Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2012 17:41 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 697 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                                  ХХХ


  В предизборни моменти партийните централи приличаха на мравуняци преди дъжд. Кипеше трескава работа върху начините успешно да бъде подведено общественото мнение в удобната за целта посока, за да се грабне кокала. Но този път напрежението беше сериозно, понеже залогът беше много голям. Всички усилия бяха хвърлени върху омаскаряването и разцепването на десните, а причините бяха ясни от пръв поглед. При втори мандат това правителство щеше още повече да свие хранителните вериги на гювечарския ляв блок и на сенчестия бизнес, който беше силно представен в малките партии от олигархичен тип. Целта на тези партии както винаги бе да отвличат вниманието и да объркват неориентираните избиратели.
  На практика десните вече бяха преодолели най – сериозните външнополитически, както и вътрешноикономическите трудности, сиреч бяха провели успешно непопулярната част от реформите. При един втори мандат те щяха да реализират своите икономически и социални програми, да подобрят качеството на живота и така да спечелят много повече одобрение и привърженици. А това силно би намалило шансът на левите партии и техните сателити да се докопат отново до управлението, осигуряващо им безпрепятствен достъп до държавната хазна и лостовете за влияние. За социалистите безвластието си беше равно на катастрофа, тъй като ставаше много трудно и опасно да се заграбва чуждото...
  Онова, което левите упорито се опитваха да скрият от обществото и успяваха поради ограниченото мислене на по - голямата част от хората беше, че по своята същност бизнесът е честна игра за достойни, способни хора с рационални идеи и воля за реализация.. Десните сили, представляващи предприемчивата, произвеждаща и градивна част от обществото, винаги се стремяха към установяване на ясни закони и правила защото пазарът, като всяка състезателна игра, изискваше такива правила, валидни за всички състезатели.
  Десните сили, представляващи бизнеса във всичките му законни форми, не се нуждаеха от паразити като мафията и корумпираните чиновници, които замърсяваха средата. За тях колкото по - ясни бяха регламентите, толкова по – привлекателна беше обстановката за осъществяване на дейност. Просперитетът на Западните демокрации доказваше това.
   Във високопланинското имение генералската агитка на бившата ДС обаче имаше съвсем противоположни виждания, интереси и намерения. На нея й беше нужна анархия, не правила. Именно по този повод пак провеждаха важно мероприятие.  Може би едно от най – важните и най – сложните, тъй като предстоеше да се действа чрез новоучредената царска партия, а това криеше рискове.
За целта в управлението на тази нова сила трябваше да се внедрят достатъчно добре обучени в школите на КГБ, ДС и УБО хора, които да я манипулират отвътре.
  Тъй като владееха конспиративните методи на компроматната война и опитното жонглиране с полуистини и слухове, към които повечето българи проявяваха афинитет, те знаеха как да подготвят поредната гнусна манипулация за обръщане на обществото срещу десницата. Чрез медиите щяха да внушат на хората, че дясното управление е корумпирано и антисоциално, като пускат слухове за неговите лидери, че са се възползвали от приватизацията, от която в същност се бяха възползвали пак техни подставени лица и фирми. Завистта, която слуховете щяха да разпалят у по – необразованите, щеше да предизвика традиционното „ олевяване на масите”, както високопарно наричаха оглупяването на хората.
   Обстоятелствата налагаха да се играе ва-банк. В тази ситуация отстраняването на десните бе единствената възможност да се удължи преходът. А само така имаше шанс да продължи срастването на подземния свят с държавния апарат до пълна симбиоза, удобна за постоянното източване на националното богатство.. И това на всяка цена трябваше да стане преди присъединяването ни към структурите на Евросъюза и НАТО, като по този начин превърне България в своеобразен „троянски кон” за проникване в крепостта на Западните демокрации. Така щяха да се доберат до еврофондовете, а пък Москва щеше да има достъп до секретна информация и да разширява влиянието си в силните европейски икономики, а московските протежета у нас щяха да получават огромни блага за сметка на данъкоплатците.
  Валентин Генов, български емигрант, капитан от американското военно разузнаване, беше напуснал армията в края на 2000 година, за да се завърне в България и да осъществи отколешното си намерение да парира опитите на левите чрез медийни манипулации да препятстват пътя на страната към Западната демокрация. Познаваше добре царството на абсурдите, в което бившите служби и социалистите бяха опитали да превърнат България, преди да паднат от власт в началото на 1997 година.
  Вестникът, който Пламен Бързев беше създал с негова помощ след изкуствената криза по онова време, имаше добро развитие, но това не беше достатъчно срещу потоците от атрактивни лъжи и подмолна дезинформация, атакуващи отвсякъде ошашавения народ. Особено стряскащо беше, че обществото много лековерно се оставяше да бъде управлявано чрез слухове, които наивно приемаше за чиста монета, въпреки натрупания опит от скорошната криза. Много пъти вече, след разговори със бивши съученици, познати и приятели, капитанът забелязваше, че те нямат собствени критерии нито за живота, нито за случващото се с тях и около тях.  Прекалено често чуваше реплики като „ така разправят , всички са маскари, и тия са като другите, да се оправят, кво ти пука, яж, пий, това е живота, една птичка пролет не прави, нищо не зависи от нас, ние няма да оправим света, все ще го изживеем някък тоя живот... и други от сорта. Постоянно се случваше хората днес да говорят едно, а след ден – два, точно обратното и то с вид на много информирани, като цитираха някой мастит ежедневник.
   Изглежда инерционното мислене беше станало втора природа на повечето хора, а това ги превръщаше в лесни мишени за измамници и мошеници от всякакъв род. Живееха като зомбирани, все едно са от някаква секта...
С тези мисли в ума Вальо влезе в издателството на своите приятели, където беше се разбрал с Пламен да се видят привечер. След като се поздравиха, даскалът каза:
- Подготвих материала за твоя проект. - и му подаде два листа - Прегледай го. Мисля, че идеята ти е перфектна.
- Току що ми хрумна да го организираме на клубен принцип и да бъде Клуб „ Гражданска лига „ Така ще осигурим допълнителни приходи за дейността. Какво ще кажеш? - запита капитанът.
   Даскала стана и извади от хладилника две бири.
- Добра идея. А „ Наблюдател „ ще бъде клубният вестник. - отвърна той, отвори бирите и му подаде едната - Да полеем това рационално хрумване.
  Те вдигнаха чаши и отпиха от пенливия еликсир.
- Сега остава да намерим подходящо помещение и да действаме, защото като гледам в каква активност е изпаднала червената мъгла, има вероятност преходът да продължи още десет години, ако не и повече.
- А жена ми беше убедена, че в Щатите си усвоил позитивното мислене. - пошегува се Пламен.
- Дано да съм лош пророк. Но откакто съм се прибрал в мен все повече се затвърждава убеждението, че голямата част от хората тук ги мързи да се замислят и сами да разберат какво се случва, а чакат някой да им каже какво да разбират.
- Забравяш, че половин век са ги учили така, братле.
- Това не е оправдание, Пламене. С този манталитет няма шанс да заживеем по – добре и след сто години. Нали знаеш, че човек както мисли, така живее.
- Значи имаме сериозна работа, братко. Трябва да убедим хората в тази велика истина, иначе за какъв дявол ни е тоя вестник и този клуб?
- Така е... - съгласи се Вальо - Дори може да стане доста рискована, предвид обвързаностите на подземния свят с държавата. Но нищо няма да се промени, докато цялата истина за явленията в България не излезе на видело и не достигне до съзнанието на хората.
- Затова нека си свършим нашата работа, за да не ни е срам, че сме бездействали, пък времето ще покаже, дали сме били на прав път...


