познават  -
                                         в  сърцата  си  имат  местенце  за  всеки
                                         и  всичко  на  всеки  прощават...

                                         Това  е  съдбата  на  скромните  хора,
                                         за  тихата  доблест  отплата  -
                                         но  срещаш  в  очите  наместо  умора
                                         безкрайния  мир  на душата.