ХХХ


  Откакто се бяха появили, за човечеството парите бяха станали нещо като кръвта за организма. И в това нямаше никакъв проблем. Проблемът произтичаше по – скоро от кривото отношение на хората към тях, от човешката лакомия, от неразбирането на тяхната функция и от неадекватната им употреба като средство за надпревара.. Ако човечеството имаше малко повече здрав разум и поддържаше циркулацията на паричните потоци равномерно, подобно на кръвната циркулация в тялото, Земята щеше да е здрав организъм, хармонично райско кътче на радостта, а хората щяха отдавна да са преминали в по – качествено ниво на живот и общуване. Нямаше шест хилядолетия да се въртим в омагьосан кръг и да напредваме само технологично... Да, ама не...
  Двама бивши разузнавачи, детайлно запознати с живота и развитието на царското семейство след деветосептемврийския преврат бяха натоварени с отговорната мисията да привлекат Симеон Сакскобуркготски към властта в България и да го убедят да приеме. Дори беше предвидено чрез монархистични организации в страната да бъде създадено национално движение с името му, към която идея монархистите естествено бяха проявяваха голям интерес. Ситуацията беше подходяща, а мотивацията - сериозна. В това сценаристите на прехода виждаха единствения шанс десните сили да не спечелят втори мандат на следващите избори.
Като царско движение то трябваше да привлече най – вече недоволните десни избиратели и така да разцепи ОДС. Освен това опозицията имаше достатъчно време, за да разгърне компроматна кампания срещу настоящия десен кабинет.
   Царят беше всенароден любимец, добре познат в Европа поради потеклото си, а единият от синовете му - принц Кирил - беше човек със сериозни връзки в банковите среди на Обединеното кралство.
   Царското семейството имаше доста национализирани от комунистическия режим апетитни имоти. Ако получеше шанс да си ги върне, това допълнително щеше да мотивира Симеон и царската фамилия да приемат предложението. За да го привлекат, беше обмислен дори вариант да му предложат, ако успее да събере абсолютно мнозинство от две трети, да свика велико народно събрание за промяна на формата на управление и България отново да стане царство. Естествено нямаше да позволят това да се случи, но пък беше добра примамка...
Междувременно, ако приемеше, мислеха да го оградят със свои верни хора, да го бламират и да управляват, както си знаят, а той да бъде поредния безличен фигурант в политиката, от когото нищо не зависи. Неговият провал естествено щеше още повече да обезвери хората и да ги вкара в капана на апатията. Така в крайна сметка соцпартията пак щеше да се добере до сладката власт без конкуренция, понеже за разлика от останалите партии си имаше твърди привърженици с грижливо промити мозъци и болни амбиции още от времето на комунизма. За тях беше достатъчно партията им да е на власт и така те да се чувстват част от властта...
   Като първа стъпка на добра воля щяха да го поканят на официално посещение и да му организират сърцераздирателно посрещане, за да го убедят в народната любов и в добрите перспективи да управлява царството на баща си. В същото време щяха да предизвикат колебание в недоволните от дясното управление и да им предложат алтернатива.
   Кротък, умерен и възпитан, Симеон нямаше да е труден за уговорки и за натиск, за да следва определена, удобна за икономическите групировки политика, като в същото време щеше да се използва международния му авторитет и влияние в определени европейски среди за извличане на допълнителни ползи.
   В Мадрид двамата парламентьори се настаниха в луксозен хотел, наеха кола и отидоха да обядват в шикозен комплекс в покрайнините. След като поръчаха обяда и бутилка вино, Цветков попита колегата си:
- Как мислиш, Иванов, дали ще трябва дълго да го уговаряме? - и като се подсмихна ехидно, продължи - Май както я е закъсал, ще му дойде дюшеш, а?
- Да. За него решението въобще няма да е трудно. Но нашата работа няма да е лека. Много внимателно трябва да подберем неговия екип, иначе може да стане сериозна беля.
- Той вероятно ще иска сам да си състави екипа, което означава, че ще трябва да сме осторожни с цялото му обкръжение. Ще се наложи да проучим както привържениците му в България, така и средите от българи около семейството му тук и в кралството.
- В същност ако около него се промъкнат неподходящи хора, лесно ще ги отстраним. - Иванов запали цигара - Достатъчно е да му внушим, че ще го компрометират и той сам ще се отърве от тях, за да опази гордостта си.
- Тия дни ще трябва да пипаме деликатно, защото много са важни първите впечатления. Ако не успеем да му спечелим доверието, за да ни ползва по – нататък за съветници, задачите ни ще се усложнят.
- Е, да, - съгласи се Иванов - това ще е неблагоприятния вариант. Но не вярвам да се издъним с цялата информация и опит, които имаме. Поне единия от нас все някак ще го предразположи към доверие.
   Така, в продължение на повече от два часа те продължиха да обсъждат детайлно стратегии за предстоящата на следващия ден визита, уговорена още преди месец.




