Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2012 17:16 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 439 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.10.2012 19:14


                                                                             ХХХ


  За съжаление в момента почтенността не беше сред характерните черти на нацията, а добралите се до власт бързо забравяха всякакви принципи и тръгваха да си уреждат живота и родата за сметка на всички останали, все едно за това ги бяха избрали.
  Те разсъждаваха като мухи еднодневки и си казваха, че сега им се е паднало да се облажат. Освен това го правеха по най - безцеремонен начин с отвращаващо високомерие, сякаш светът щеше да свърши с тях и нямаше да им бъде потърсена сметка за нищо и от никого. Явно животът в България ги беше убедил в поговорката: „ Гарван гарвана око не вади. „
  Корупцията беше станала манталитет на нацията. Защото и тя, както всяко явление, се състоеше от две страни, невъзможни една без друга. Имаше много хора, готови да си платят, за да прередят някого или да заобиколят закона и не по малко държавни служители, готови да се възползват от това. Сиреч съществуваше перфектна симбиоза между формите на паразитиращата върху цялото общество непочтенност...
  Балканския тарикатлък беше във вихъра си, което напомняше за една древна мъдрост, която гласеше, че всеки е такъв, каквото е силното му вътрешно желание. Каквото е то, такава е и волята му. Каквато е тя, такива са и делата му. Каквито са те, такава е и съдбата му... Което доста добре обясняваше балканската ни съдба...
  Е, ако силното ни вътрешно желание като нация беше да бъдем почтенни, такава щеше да е и волята ни. И тогава нямаше да се оставим да бъдем манипулирани и безогледно използвани от шепа примитиви. Нямаше да треперим пред тях и да се водим по измамните им постановки. Нямаше да сме готови на всичко, за да прередим или подхлъзнем някого. Нямаше да се радваме на нещастието на комшията. Нямаше да аплодираме лъжата и да презираме истината... И нямаше да тънем в тоя батак, а щяхме да се радваме на живота и да го живеем творчески. Щяхме!
  Естествено, никога не е късно да променим вътрешното си желание. И не се иска много. Нужно е само да си повярваме, да спрем да се движим по инерция и да свикнем да се замисляме върху онова, което ни се случва, за да сме винаги наясно кой за какво ни къпе със сладки приказки и кой какво цели с тях... А не да чакаме медиите да ни обясняват какво да мислим и в какво да вярваме.
  Например ако бяхме се замислили, лесно щяхме да установим безбройните абсурди в живота си, като например колко е глупаво да оставим алчни като хиени адвокати да пишат законите ни. Та какво законодателство можехме да чакаме от тях, след като техния интерес диктува да има неефективни закони, за да могат да осигурят на богатите си, крадливи и корумпирани клиенти недосегаемост, естествено срещу многоцифрен хонорар. И не е ли това все едно да повярваш, че вълци ще ти пазят стадото или лисици - кокошките...
  Също бихме установили колко е глупаво да очакваме хора от комунистическата ДС да бъдат полезни по някакъв начин на демокрацията. Да избереш такива хора в управлението на демократична държава е все едно да оставиш крадци – рецидивисти да ти пазят имуществото...
  Щяхме да разберем също колко е абсурдно да се говори за нарушаване на правата на някой, арестуван за постоянно нарушаване и отнемане на правата на другите. За какви права можеше да претендира човек, който съзнателно бе ограбвал, изнудвал и тормозил цялото общество?! Да става дума за нарушени права при такъв човек е все едно да се каже, че гражданин е нарушил правата на джебчия, като го е задържал и предал на правосъдието...
  Ако се бяхме поразмислили, щяхме да осъзнаем колко е абсурдно и твърдението, че промяната на името на една партия променя нещо от нейната същност и нейните цели. И колко е абсурдно да се вярва в такова твърдение, след като дори не са си направили труда да подменят поне елита си. Да се довериш на такава партия, е все едно да се довериш на отявлен педофил, като му повериш децата си за отглеждане...
  Безбройни са подобни абсурди в ежедневието ни. Но още по - голям абсурд е нежеланието ни да се замислим и осъзнаем, че те са се превърнали в наша действителност и сме им позволили да управляват живота ни, благодарение на духовния ни мързел...
  Понякога е направо чудно какво още трябва да ни се случи, че да престане да ни мързи да се възползваме от Божията щедрост и доверие, които е проявил към нас, като ни е дал силата да управляваме мислите си, телата си и живота си?!


