Нашенските  уникални  парадокси...


      Светът  е  пълен  с  парадокси,  но  у  нас  те  са  стожерите  на                                        действителността  и  са  умопомрачаващи,  а  ние  ги  приемаме                                      безропотно?!?!  Ето  някои: 
      Заловени  с  килограми  дрога  казват,  че  им  е  за  лично  ползване  и  съдът...          ги  оправдава. 
      Правата  на  гражданите  са  нищожни  в  сравнение  с  тези  на  престъпниците. 
      На  гражданите  се  гледа  като  на потенциални  престъпници,  а  на                              престъпниците, като  на  потенциални  граждани,  при  това  удобни...
      На  учителите  се  гледа  като  на  хора  втора  ръка,  а  на  мошениците,  като  на                богопомазани...
      Простака  смятат  за  оправен  и  перспективен,  а  мъдрия  и  толерантния  -  за          будала.
      Тия  които  са  назначени  да  препятстват  корупцията,  са  нейния  основен                източник.
      Тези,  които  пишат  законите,  са  техните  най-сериозни  нарушители.
      Закона  е  така  написан,  че  влечугите  и  хищниците  да  се  провират,  а                      останалите  да  стават  техни  жертви.
      Наглостта  минава  за  качество  и  е  на  мода,  за  сметка  на  честта  и                          почтеността.
      И  после  се  чудим,  защо  животът  ни  не  върви  и  все  сме  на  един  хал,                който  и  да  изберем  да  ни  управлява.  Ами  такива  харесваме,  такива  ни              управляват. 

      Независимо  от  партиите,  типажите  са  едни  и  същи.  От  къде  да  дойде                        промяната?!

                    С цялото ми уважение и загриженост:  Огнян  Узунов

За жалост такъв е българският модел на либералната демокрация и това е от 30 и кусур години насам...

Сегашните управляващи мекерета са деца и внуци на предишните червени, управлявани от кремълската клика нашенски мекерета, които превърнаха Отечеството ни в гето за унищожаване на интелигенцията, а народа ни в наплашено, бездуховно стадо лумпени, треперещи за оцеляването си, което продължава и до днес...

Имам усещането, че тези "парадокси" ще са актуални и след 100 години.