                                                                          ПЕТА ЧАСТ




   В началото на 2001 година мандатът на сините беше към своя край. Кризата беше минало, финансовата дисциплина беше факт, а развитите демокрации вече знаеха за България и добри неща, дори имаха доверие в нея, което се потвърждаваше от увеличаването на инвестициите у нас. Докато десницата продължаваше да работи за доброто име и просперитета на страната, левицата усилено работеше за лошия имидж на ОДС сред избирателите и противно на логиката имаше шанс да успее...
   Професор Славов седеше в своя любим шезлонг и разсъждаваше върху ситуацията, като се опитваше да извлече някакво смислено обяснение за този феномен, което можеше да послужи и за финал на книгата му...
   Междувременно Симеон Сакскобургготски беше направил успешно посещение в България и беше посрещнат като новия Месия - нещо много характерно за нашия народ. Харесва ни или не, но животът нееднократно бе доказвал, че основен белег на нашата народопсихология беше да очакваме нещо от някого и никога нищо от себе си. А когато нещата не вървяха по гайдата ни, оплювахме старите Месии, независимо от тежката и успешна работа, която с достойнство бяха вършили, може би защото не обичахме да признаваме качествата на другите, пък били те и наши избавители...
   Сега надеждите бяха приковани в Симеон и новосъздаденото движение, носещо от уважение или по скоро с користна цел неговото име.
Кампанията срещу кабинетът Костов беше невиждано ожесточена и в нея участваха освен всички налични политически партии, дори част от демократите, които не бяха успели да се облажат от властта. Но най - активни бяха социалистите, олигарсите и полулегалните икономически групировки, чиито интереси най – сериозно бяха пострадали от управлението на десницата.
  За степента на пораженията, предизвикани от манипулиращото въздействие на медиите върху хората, можеше да се съди недвусмислено по два факта.
   Първият факт беше абсолютно нелогичното озлобление на обществото срещу онези, които бяха потушили кризата и бяха стабилизирали страната, като за четири години бяха повишили пенсиите и заплатите осем пъти, а на българите вече не се гледаше като на натрапници в Обединена Европа. Вторият бе, че в края на 1996 и началото на 1997 година, когато беше изчезнал дори хлябът, а пенсиите и заплатите бяха стигнали абсурдните нива между четири и дванадесет долара, озлоблението срещу виновниците за кризата беше нищожно в сравнени с озлоблението срещу преборилите кризата.
   Тези факти много напомняха момента, в който подстрекавания от равините еврейски народ беше подучен да поиска свободата на престъпника и разпването на своя духовен водач и спасител - Иисус Христос.
  Но подобни моменти в нашата история, колкото щеш. Затова няма нищо чудно и в написаното от Апостола на Свободата Васил Левски „ Народе!!!! „ с четири удивителни след обръщението. Може би тези удивителни бяха израз на четири недоумения, предизвикани у Апостола от поведението на народа български, а именно: Да търпи половин хилядолетие робство и гавра и да не може да организира освобождението си! ; Да мрази себе си толкова, че да приеме робството за по - добър начин на живот от свободата! ; Да не разбира, че свободата е върховно право! ; Да се страхува от нея толкова, че да предаде онези, които се жертват, за да му я върнат!
  Прости ни, Апостоле, но ние наистина не знаем какво правим! Прости овчедушието ни и пожелай ни от отвъдното, където преждевременно те изпратихме, да се осъзнаем колкото може по - скоро, за да се радваме и ние на истински свободния от страхове и глупост живот, за който мечтаеше...
  Така професор Славов реши да завърши книгата си и след като сложи точката, по този повод се възнагради с разходка из градската градина. Какво по - хубаво от разходка в слънчев ден в края на зимата, когато всяка клетка е зажадняла за благодатната слънчева светлина, събуждаща живота и радостта?