                                                                            ХХХ

  Интелигентността и доброто възпитание на царя не само не попречиха, а до голяма степен дори улесниха прилепилите се плътно около него користолюбиви наглеци. Те умело използваха влиянието му сред българите и сред аристократичните кръгове в   Европа за прикритие, докато редяха пъзела на своята култивирана в елитни западни университети и концерни алчност. А когато му върнаха царските имоти, самият той се приобщи към приближените си, заговори многозначително и тихомълком се покри в просторните си реституирани имения, където се отдаде на семейните си занимания, като остави обичащия го народ на младите и недотам млади койоти от своя кабинет, част от които - протежета на соцпартията и бившите служби. Но все пак България остана на поетия от Костов курс към Европа и подготвяше своето присъединяване към Европейската общност, като избягваше тихомълком непопулярните, макар и необходими реформи, а Симеон, като роднина на половината знатни родове в стария континент, играеше своята донякъде положителна помиренческа роля в този съдбовен за нацията процес.
  Хората от бившите служби, обаче, също не спяха. Те правеха всичко възможно против реформирането на статуквото и съдействаха дори за връщането му там, където кабинетът Костов беше успял да го разруши. Бяха активирали всичките си подмолни структури. Заедно със своите събратя по манталитет и принадлежност, съставляващи елита на соцпартията, те подготвяха идването си на власт след предстоящите избори. Основната им задача беше да инплантират колкото се може повече от протежетата си във всички нива на съдебната, изпълнителната, законодателната и местната власт, защото много скоро тези инпланти щяха да са им безкрайно необходими за безпрепятственото обезкостяване на държавата.
  В общи линии щом социалистите се напъваха да вземат властта, това за всеки по - наблюдателен човек означаваше, че хазната се е понапълнила и държавата е в подем, тоест има достатъчно за крадене. А този път на всичкото отгоре имаше и едно допълнително, особено блазнещо обстоятелство. През следващия мандат България трябваше да се присъедини към Европейския съюз, а това означаваше потичане на огромни парични потоци от различни еврофондове и програми към страната.
  Като се има предвид, че в политиката дясното е творческо и съзидателно, а лявото - лицемерно, грабливо и разхищаващо, което се потвърждава от завършека на всяко ляво управление с криза и на всяко дясно - с излизане от кризата, за разумния човек веднага ставаше ясен стремежът на левите към властта точно в този момент.
  Те усилено подготвяха схемите за източването на хазната и фондовете, както вече бяха правили по време на управлението си през 1990 и през 1996 година. Отново чрез свои фантомни фирми щяха да прехвърлят парични потоци по сметки в различни офшорни зони, с които после щяха да купуват атрактивните родни земи, туристически комплекси, луксозни яхти, автомобили и всякакъв лукс, за да задоволят бездънните си мании за величие и превъзходство, зад които прозираше неосъзнатия опит да прикрият плебейския си произход и останалото от детството болезнено чувство за малоценност.


