Постинг
28.09.2021 04:46 -
Алея втора
Отново тичаш, леко запъхтяна,
очите ми обливат те безмълвно,
докосна ме усмивката ти пряма,
смаляваш се, изчезваш пак, напълно.
Усещам полъх топъл в утро хладно,
обгърнал ме от твоя нежен дъх,
сърцето ми нетърпеливо, жадно,
последва те, превърна се в тих лъх.
Лети до теб, прегръща те, мечтае,
и в пазвата ти сгушено тупти,
кърви у мен, и блъска се, ридае,
с една усмивка как го заплени.
Сега е твое, чака всяко утро,
задъхано трепери като лист,
оглежда се, танцува, бие щуро,
захвърлило бодливия си щит.
Изплуваш от мъглата като фея,
красива с теб е сутрин есента,
за този миг живея и копнея,
докоснат от цвета на любовта.
очите ми обливат те безмълвно,
докосна ме усмивката ти пряма,
смаляваш се, изчезваш пак, напълно.
Усещам полъх топъл в утро хладно,
обгърнал ме от твоя нежен дъх,
сърцето ми нетърпеливо, жадно,
последва те, превърна се в тих лъх.
Лети до теб, прегръща те, мечтае,
и в пазвата ти сгушено тупти,
кърви у мен, и блъска се, ридае,
с една усмивка как го заплени.
Сега е твое, чака всяко утро,
задъхано трепери като лист,
оглежда се, танцува, бие щуро,
захвърлило бодливия си щит.
Изплуваш от мъглата като фея,
красива с теб е сутрин есента,
за този миг живея и копнея,
докоснат от цвета на любовта.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.