                                                                       ХХХ


  Много бяха мераклиите да манипулират обществото. У нас това от мода вече се превръщаше в мания. Една част от манипулаторите печелеха по този начин добри пари, останалите просто избиваха комплекси. Често се срещаха и такива, които комбинираха едното с другото. Но малко се замисляха накъде в същност водят хората и доколко това е добро за тях...
   Агенциите за социологически проучвания бяха сериозен фактор в насочването на общественото мнение. Но нека не се заблуждаваме, че това беше някаква форма на благотворителност в полза на нацията. Там ставаше въпрос за сериозен бизнес и сериозни пари, понеже партийните централи се надпреварваха да наддават, за да им се докара по – добър рейтинг пред избирателите.
  Що се отнася до самите избиратели, те винаги бяха опитните мишки, върху които се експериментираше ефективността от въздействието на различни методи за психологическа обработка. Резултатът от изборите обикновенно беше следствие от стадното им чувство, насочвано умело от анализаторите и медиаторите. Затова изглеждаше, че агенциите много преди изборите вече са наясно с картината. Но ако някой ден по някакъв начин хората все пак осъзнаеха в колко голяма степен всичко може да зависи от тяхната воля и успееха да се преборят със собствената си инерция, светът вече нямаше да е същия, а бизнесът на много манипулатори трябваше да се преориентира в друга посока...
2001 година се оказа много доходна за социолозите, понеже работещите в сянка престъпни структури лобираха здраво за своите интереси, нарушени до голяма степен от управлението на десните. Фаворитът им този път бе царската партия, като единствена алтернатива на управляващите, макар да не бяха съвсем сигурни доколко ще е алтернатива и доколко - продължение. В едно бяха убедени - че ще е по – малкото зло за техните интереси.
   От  всякъде се лееха потоци от неоснователни клевети спрямо десните, а объркания избирател от цялата отврат беше изгубил не само апетит към гласуването, но дори и към храната. Тази апатия, обаче, ползваше единствено онези с дисциплинираните последователи в пенсионна възраст или незавършен първи клас.  Беше малко тъжно, че точно те определяха бъдещия начин на живот в една страна с далеч по – добри възможности, но затова пък пред младите светът беше отворил щедри обятия и много от тях смятаха да се възползват от това, вместо да се борят с вятърни мелници и да си хабят напразно нервите.
  Некоректния удар под пояса за десните беше тежък. На тях се беше паднала честта да реализират непопулярните, но необходими антикризисни мерки и съответно да понесът с достойнство цялата неблагодарност, злоба и несправедливост, насъскани у хората от режисьорите на кризата. Макар да бяха успели да измъкнат страната от лепкавата кал на дъното и да я бяха стабилизирали достатъчно, за да стане привлекателна за инвестиции, сега им предстоеше да поемат и кръста на провокираното вечно недоволство на подведените и неразбиращите.
  Успокоителното бе, че в животът, тази странна игра, в която никога не знаеш кога печелиш и кога губиш, рано или късно идва видов ден. Ден, в който ако си пропуснал да целунеш ръката на благодетеля, ти се налага да целуваш дълго задника на поробителя...

                                                                       /  следва  /




Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1772837
Постинги: 652
Коментари: 4522
Гласове: 41522
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031