/ продължение /

 

   Екипът на вестник Наблюдател, както и членовете на клуб Светлина като цяло, виждаха в новия президент по-високо ниво на съзнание за общност, издигащо го над нивото на първичните инстинкти за оцеляване, което качество се срещаше доста рядко сред родните политици. Наред с професионалните му мениджърски качества, това съзнание предполагаше държавник с достатъчно мъдрост и волеви потенциал да отстоява позиции в полза на държавата и обществото като цяло, а не на партийни интереси. И това постепенно започваше да се проявява на практика.

   По начало основната мотивация на членовете на клуба и екипа на „Наблюдател“ за отношението им към политиците се свеждаше основно до изразеното от тях ясно, добре осъзнато убеждение, че съчетаването на демократичните принципи с пазарната икономика и върховенство на закона е благодатната сила, способна да стимулира бързо и многостранно развитие и просперитет на държавата и обществото. 

   Днес те се бяха събрали, за да отпразнуват годишнина от създаването на вестник „Наблюдател“ и в тази връзка да обобщят основните си приоритети в новата политическа ситуация след избирането на новия президент и утвърждаваната от него и правителството независима, про-европейска политика. 

–  В следствие на поуките от войната, следвоенното развитие на Западната цивилизация съзнателно се ориентира към хармонично съжителство между европейските държави. – захвана любимата си тема професор Славов, отпивайки от изстиналото си кафе. – Това ново съзнание за общност и взаимодействие създаде и нов начин на мислене, ново съзнание за демокрация и за произтичащата от нея пазарна икономика с ясни, почтени правила, съобразени с естествените процеси на развитието. И то съответно не закъсня.

–  Така е, професоре. Фактите са красноречиви. – съгласи се Пламен. – Именно това съзнание мотивира и всички нас, членовете на клуба, и екипа на вестник „Наблюдател“ да бъдем безкомпромисни привърженици на този принципен модел, като перспектива за съзнателното развитие на България в тази посока. Този основен принципен модел е и в основата на преценките ни по отношение на почтеността на политиците.

–   Естествено... – Георги Колев почеса прошарената си брада – От опит знаем че политици, неразбиращи, подменящи или директно отхвърлящи пазарната икономика, изградена върху естествената конкуренция между знанията, манталитета, ценностната система, идеите, методите, способностите и осъзнаването на взаимната заинтересованост на работодатели и работещи като цялостен екип, се оказаха напълно безполезни за развитието. – и като отпи глътка минерална вода, добави с иронична усмивка – Този тип наши политици вече 65 години неотклонно доказват своята безполезност, но кой знае защо все още голяма част от хората отказват да осъзнаят очевадното... 

–  Примитивното съзнание по-трудно възприема и се доверява на истината, защото по принцип то се интересува единствено от оцеляването си, а тя му звучи прекалено абстрактно и му е чужда... – се включи в разговора слушащият внимателно колегите си до този момент Вальо Генов. – То не може да разбере как така конкуренцията може да бъде стимулатор на развитието и обединяваща мотивация за екипите. Примитивното съзнание не може да осъзнае, че създаването на висококачествен, полезен, харесван, конкурентен и търсен продукт е следствие от качествената, грамотна, отговорна работа на целия екип, който е мотивиран от лоялните отношения, добрите доходи, добрата среда за работа и добрите перспективи за развитие. Неговият властен егоцентризъм му пречи да осъзнае предимствата на духовните принципи и ценности. 

–  Така е, приятели. – съгласи се професорът – Конкуренцията регулира по естествен начин цените на стоките и тяхната квалитетност в разумни граници, удобни за потребителя, а развитието на технологиите позволява по-висока ефективност с по-малко усилия за работещите, оптимални условия на труд и по-малко замърсяване на околната среда. Но за всичко това е необходима квалифицирана работна ръка, която да умее да ползва новите технологии и да създава необходимият за пазара покачествен и съответно издържащ на конкуренцията продукт. А постоянното реинвестиране пък осигуряваха бързо технологично развитие на бизнеса и всичко свързано с него.