                                                                             ХХХ


  Самолетът от Лондон кацна на летище София. Час по късно Валентин Генов натовари багажа си в таксито с помощта на шофьора и потегли за Пловдив. Денят беше слънчев, но силният вятър му придаваше типичен мартенски привкус.
  Проектът „ Гражданска лига” , който смяташе да реализира в родината си, имаше за цел да обедини будните, осъзнати и свободолюбиви българи в организация за изграждане на силно, неподатливо на корупция и влияние гражданско общество, знаещо правата, възможностите и целите си, което да контролира упражняването на властта, да вади на светло и да парира всички задкулисни игри и машинации на политическата класа, подкопаващи националния интерес. Организацията щеше да проучва пазара и лобизма в страната, след което да консултира перспективните инвеститори за обстановката, както и да работи чрез обществен натиск за създаването на благоприятна законова и бизнессреда за добросъвестните, желаещи да развиват легален бизнес у нас.
  Шофьорът на таксито, някъде около трийсетгодишен, беше пуснал някаква рокаджийска станция и явно се кефеше, защото от време на време тихо пригласяше на касетофона. По едно време запита:
- Ще ви преча ли, ако запаля?
- На тая здрава музика ще изтърпя една цигара. - отвърна Генов и леко открехна своя прозорец - Отдавна ли карате такси?
- От кризата насам. - той си запали цигарата и продължи - Принудих се да направя личния си автомобил на такси, за да издържам по някакъв начин семейството си.
- Голямо ли е?
- Имаме две дъщери, а жена ми доскоро беше без работа. Налагало се е понякога да работя по 14 – 15 часа, за да се справяме. - той въздъхна - Слава Богу, че нещата се стабилизираха. Това правителство, колкото и да го плюят, свърши много работа.
- От няколко години не съм бил в България. Вижда ми се доста променена.
- Ако крадците бяха по - малко, щеше да е още по - променена. Щеше да е неузнаваема. Вие къде бяхте?
- В Щатите. Емигрант съм.
- Как е там? Чувам много противоречиви мнения.
- Ако не се паникьосваш и не те мързи, нямаш проблеми. Всичко е въпрос на избор, воля и качества. Спазваш ли правилата, вървиш - престъпиш ли ги, гориш.
- На балканите не ги обичаме много тия неща.
- Затова сме на тоя хал. - отвърна Вальо - Всяка игра си има правила. Попитали един мъдрец как в България положението може да стане по – розово, а той отвърнал: „ Като се намали червения цвят. „
- Хубав виц. Лошото е, че все не успяваме да го намалим.
- Осъзнаването е бавен процес. Някой хубав ден и това ще стане.
- Типичния американски оптимизъм. Винаги щастлив край.
- Самият живот е оптимизъм. Ако вярваш в него, си оптимист.
- Хм..! - той се почеса по темето - Интересна философия. Харесва ми.
- Значи ще успееш. Животът обича тия, които го обичат. Те му се радват и той им се радва. Сигурно си срещал такива хора, които нищо не може да пречупи и обезвери!?
- Дядо ми е такъв. На 89 години е, а не познава страх, нито лекари, нито лекарства. По здрав е от мен.
- Значи имаш добър пример. Няма да се изгубиш.
- Когато ни връхлетя кризата, с жена ми останахме без работа, а децата ни тогава бяха на една и на три години. Спестяванията ми се оказаха в неподходяща банка и изгоряха. Предишната година при взрив на газ в мината загина баща ми. Отидох при дядо ми в Карлово за съвет и помощ. Бях объркан и отчаян. Той ме посрещна с вечната си усмивка, сипа по една ракия, седнахме пред бумтящата камина и му разказах за проблемите си. Дълго мълча и гледа огъня, после вдигна към мен ясните си очи и каза: „ Всичко е в твои ръце, момчето ми. Ти си творецът на своя живот.  Решил си да създадеш семейство и си го създал. После си решил да имаш две прекрасни дечица и ето - имаш ги. Запомни, каквото и да пожелаеш с цялото си сърце, вложиш ли в него душа, Бог ще намери начин и подходящо време да ти помогне да го осъществиш. Ти само си отваряй очите, внимателно слушай вътрешния си глас и вярвай в себе си. Аз цял живот така съм живял и ето ме - жив и здрав. Когато левчето започна да се обезценява, отвътре нещо ми прошепна да обърна спестяванията си в долари. Така и направих. Това ме запази от кризата. Ето ти сега петстотин долара, за да си посрещнеш нуждите и да можеш спокойно да помислиш и решиш как да се справиш. „ После ме потупа по гърба, допихме си ракийката и ме изпрати до автогарата, а аз го послушах и наистина изплувах.
- Много поучителна история. - каза Генов с усмивка - Разказвай я по – често. Може да помогне на много хора да намерят пътя си.
- Приятелите смятат, че съм си я измислил.
- Ти я разказвай, пък нека всеки сам избира какво да си мисли. - добави Вальо - А сега ще подремна, че се уморих. Вече два дни пътувам.
   Той отпусна глава на облегалката и заспа почти мигновенно. Когато след почти час отвори очи, наближаваха Пловдив, а след още петнайсетина минути спряха пред къщата на Пламен. Генов плати на таксиджията, като му остави щедър бакшиш и се зае да пренася багажа си към входната врата.
   Малко по - късно тримата вече седяха около масата с огромни чаши кафе пред себе си, сина на даскала съсредоточено играеше с огромния полицейски „ Форд”, който Вальо му беше подарил, а капитана разказваше за пътуването.

                                                                    /  следва  /