Постинг
27.03 06:34 -
Опит за опитомяване на самотата
В началото покълна тишина
и като тежка рана се отвори.
Въздишката зелена на пръстта
откърти цвят под мъртвата ѝ броня,
но никой не намираше очи
да различи дъгата от покоя.
В пустинята от вкаменени дни
валеше страх на лепкави порои,
а самотата си измисли свят
и придоби различно измерение.
Уши бодлива маска от тъга
и сви в юмрук отлитащото време.
Минутите покапаха лениво
по рамото на мълчалива пролет.
Поникналото вътре беше с жило
и с непораснали криле за полет.
Но после се научи да намира
сред сенките на есенните мисли
причина да живее и умира.
И утрешно небе, за да възкръсне.
Христина Мачикян
Разсекретяваме тайната на по – малкия си...
Отчаянието е за робите. Свободните не по...
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Отчаянието е за робите. Свободните не по...
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Няма коментари