Прощавайте, приятели...  


     Прощавайте,  приятели,  че  от  време  на  време  ви  събуждам,  но  ми  се  иска  да  ви  разкажа  в  рими  една  приказка,  която  бях  написал  преди  няколко  години...  Една  приказка  за  онези,  които  по  всякакъв  начин  се  опитват  да  ни  приспиват,  за  да  ни  одерат  по-лесно...

                                                                   Приказка

                                                  Ей  ти,  продажнико  брутален,
                                                  скрит  зад  блиндирани  стъкла,
                                                  ти,  който  на  децата  радостта
                                                  продаваш,  за  да  трупаш  авоари...

                                                  Ти,  който  бодигардове  наел
                                                  се  смяташ  за  недосегаем...
                                                  Ти,  който  мислиш,  че  светът
                                                  по  твойта  гайда  трябва  да  играе...

                                                  От  мене  запомни  това,
                                                  което  тук  ще  ти  разкажа  - 
                                                  ако  не  можеш  го  разбра,
                                                  животът  ще  ти  го  докаже...

                                                  От  много  стари  времена,
                                                  след  хиляди  безсънни  нощи
                                                  мъдрецът  истина  една 
                                                  разкрил  -  и  тя  се  помни още:

                                                  Тоз,  който  гробове  копае
                                                  или  за  ближния  нехае,
                                                  тоз,  който  трупа  състояние
                                                  за  сметка  на  човешкото  страдание,

                                                  или  зад  благи  думи  крие
                                                  коварни  мисли  кой  как  да  затрие,
                                                  а  в  детските  очи  поглежда, 
                                                  за  да  изтръгне  всякаква  надежда,

                                                  тоз,  що  народа  си  продава
                                                  или  душите  осквернява,
                                                  тоз,  който  съвестта  приспива
                                                  и  що  докосне  го  убива,

                                                  съдбата  зле  ще  го  преследва
                                                  и  след  смъртта  ще  го  последва,
                                                  от  страх  в  съня  ще  се  задъхва
                                                  и  ще  се  моли  да  издъхне...

                                                  От  страх!  Понеже  съвест  липсва,
                                                  страхът  е  съвестта  нечиста,
                                                  която  ще  отваря  рана
                                                  във  теб,  изчадие  презряно...

                                                  Но  Бог  е  милостив,  уви,
                                                  готов  е  всичко  да  прости
                                                  и  мир  в  съня  да  ти  даде...
                                                  По  пътя  ще  те  поведе,

                                                  ако  си  всичко  осъзнал
                                                  и  злото  в  себе  си  познал
                                                  тъй,  че  омразата  с  любов
                                                  да  замениш  си  веч  готов.

                        С цялото ми уважение и загриженост за България:  Огнян Узунов
                                                 

...стихотворението в следващия пост. Още не мога да дойда на себе си. Четох го няколко пъти едно след друго. Така че, уважаеми читателю, "цъкни" на следващия пост и няма да съжаляваш.