ЧЕТВЪРТА ЧАСТ  
 
                                                               / продължение /
 
    Бавното, но безвъзвратно осъзнаване на човечеството, развитието у него на Вселенско съзнание за единството на Целостта и овладяването на егоцентризма от творческият, съзидателен Дух, бе уникалният път и шанс за оцеляването на човешката цивилизация.  
    И ето, че след 26000 години изживяване на житейски опит и натрупване на произтичащата в последствие мъдрост от земните жители, беше настъпило времето, в което осъзнаващите себе си като част от организма на планетата и Вселената, загрижени за баланса и развитието на Цялото, най-сетне бяха надхвърли критичния минимум.  
    Придобиването на това ново, ясно и градивно съзнание, бе увеличило многократно шанса за прекратяване на само-унищожителния транс на човечеството, но това не устройваше тъмните сили и подвластните им общности с войнстващо, примитивно съзнание, които се чувстваха застрашени от изолация и загуба на влияние.  
Подетият от тях масов тероризъм спрямо цивилизования свят, достигнал вече застрашителни размери, целеше нова дестабилизация, разколебаване и хаос – идеалната среда за власт на тъмните сили.  
    Тези, враждебни спрямо духовните принципи и ценности на цивилизацията слепци, обсебени от негативна енергия на властолюбието, алчността и разрушението, дори не подозираха, че с действията си предизвикват човечеството още по-ясно и необратимо да се осъзнае. Да осъзнае колко наложително е да надрасне примитивното съзнание на първичните си инстинкти, за да спре саморазрушението и самоубийството си, като се приобщи към Вселенската хармония, осъществявайки я в живота си.
    У нас червената, коминтерновска мафия също опитваше да завихри нов подем на първични инстинкти и примитивизъм, понеже кранчетата, от които източваше държавата, бяха притворени, а тя беше свикнала държавата да работи за нея и за по-голямата нейна московска сестра.
    Последваха инсценирани масови бунтове и протести, за които с автобуси бяха докарвани принудително работници и безработни от цялата страна, не знаещи дори за какво протестират. Примесени с агресивни футболни хулигани, тези групи нещастни хорица бяха насъсквани и набутвани срещу полицейските кордони, за да се стигне до кръвопролитие и по този начин да се възбуди озлоблението на тълпата.
    В крайна сметка, след като насилието действително ескалира, правителството направи своя разумен и хуманен ход, като подаде оставка.  
    Фалшът на тези протести и действителната причина за тях се потвърдиха от развитието на събитията през изтеклата след тези събития година и половина, през което време лъсна в цялата си грозота мизерният заговор на червената мафия.
    Поела отново властта с единствената цел да осъществява закрилян от закона и правосъдието грабеж, докато обслужва паралелно своите московски господари и техните имперски, грабителски за страната ни интереси, тя много скоро показа истинското си, нагло лице, като се опита да назначи за шеф на държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/, мафиотът-олигарх Недялко Свирчевски.  
    Самият парадокс, за шеф на националната сигурност да бъде назначен мафиот-олигарх, взриви будната част от обществото, която вече не бе никак малко. Ситуацията беше абсурдна и естествено веднага предизвика спонтанната реакция на национално отговорните, осъзнати и неподатливи на медийни манипулации среди, съставляващи активната творческа и продуктивна част от населението на България.  
    Тази светкавична реакция на загриженост за перспективите на страната, пробудилото се съзнание за общност и безапелационната воля за промяна, появила се у по-одухотворената част от българите, стресна властта. А ситуацията беше добра предпоставка за разбиване на коминтерновското, режисирано от Москва статукво у нас, което се беше впило дълбоко в националната плът и тровеше кръвта на Родината ни.
    Но най-обнадеждаващ за пробуждането на нацията беше един друг факт, касаещ нейното бъдеще. Този факт получи изява чрез бунта на все още не-омърсените от тарикатски схеми, предразсъдъци и страхове будни, грамотни и любознателни млади хора, много от тях осъзнали предимствата на цивилизована Европа и лицемерно-гнилата същност на нашенската реалност, в която живееха и която не ги устройваше.   Те не бяха съгласни да живеят сивия, лишен от смисъл, осъзнаване и творчество, примитивен и посредствен начин на живот на своите родители. Нито пък искаха да живеят живот на ръба на закона в царството на беззаконието, престъпността, далаверите и зависимостите.
    Те искаха да гледат живота право в очите, да му дават най-доброто от себе си и да получават най-доброто от него. Те искаха да живеят пълноценно, да се радват пълноценно на своя свободен избор, да реализират мечтите си и да не се срамуват от делата си.
    Те искаха да постигнат това тук, в Родината си, а не някъде по света. И бяха твърдо решени да осъществят това свое намерение, да познаят истината, да живеят с нея и тя да ги направи свободни.  
    Именно този техен вътрешен стремеж, съчетание от свободен дух, воля, вяра и ясно съзнание, щеше да прати в небитието жалкия, мъчителен, безконечен пролетарски пасквил, белязал фатално живота на три поколения българи.  
 
