ДАЛИ  НЕ  Е  ПО–ДОБРЕ...?!?!

          

       Дали  не  е  по-  добре  да  следваме  единствено  своя  вътрешен  глас,  вместо  да  си  губим  времето  с  вслушване  в  претенциите  на  хилядите  гласове  наоколо, които  се  опитват  да  ни  вкарат  в  техния  път,  за  да  живеем  техния  живот,  вместо  нашия  и  да  сме  виновни  за  техните  грешки  и  неуспехи?! 
                                                         
                                                       Вие  как  мислите?!?!


Нека  игнорираме  веднъж  завинаги  илюзиите  и  страховете  си,  за  да  намерим  верния,  добър  път  на  Истината  и  да  го  извървим  докрай,  без  страх!

           Както  отделния  индивид,  така  и  човечеството  като  Цяло,  все  повече  затъват  в  лъжи,  илюзии,  измама,  мании  и  страхове,  които  ги  превръщат  в  бездуховна,  бездушна,  хаотична,  безмозъчна  марионетка  на  задкулисни  политически  и  мафиотски  игри  и  интереси.       
           Под  постоянния  външен  натиск  на  овластените,  човекът  отдавна  е  забравил,  че  колкото  повече  въпроси  си  задава,  толкова  повече  ще  намалява  възможността  да  го  мамят,  манипулират  и  използват  против  волята  му.. 
           Ето  например,  ако  по-често  си  задаваше  въпроса  защо,  колкото  и  често  да  се  сменят  политиците,  начинът  му  на  живот  си  остава  все  един  и  същ,  сигурно  накрая  щеше  да  проумее  и  осъзнае,  че  ако  от  тях  очаква  някаква  позитивна  промяна  на  безпътния  си,  бездуховно-материалистичен  начин  на  живот  и  десет  живота  няма  да  му  стигнат  да  я  дочака. 
            Защото  истинската  промяна  започва  най-напред  със  събужданета  на  духовната  енергия,  която  стимулира  душата,  сърцето,  разума  и  съзнанието. 
            Ако  човек  не  положи  съзнателни  усилия  да  събуди  в  себе  си  Силите  на  Духа,  Любовта,  Мъдростта,  Истината  и  Волята,  и  следвайки  тези  Божествени  Сили  да  промени  кривото  си,  зомбирано  мислене,  кривите  си,  вредни  за  него  и  за  всички  около  него  навици,  и  не  прогони  владеещите  го  илюзии,  няма  как  да  промени  начина  си  на  живот. 
            А, ако  няма  Дух  и  Воля  за  такава  вътрешна  промяна,  от  къде  накъде  ще  очаква  другите  да  направят  нещо  добро  за  него,  след  като  той  самият отказва  да  направи  това  добро  за  себе  си?! 
            Защо отказва  ли?!?!  Защото  от  хилядолетия  му  е  втълпявана  натрапчиво  и  налагана  постоянно  една  префинена лъжа,  която  с  течение  на  времето  го е подчинила  на  себе  си  и  е  успяла  да  го  заблуди  дотолкова,  че  да  я  приеме  за  истина...       
             Затова,  приятели,  стига  сме  викали  неволята,  стига  сме  се  вайкали  и  оплаквали,  ами   дайте  сами  да  си  оправим  колата,  като  си  променим  шибаните  овчи  навици  все  да  чакаме  някой  да  ни  води  за  носа,  да  ни  обяснява  какво  ни  се  случва  и  да  ни  обещава  светли  бъднини,  докато  ни  бетонира  краката,  за  да  потънем  по-лесно  в  тресавището  на  грубия,  егоцентричен  материализъм,  вместо  да  се  стремим  да  утвърждаваме  Духовната  си  същност  и  да  живеем  в  Любовта,  Мъдростта  и  Истината,  вложени  в  сърцата  душите  и  разума  ни  от  Всевишния  посредством  силата  на  Духа,  който  живее  в  нас...
             Робът  се  бори  за  свобода,  свободният - за  съвършенство.  Нека  всеки  направи  своя  избор. 
             Възможности  за  избор  винаги  има  и  ще  има.  Защо  да  не  ги  използваме?  Все  пак  човек  е  това,  което  избере  да  бъде,  нали?

              С цялата ми любов, уважение и загриженост:  Огнян Узунов

Може ли държавата, като еманация на обществения живот, да създаде такава система за образование и възпитание на децата, че те да станат истински подготвени за този живот - физически, умствено и духовно? Да бъдат обучени да познават Доброто, Любовта, Мъдростта...Да не се поддават на лошотиите и да растат като истински граждани на страната си. Да уважават възрастните, да участват активно в обществения живот и да дават своя принос за укрепването на страната си. Да не се налага ДА СЕ ПРОМЕНЯТ, А ДА БЪДАТ ТАКИВА, ДА БЪДАТ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ ДА ВИДИШ! Много е трудно да се промениш от едно сравнително ниско статукво към по-високо ниво на будност и съзнание. По-скоро изглежда трябва да говорим за степени на израстване, но още от ранна детска възраст. Как се променя човек на 60 или 70 години? Поздравления за статията и плюс от мен!

Справедливи думи и истинни, Огняне. Мисля, че събуждането и осъзнаването е индивидуален акт, а не колективен и за това винаги ще има спящи и те никак няма да са малко.

На честни, почтени, достойни, търсачи и почитатели на Истината като вас разчита Отечеството ни, за да си върне Духът, Волята за Свобода, Независимост и Просперитет!
Бог да е с нас!