Животът  си  е само  твой.  Твой  и  на  Бога,  Който  ти  го  Е  дарил,  като  го  Е  вдъхнал  в  теб,  за  да  изпиташ,  изживееш,  осъзнаеш  и  познаеш  божествената  си  същност  и  Величието  на  Божията  Милост .
           Никой  няма  и  не  може  да  има  права  над  твоя  живот,  нито  над  твоите  мисли,  чувства,  разбирания  и  осъзнаване,  които  го  определят,  както  и  над  естествените  последствия  от  тях  според  Висшите  Принципи  на  Любовта,  Мъдростта,  Истината,  Справедливостта  и  Развитието. 
           В  процеса  на  твоя  живот  дори  и  Бог  не  се  намесва,  защото  Е  Промислил това  да  е  твоя  личен  свят  и  твоята  лична  отговорност  –  твоят  вътрешен  свят,  който  се  измерва  единствено  с  личното  ти  творчество  и  съ-творчеството  ти  с  Бога,  според  изборите  които  правиш  и  отстояваш.  
           Естествено  удовлетворението,  радостта,  благодатта..,  както  и  негативните  последствия  от  погрешните  ти  избори,  са  в  зависимост  от  хармонията  и  съ-творчеството  ти  с  Божият  Промисъл. 
           Бог  не  се  намесва  в  твоя  избор  и  свободна  воля,  а  подкрепя  всяко  твое  намерение  и  желание,  като  ти  оставя  възможността  и  отговорността  сам  да  си  извлечеш  поуките  от  погрешните  избори,  за  да  прлидобиеш  опит,  мъдрост,  знаия  и  осъзнатост  и  да  се  пречистиш  от  всичко  излишно.
           Естествено,  ако  тези  твои  намерения  и  желания  не  ти  носят  удовлетворение  и  радост,  а  вместо  това  започват  да  ти  носят  все  по-неприятни  и  по-тежки  последствия,  значи  не  си  направил  верния  избор. 
           Вместо  съзнателно  да  градиш,  си  допуснал  инерцията  да  руши  твоя  свят,  като  така  си  престанал  да  живееш  своя  живот.  Позволил  си  на  средата  или  на  някого  да  рови  или  да  се  разпорежда  с  него  и  да  ти  нарежда  как  да  живееш  и  какво  да  правиш,  накъде  да  вървиш... 
            А  човек  съжалява  единствено,  когато  осъзнае,  че  се  е  отклонил  от  своя  уникален  път  на  съ-творец  на  Бога,  като  е  позволил  да  се  размине  с  Истинската  си  същност,  да  забрави  кой  е  и  каква  е  мисията  му  Свише. 
            Първоначално  го  усеща  само  по  хаотичността  и  неудовлетвореността  си  но,  ако  не  успее  да  се  събере  в  себе  си  и  да  се  върне  в  Пътя  на  Любовта,  Мъдростта  и  Истината,  а  се  остави  изцяло  на  инерцията,  постепенно  се  превръща  в  трагедия  за  себе  си  и  близките  си,  и  в  комедия  за  околните. 
                                                                                          С цялото ми уважение: Огнян Узунов

За мое съжаление-аз отдавна не вървя по своя път,но най-лошото е че не намирам правилния.

Който търси, намира. Щом не си се отказал да търсиш, ще си намериш твоя път, защото само той е правилния.