–  Слава Богу, този път хората избраха за президент осъзнат, предприемчив и почтен професионалист, – Пламен отпи от бирата си – който с течение на времето и благодарение на вътрешното си убеждение, че най-социалната икономика е пазарната, а най-социалната държава – демократичната, е развил успешна предприемаческа дейност в Германия, където е натрупал сериозен управленски опит и съответстващото на успешния му бизнес материално състояние. Той е твърдо убеден, че демократичната държава, базирана върху върховенството на закона, равенството на гражданите пред правосъдието и равният старт в избора на житейски път за развитие и реализация, е перфектната среда за обществото като цяло.
    Утвърждаването на България като държава с реална демокрация, пазарна икономика и върховенство на закона много бързо ще я изправи на крака, ще я издигне в материално, технологично и духовно отношение и ще я превърне в свободна, просперираща европейска държава, след дългите години на комунистически и пост-комунистически застой. На страната ни е нужен такъв президент, който е решен да даде всичко от себе си, за да осъществи този успешен и перспективен модел у нас.

–  Да... – съгласи се Колев – Като носител на тази позитивна вътрешна нагласа и като успял бизнесмен, на него не му се налага да използва политическото лицемерие за печелене на привърженици, нито пък политическата си кариера като средство за забогатяване. А това го прави почтен политик и успешен президент, у когото почтените хора явно виждат личност с утвърдена ценностна система, способна да работи за реалните национални интереси и приоритети и за възстановяването на престижа на България като държава със самостоятелна политика.

–  Да-а... Именно това му създава твърде много врагове в перманентно лицемерния ляв политически спектър. – Намеси се Вальо – Най-яростни, естествено са русофилските среди на предшественика му, свързани в болезнени зависимости с Москва. Тези среди се заровиха в личния му живот като къртици в плодородна почва. Ровят и търсят дори най-дребни поводи за да задоволят садистичната си наклонност да пречат и да причиняват болка. Впрегнали са целия си арсенал от медии, подставени лица в екипа му, жълтата преса и всякакви други средства, в опитите си да го подведат, омаскарят и подиграят, бесни от неприязънта му към техните про-московски амбиции и от високия му рейтинг сред грамотната част от избирателите.

–  Това доказва валидността на една стара, велика мъдрост. – тънка усмивка заигра по лицето на професор Славов – Според нея, ако човечеството успее да намери начин да превръща негативната енергия на примитивите, злобарите и завистниците в позитивни и градивни дела, светът за кратко време ще се превърне в рай.

 

                                                  / продължение /

 

   „Силата на човешкото съзнание, като неизчерпаем източник на творческа енергия, е свързана пряко с вечната творческа енергия на Вселената и вечното ни рождено право на избор. Обаче в очите на огромната част от човечеството тази истина все още изглежда като сюрреалистично платно на Салвадор Дали. Макар нашият съзнателен живот да е именно изявата на тази могъща, вечна енергия, изразена чрез нашите съзнателни избори, отношения и проявления спрямо света около нас, рядко си даваме сметка, че при желание винаги можем да освободим живота си и себе си от всичко, което успеем да осъзнаем като спъващ развитието ни фактор. А е достатъчно само да променим гледната си точка спрямо този фактор, за да му придадем друг, позитивен за нас смисъл, като извлечем и осъзнаем поуките от него. 

    Всеки живеещ съзнателно човек, предполагам, знае от личен опит, че ако промени гледната си точка спрямо каквото и да е, то придобива друг смисъл за него. Който наистина иска да разбере живота и себе си по-добре, се налага да разглежда всяко нещо от възможно повече ъгли, да разсъждава внимателно, да осъзнава и така да намери своята истината. А когато видим, че нещо в нас самите или в средата около нас не кореспондира по никакъв начин с ценностната ни система, с духовната нагласа на нашия вътрешен свят и с нивото на съзнанието ни, просто се налага да престанем да го толерираме както у себе си, така и у другите. Защото престанем ли да го захранваме с вниманието си, то бързо губи силата си, тъй като не може да се възползва от енергията ни и ни освобождава от присъствието си. 

