26.02.2013 08:50 -              Ако искаме да живеем достойно...  



Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1572 Коментари: 2 Гласове: 5  




                                                                      





1/     Не  се  страхувайте  да  напуснете  работа,  за  която  не  ви  плащат  пълната  заплата  всеки  месец,  която  е  нископлатена   или  при  недостойни,  робски  условия.

2/     Преди  да  отидете  на  интервю  за  работа,  пресметнете  каква  заплата  ще  удовлетворява  нуждите  ви  без  да  пилеете,  но  и  без  да  мизерствате. 

3/     Не  забравяйте,  че  продавате  времето,  уменията  и  способностите  си  и  не  ги  продавайте  на  безценица.  Ако  вие  се  подцените,  не  очаквайте  някой  да  ви  оцени  по-високо.

4/     Не  се  заемайте  с  работа,  която  не  разбирате  или  която  ще  ви  отвращава,  защото  ще  си  съсипете  живота.

5/     Отидете  на  интервюто  със  подплатено  от  вяра  в  себе  си  и  във  възможностите  си  самочувствие  и  поискайте  удовлетворяващата  ви  заплата,  която  гарантирате  с   висококачествения  си  труд.

6/     Научете  се  да  живеете  с  това,  с  което  разполагате.  Победете  изкушенията  и  не  потъвайте  в  кредити  и  заеми,  ако  искате  да  сте  свободни  и  достойни  граждани  и  ако  искате  банките  да  ви  молят,  а  не  вие  тях.

                                             Успех  и  по-достойни  дни!  

майката на Брамс от времето, когато той не може да намери подходяща работа за него в родния си град, Хамбург и се мести във Виена. Същият дух, същото звучене. Преди 3-4 дни писах постинг на тази тема за трите жени в живота на Брамс.

Където Духът е водеща сила, винаги има развитие и духовно израстване, което стимулира творческия процес и облагородява средата...

1. Работиш за някой друг, получаваш заплата и се пенсионираш като наемен работник. В това няма лошо. Така човекът е преценил, такива му са разбиранията, трябва да бъдат уважавани;
2. Работиш за някой друг, минават няколко години, 5, 10, за всеки е различно, научаваш някои неща, събираш смелост, напускаш и се отдаваш на свой бизнес. Работиш сам или със семейството си или наемаш някой да ти помага в работата. Може да станеш и по-голям, може и да си останеш на това ниво. Много са факторите, които влияят.„;
3. Третият вариант е най-рядък - учиш, завършваш и започваш свой бизнес. Това е американски тип вариант. Но за да се осъществи той, трябва в обществото да има специфична бизнес култура и повече възможности. За съжаление, на Балканите този вариант е рядко срещан;
4. Завършваш Вишо и с връзки ставаш съветник на министъра и цял живот си на държавната хранилка. Тук иронизирам всички хиляди и стотици хиляди хрантутници, които нищо не са работили друго в живота си и още от ранната си младост се нареждат на държавната хранилка, за да осъществят мечтата на родителите си, че са учили, за да не работят, както и правилото - На работата лекото и на хляба - мекото;
5. Този тип е много разпространен. Ако е възможно, никога няма да се хване на работа - нито частно, нито държавно. Такъв на теб трябва да ти плаща, за да го ангажираш за някоя работа, вместо ти да му плащаш.