За да си върнем удовлетворението от живота, вместо да се                                                самоунищожаваме, робувайки на илюзии и страхове...  


                                  
     Нека започнем да живеем съзнателно, като си даваме сметка за всяко нещо, случващо се в живота ни и си изградим свое лично мнение за всичко.
     Ако не започнем да го правим постоянно, ако допускаме други да мислят и решават вместо нас, значи сме се превърнали в призраци. Значи не живеем, а вегетираме като насекомите и също като тях изчезваме безследно и незабелязано...
     Нека престанем да бъдем призраци... Нека покажем, че сме живи, че ни има, като започнем да сътворяваме своя собствен живот всеки миг, всеки час... Нека започнем да се радваме на този велик творчески процес и на сътвореното от нас... Нека повярваме в себе си, в силата на своя дух, воля и потенциал... Нека обикнем себе си такива, каквито сме...     
     Защото това е Пътят... Това е начинът да повярваме в себе си,  в  процеса на живота, в хората, които го заслужават... Това е начина да ги обикнем такива, каквито са... Това е пътят, по който можем да дадем нужното уважение на живота и да постигнем уважението  и удовлетворението, което ни принадлежи... Според мен...


    Един отчаян човек скочил от последния етаж на висока сграда. Докато падал извикал:
    -  Боже, нищо не разбрах от тоя живот...
    -  Ако беше ми казал, че искаш да разбереш, нямаше да скочиш... - отвърнал Бог замислено...

               С цялото ми уважение и загриженост:  Огнян Узунов

Или все пак е преценил, че по-добре е да умре, заради безсмислеността на живота му? Ако не задаваме въпроси на Бога, безсмислен живот ли живеем?

Плюс от мен за статията!