   Още преди повече от век и четвърт, великият български държавник и борец за свободна, независима България Стефан Стамболов, беше осъзнал Истината за вредното въздействие на Русия и българските угодливо-продажни русофили върху Родината ни. Той беше поел решителна борба за независимостта на страната ни от Русия и бе платил с живота си за това. Но, благодарение на него, България беше направила огромен скок в развитието си, което доказваше недвусмислено правотата му. 

   С ясното съзнание за тази вековна истина, явно настоящият президент също беше решил да играе твърдо за откъсването на страната ни от руските вековни феодални интереси и зависимости и да работи за приобщаването ѝ към развилата своя потенциал, далеч по-цивилизована Европа и нейният задокеански съюзник  – САЩ, независимо какво ще му струва това. Именно тази достойна, съзнателно избрана позиция, го правеше политик от нов тип, поставящ интересите на държавата и обществото над партийните и своите лични интереси. Ако все още голяма част от обществото, подвластни на примитивно-егоистичния си манталитет, пристрастия и външни влияния не можеха да осъзнаят този факт, то съзнателната, самостоятелно мислеща и грамотна част от него добре го съзнаваше и беше в подкрепа на своя президент и подобни нему носители на ясно патриотично съзнание.“

    Такива разсъждения нахвърляше върху бележника си завърналият се преди година от Австралия професор по аналитична психология Стефан Христозов, докато пиеше сутрешното си кафе на просторната веранда на бащиния си дом в подножието на карловския балкан. Те бяха скелетът на статията, която искаше да напише за вестник „Наблюдател“.

    През време на едногодишния си престой в страната, професорът беше анализирал детайлно политическата, социалната, медийната и психологическата атмосфера, но резултатите никак не го радваха. Дори бяха отчайващи. Тогава беше попаднал на вестник „Наблюдател“. Беше харесал стила, посланията, анализите и цялостния стремеж на вестника да търси безпристрастно обективната истина.

    Това го заинтригува и го накара да посети редакцията. Така разбра и за клуб „Светлина“. Манталитетът и възрожденският дух на хората, с които се запозна, много го зарадваха и не случайно.

    Самият той произхождаше от стар карловски възрожденски род. През ранното лято на 1944 година, непосредствено преди деветосептемврийския преврат, семейството беше емигрирало в Англия, където се беше установило за постоянно с двете си деца – Стефан и Павел.

    Преди да заминат за чужбина, бащата на Стефан беше дарил своя дял от къщата на брат си с едно единствено условие, записано в документите за дарение – да я поддържа и да не я продава нито той, нито наследниците му.

    Основната цел на емиграцията на семейството с две малки деца на 3 и 5 години бе, да дадат най-доброто образование на синовете си, за да им отворят широк хоризонт за развитие и утвърждаване в живота.

    С безгранична любов, търпение и постоянство го бяха постигнали. И двамата им сина бяха завършили успешно Съмървил Колидж в Оксфорд, след което Павел беше останал като специализант в академичните среди, а Стефан беше предпочел да замине за Австралия, за да специализира там любимата си психоанализа.

    Там беше създал с жената на живота си щастливо, успешно семейство, в което бяха отгледали, възпитали и образовали трите си деца, които бяха поели избрания от тях път в живота. Но тъкмо, когато отново можеха да се отдадат изцяло един на друг, спокойни и удовлетворени, съпругата му беше починала при пътен инцидент...

    След този тежък, критичен за него и семейството му момент ясно беше осъзнал, че е дошло време да посвети остатъка от живота си на страната, в която се бе родил и която винаги тихомълком беше носил в сърцето си.

   След безкрайно дълго отсъствие от България и многогодишен творчески труд върху разкриването, развитието и стимулиране на безграничните възможности на човешкото съзнание, професорът беше решил да се върне в Родината.

    Възстановяването и развитието на възрожденското национално самосъзнание, притиснато фатално от процъфтяващия повече от 70 години в нея властващ примитивизъм, беше основния му приоритет и той мислеше да се отдаде изцяло на тази своя мисия.

                                                               / следва /