                                                                           ХХХ


  Вальо Генов от няколко часа седеше пред своя лаптоп и преглеждаше сателитната карта на Родопите. Имаше информация, че някъде там се намира имението, в което стратезите на прехода подготвяха своите ходове. Беше решил да открие това място и да намери начин да проникне в него, за да монтира някои ултрамодерни играчки, информацията от които смяташе да използва за своя план макар, че дори да не успееше, това нямаше да се отрази кой знае колко пагубно на замисъла...
  Вече беше набелязал няколко обекта, един от които беше въпросният. Затвори лаптопа и подкара малкия си, но достатъчно мощен джип „ Рейнглър „ по стръмния, виещ се като ранена змия планински път. Някъде по него трябваше да има отклонение към частен имот, вероятно затворено от бариера. Този имот, към който се беше ориентирал в момента, изглеждаше най – подходящ за целта поне от внимателния прочит на картата.
  Половин час по-късно стигна до някаква отбивка без указателна табела и зави по нея. Тя продължи да се вие през борова гора. След един остър завой пътя се разклоняваше в две почти противоположни посоки. Лявото разклонение беше преградено от тежка бариера, заключена с верига и катинар. Върху нея имаше табела с надпис: „ Частна собственост. Не влизай! „ Но освен бариерата друга ограда нямаше.
  Генов отново отвори лаптопа и увеличи максимално зоната. На сателитната снимка личеше масивна оградна стена, която обграждаше обширен терен, в центъра на който се виждаше постройка с голяма площ, но явно се намираше някъде навътре в собствеността. Погледна часовника си. Наближаваше три следобед. Затвори лаптопа, пъхна го под седалката и подкара по незатворения път, който вероятно водеше към някакво населено место или към друг имот.. След стотина метра паркира джипа в страни от пътя, метна раницата на гърба си и тръгна през гората.
   Вървя около половин час между дърветата и видя стената. Беше наистина внушителна. На двеста – триста метра в дясно от нея имаше малка поляна, от която нагоре тръгваше стръмен връх, покрит с ела и смърч. Вальо се насочи нататък като предположи, че от там ще се вижда къщата. Вървеше през гората. Когато стигна и се увери, че предположението му е верно, избра един стар смърч и се изкатери по него, така че през короната му да вижда постройката зад оградата. Слънцето оставаше скрито зад гърба му. Извади от раницата малък далекоглед и внимателно заоглежда оградения терен и къщата, която наподобяваше по - скоро резиденция или хасиендата на наркобос. Не забеляза никакво движение. Паркинга и алеята, покрити с трошен камък, бяха празни. Къщата беше с огледални стъкла и беше опасана с камери, които наблюдаваха наподобяващия китайската стена триметров каменен зид и сигурно засичаха всяко движение в ограденото пространство. Засега го зарадва само факта, че беше уцелил обекта от първия път по усет, без да се налага да обикаля из планината.
  Растителността в близост до стената вероятно беше изкоренена, защото не се виждаха нито дървета, нито храсти, а на няколко метра по - встрани отвсякъде беше гора.
  Капитан Генов направи още един внимателен, детайлен оглед, прибра далекогледа в раницата, засне с професионалната си портативна камера онова, което щеше да му свърши работа и тръгна обратно към мястото, където беше паркирал джипа си.   Преди да потегли по обратния път, приближи до бариерата и остави белег, по който да разбере дали е имало някакво движение към имението в негово отсъствие. После се качи в джипа, хвърли раницата на пода зад седалката, обърна и след два часа спря пред къщата на даскала. Докато прекосяваше двора към частта, която Бързеви му бяха отстъпили за временно жилище си помисли, че е настъпил момента да си купи някаква боксониера. Скоро играта можеше да загрубее, а никак не му се искаше да излага на какъвто и да е риск приятелите си.
  Тъкмо се канеше да прегледа филмчето, което беше заснел, телефонът иззвъня. Явно Пламен го беше видял да се прибира и го канеше на вечеря. Той прие, пусна си набързо душ и отиде при тях.
  След вечерята, когато Ангелина отиде да прочете на сина си поредната приказка преди заспиване, Вальо каза:
- Камене, смятам да купя някакво малко жилище. Тук ми е много удобно и много приятно, обаче моето присъствие скоро може да стане опасно за вас.
  Камен го изгледа изпитателно. Познаваше капитана почти колкото себе си и знаеше, че това не са празни думи. Затова отвърна:
- Ако мислиш, че ще мога да ти бъда полезен, можеш да ми открехнеш за какво става въпрос.
- Ти и без допълнителни рискове си достатъчно полезен.
- Тия приказки ги отложи за друг път. Все пак не забравяй, че зад кроткия си вид аз съм малка армия. - каза даскала с усмивка.
- Нищо не забравям, но не искам по никакъв начин някой да притеснява семейството ти, затова няма да те забърквам. - той въздъхна - А предстоят неща, от които не се знае какви ще са последиците.
- Ти ми кажи истината, пък остави на мен да реша! - каза този път по - рязко Пламен - Разкажи ми какво предстои...
  Капитана си сипа чаша вино, после спокойния му поглед се спря върху лицето на даскала, вгледа се в очите, излъчващи винаги вътрешна сила и хармония и каза:
- Май успях да се добера до сценаристите на безкрайния нашенски преход от нищо към никъде. До основната, невидима част от айсберга, в който вече четиринайсет години се разбиват всички опити в България да се установи реална демокрация с пазарна икономика и върховенство на закона.
  Сега Пламен си сипа чаша вино.
- Сигурен ли си?
- Почти. Но няма как да съм сто процента сигурен, преди да ги заснема един по един и да запиша поне едно от заседанията им. - Вальо направи пауза, през която извади портативната камера от джоба на якето си - Хорицата са си спретнали крепост, в която все още не знам как ще проникна. Ето, виж... - и той пусна на малкото екранче краткия филм, който бе заснел.
- И искаше да ме лишиш от удоволствието да участвам в това приключение!
- Знаеш, че по принцип такива приключения не са много за семейни хора с деца, братко. - отвърна капитана - Не могат да се предвидят последиците, а те често са трагични. Тези хора се изживяват като всевластни и недосегаеми за правосъдието. Те задават параметрите на правосъдието или поне така смятат, понеже поръчват законите. Те пускат пипала навсякъде, искат да контролират всичко. Жестокостта им към всеки, който се опита да застраши измисления им свят е безгранична, защото ги е страх да бъдат обикновенни като родителите си и не им се ще да се върнат там, от където произхождат.
- По - добре ми кажи кога можем да прегледаме по внимателно филмчето и да помислим върху плана. Защото всичко останало е губене на време.
  Вратата на детската тихо се отвори и се наложи Вальо да преглътне отговора си и вместо това да каже само:
- Наздраве, братко! Оставям те в ръцете на тази прекрасна жена и отивам да поспя, че едва си държа очите отворени. - и като им пожела лека нощ, подхвърли на Ангелина - Ли, надявам се да се погрижиш добре за него.

                                                                  /  следва  /




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 547113
Постинги: 401
Коментари: 2451
Гласове: 17299
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031