                                                          / продължение /
 
    Вече беше наложително да преодолеем последствията от натрапената ни чрез диктатура, духовната и морална деградация. Ако българският кораб не можеше да отплава към по чисти води, то бе не защото нямаше потенциал, а защото котвата му се бе окопала дълбоко в тинята на посткомунистическото дъно и бяха нужни огромни усилия, за да се освободи от калната му прегръдка.  
    Лошите нрави, способни да разсипят цялата духовна, съзнателна и съзидателна енергия на обществото се ширеха във всички посоки и бяха придобили застрашителни размери. Могъщият корен на глупостта солидно ги захранваше и им даваше сила да тровят живота ни на всяка крачка с пословичната си арогантност.
    Безкрайните купища боклуци край пътя, превърнатите в сметища реки и дерета в планините, разхвърляните отпадъци по плажове и поляни, горящите контейнери за смет в градовете и постоянно димящите сметища, разпилени из цялата страна, превръщащи въздуха в отровна, смърдяща смес... Както и опожаряваните целенасочено или от глупашка небрежност хиляди декари българска, пречистваща отровите и възстановяваща кислородния баланс гора, изпочупените млади дръвчета и нови пейки по парковете, хилядите жертви на безумието по пътищата, кражбите, измамите, пиянството, безграничната агресия... Това бяха все проявленията на същата тази вездесъща човешка глупост и нейните верни слуги – лошите нрави...  
    И всичко това, което за съжаление срещахме постоянно навсякъде около нас в Родината ни, вече се бе вкоренило в народа ни и се бе превърнало в национален продукт. Патентован от мизерните нрави съветски тип, този посредствен стил на живот, насаждан в обществото и семейството чрез личния пример на глупави и безотговорни, самозабравили се родители и преуспели чрез измами и далавери парвенюта, успешно превръщаше по-лековерните и безхарактерни техни симпатизанти в бездуховна, арогантна паплач, неспособна да сътвори нещо добро, смислено и стойностно...
    Седемдесетгодишната съветизацията у нас бе разрушила съзнателното отношение на народа ни към земята и природата. Отнемайки и удържавявайки насилствено, в интерес на партията отглежданите от бащите и дедите ни с любов и грижа имоти и природа, успешно изхранващи многолюдните български семейства през цялата ни вековна история, съветските марионетки обезсърчиха българите и обезсмислиха техния живот.  
    Превръщането на тези добри стопани в надничари бе изградило и утвърдило безброй вредни нрави, от които вече бе наложително да се освободим, за да тръгнем отново напред, преодолявайки безкрайния морален и духовен фалит.
    Сега оцеляването и развитието ни като нация зависеше от това, доколко ще превъзмогнем всичките тези наслоявани от пролетарската диктатура пагубни нрави, навици и примитивни апетити, за да си върнем съзнателното, градивно и отговорно отношение към земята, към природата, към себеподобните си, към себе си и да преизградим държавата си върху основните принципи на духовността, хуманността и познанието, гарантиращи просперитета. Предстоеше ни да се превърнем отново от безотговорни ползватели в благородни, почтени и мъдри стопани, способни да пресътворим живота си от инерционен хаос в смислено, творческо и перспективно занимание.  
    Нямаше как да ни е лесно след всичко, което по една или друга причина бяхме позволили да ни бъде причинено, втълпено, вкоренено и бяхме изтърпявали безропотно в продължение на седем десетилетия. Все пак това преживяване ни беше помогнало да натрупаме опит и мъдрост, които в бъдеще щяха да ни предпазват от инерцията и безсъзнателния начин на живот, от лековерието и бездействието, от властта на примитивизма и лошите нрави на глупостта и посредствеността.  
    И щяхме да успеем, защото отново у нас, българите, се беше събудил стремежът към духовно израстване и съзнателен, творчески начин на живот в Свобода и Истина.  Само слепците все още не виждаха събуждащото се желание на все повече будни българи да поемат отговорността за живота и бъдещето си и да отстояват пътя си, вместо да робуват на чужда воля и да очакват подаяния от силните на деня, а това беше сигурен знак за прераждането на България в нейната по-духовна, благородна и благодатна версия...
 
                                                                 / следва /