Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2023 09:28 - Разговори на междуселския път (без Хайдегер)
Автор: mariokoev1966 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 921 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 “Вече не се казва: “Да скова кочина”,

вече се казва: “Да реализирам кочина”...

Цитат от филма “Опасен чар”

Любезна дама от Шампан от мене пожела роман (Кретиен дьо Троа, “Ланселот, Рицаря на каруцата”). Роман не мога да напиша и дамата обърна гръб. Отзад бе също тъй прекрасна, както отпред... Млъкни, сърце! Тук рима няма.
След като установих, че не мога да съчиня роман за дама от Шампан, ни за мома от Виетнам, всичко някак се успокои, дойде си на село, седна на сянка под асмата, сипа си мастика. Но няма спирка за неспокойния дух (има таблетки). Режейки си сланинка на тънко върху стар вестник, погледа ми спряха думите “екопътека”, “биоземеделие” и заглавието „Ще се случи ли проектът?“. Така у мен през очите проникнаха нови въпроси и се окумих да им търся отговор. Дълго време пребивавах в окуменост, докато ме връхлетя саторито (просветлих се) и разбрах какво означават тези, пък и много други петнословия върху мазната хартия. Съчиних и приказка. Ей я:

Приказка

Беше ранно утро, росата мокреше до колене и пияни от младост листни въшки тресяха клонки над главата на случайния пътник, когато бай Чичо тръгна за града. Разбира се, пое по новата екопътека, която се беше случила край забележителностите в природната гора, тук-там пренасяйки се през дъхтящи на наскоро умряло дърво мостчета над потоци със зоопъстърва. От съчетанието между боров дъх, росни капки и пронизващ въздух махмурлукът на бай Чичо, както обикновено, се оттегли в следващата сутрин. Вървеше бай Чичо и си фюфюкаше, когато на екопътеката изневиделица се появи биолисица. Чичо пушка не носеше и затова спря на раздумка.
- Как си, биолисицо? Къде си тръгнала рано сутрин? – вика бай Чичо и се ядосва на акъла си.
Биолиска, след като се е убедила вече, че бай Чичо е безпушкест, мръдва с опашка:
- Хамчи тръгнала съм към дупката на екозаека, ей там, през мостчето!
- И какво те е повело, я да видим? – лукав бай Чичо.
- Ще финализираме един отдавна стартирал проект! – лукава биолиса.
Тук бай Чичо се озадачава.
- Повтори...!
- Викам си сутринта като станах, абе що не ида да финализирам проекта с екозаека! Аз по принцип бях планирала дестинация накъм вас днеска, че биокучета нямате, а екококошките са ви стартирали бол, ама нещо ме домързя. Та викам си, що не ида да финализирам екозаека.
- А-а-а, така ли? Добре, добре – аз пък си помислих да не си тръгнала да го ядеш! – клати глава бай Чичо.
- Само ще финализираме!
- Ами айде тогава!
- Айде...
Разделят се – бай Чичо към града, а биолиса – по нейния си проект. Сенките се скъсяват.
Върви си бай Чичо по екопътеката и си фюфюка. Вие се екопътеката зад, под и пред бай Чичо и си се случва. Изведнъж, гледа Чичо, ековълк. Чичо без пушка, ековълчо – с няколко зъба, та спират да си поприказват, да похортуват за туй-онуй, дето го няма... пушка и зъби.
- Добрутро, ековълчо! Къде си се упътил! – Чичо шапка сваля и лицето трие потно.
- Е-е-е натам! Горе има едни биокошари такова.
- Кое, кое? Ти да не би за егреците...
- Е-е-е, биокошари има едни там такова!
- А-а-а, ами хубаво тогава! Айде лек ти път!
- И на тебе такова...
Случва си се бай Чичо по екопътеката, сенките почти вече се обръщат от другата страна на дърветата, астрослънцето немилостиво пече, а насреща му биомечка. Клечи и го гледа с ей такива очи. Ами сега?
Заковава се бай Чичо и зяпа биомецата. Клечи биомецата и се пули в Чичо. Накрая той се престрашава - мечка страх, мене – не, и вика:
- Кво правиш, екомецо, а?
- Ъ-ъ-ъ, не видиш ли, акам!
- Хей, ама що върху новата екопътека, дето я случиха!
- Че кво? Като е нова екопътека, моето да не би да е старо техно?
Тук бай Чичо се обърква.
- Абе то така, ама...
- Нема ама! Айде, остай ма да са орахатя...
- Ами айде! – бай Чичо заобикаля отдалеч екомецата и продължава в пълно биооблекчение, потен до под кръста, проекта свой.
В крайна сметка, и то е най-нормалното, бай Чичо до града не стигна, че по-нататък край екопътеката негов братовчед, син на леля Стринка, дето водеше вуйчо му Лелинчо, от своя страна беше финализирал идеен проект за екокръчма. И като му седнаха в “Идеята”, и като му законсумираха една екоракия, и като му зазамезваха едни биодомати, така се антрефилираха накрая, че само за първа страница бяха или за последна. Прибра се посред нощ бай Чичо по екопътеката, на която оттук нататък общо взето това щеше да й се случва. Настъпи пътьом Чичо екоакото на баба Меца, разнесе го до биококалите на овца и професионално се прибра да спи. Бабожена му обаче го биологиса с точилката навън под астрото. Тогава, след като се бухна слепешката в оградата и фрасна с глава и коляно подпряната на крушата стълба, бай Чичо се пльосна в сеното под сайванта, заспа и захърка за нещо, което щеше да забрави веднага на сутринта...

Тъй приказката свършва без поука. Поука няма тука. Наука също няма. Но да не ви пука. То всъщност нищо няма. Само глупости, преписани от тъпанари, повтаряни от идиоти и запаметени от кретени.



Тагове:   случва,   екопроект,


Гласувай:
1



1. emelika - Има си и поука, има си и наука
24.03.2023 09:51
Но поуката е научно нутрифилизирана, та не се види с просто око.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mariokoev1966
Категория: Лични дневници
Прочетен: 23707
Постинги: 18
Коментари: 3
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031