/ продължение /

   Съветският нагъл партиен примитивизъм, ползващ образователната система и медиите като основен инструмент за промиване мозъците на младото поколение, превърнал се след разпада на съветската колониална система в основен инструмент на олигархичната мафия, вземаше все по-застрашителни размери у нас, като превръщаше България в държава на абсурдите и аномалиите. 

   В следствие от тази негативна тенденция у нас се нароиха множество нови университети. Тяхното управление, а в следствие на него и практиките в повечето от тях бяха по-скоро манипулативни и дезинформационни, отколкото образователни. Дипломите в тези оазиси на тенденциозната наука се разпродаваха като елитна стока... И как да бъдат образователни, след като много от ректорите, деканите и професорите в тях бяха хора без сериозно отношение и принос в развитието на реалната наука, но затова пък със специални заслуги към режима и бившата комунистическа, понастоящем преименувана на социалистическа партия. 

  Преподаване на висок стил с излишна помпозност на терминологията, скриваща зад себе си или формално отношение и неразбиране на основната научна същност на преподаваната материя, или пък умишлено нежелание тази същност да бъде разбрана от студентите, беше основната характеристика на преподаването в тези нови люлки на старата съветска школовка. 

  И от двата варианта ставаше ясно, че целта им е не да създават бъдещи специалисти, познаващи, разбиращи в дълбочина основните принципи на изучаваните науки и способни да ги прилагат в практиката, а послушници, привикнати към преклонение пред авторитета, които цитират, без да разбират.

  Библиотекарският университет бе един от типичните примери за такъв тип висше учебно заведение, в което управителния съвет и повечето преподаватели бяха агенти на бившата държавна сигурност, разни секретни сътрудници на комунистическия режим, вербовчици или такива, свързани по един или друг начин с режима, но не и с науката. 

  Предполагам вече се досещате, какви цели преследваше този странен хибриден университет – котило на мутанти в стила на бившата държавна сигурност, покровителстван от режимът на Путин и какви кадри щеше да бълва, прикрит зад невинното, просветителски звучащо наименование „библиотекарски“?! 

  Вероятно доста странни перспективи щяха да бъдат реализирани с такива кадри, обучавани по новите КГБ- методики за водене на хибридна война, базирана върху лъжи, манипулирани удобно полуистини и компромати?! Нямаше как в близко бъдеще от тях да не се очаква постепенно да се опитат да овладеят политическия властови спектър като нови, чисти лица, необременени с комунистическото минало, но затова пък трайно обреме нени с комунистическия манталитет и с новите цели, опорни точки и коминтерновски стратегии на стария силово-партиен про-кремълски апарат, гледащ на България като на своя наследствена собственост...

  Такава беше ситуацията в многострадалната ни балканска държава към момента, в който една от по-разкрепостените национални телевизии, известна с афинитета си към разследващата журналистика, пусна в най-гледаното време разобличаващият кукловодите в сянка и техните партньори от политическия и бизнес елита, документален филм на клуб „Светлина“, наименуван „Маскарадът на властитутките“.

  Копие от този филм, чийто оригинал се съхраняваше в централата на НАТО, бе отлежавал повече от три години в тъмните коридори на прокурорския архив в очакване на висшечайшето внимание на главният прокурор и неговата справедлива реакция по случая. Но понеже такава досега нямаше, а отлежалият като вино от добра реколта филм, разкриващ сериозен заговор срещу суверенитета на държавата, изваден най-сетне на светло, искреше от телевизионния екран с цялата сияйна сила на Истината, ефектът беше поразяващ дори за най-дълбоко спящите.

  В елитно-мафиотския подземен лабиринт буквално настъпи паника. Малко по-късно телефонът на главния прокурор почервеня от звънене, а когато най-сетне реши да приеме разговора, познатият дрезгав шепот прозвуча зловещо в ухото му с думите:

–     Беше обещал, че този филм никога няма да види бял свят, нали така, прокурорче?!

–     Близко до ума е, че са имали други копия освен това, което ми изпратиха преди три години и половина. – отвърна хладнокръвно главният прокурор – Де факто ви осигурих достатъчно време и спокойствие, за да си свършите вашата част от работата.

–     Много бързо забрави как зае този пост, а?! Без нас щеше да си останеш жалък, провинциален канцеларски

плъх без никаква перспектива, а сега си на върха на пира мидата, неблагодарник такъв.

–     Това беше ваш избор, който ме устройваше и приех. – Китов започваше да се забавлява с наглостта на Иванов, затова продължи в същия дух – Май по-скоро вашата почитаема групичка забрави, колко пъти съм ви спасявал задниците от собствените ви глупости... А си тръгнал да ме обвиняваш за неща, които са извън моята компетентност, възможности и ангажименти.

–     Ще береш ядове, Китов! – шепотът беше станал раздразнително остър – Явно не си даваш сметка с кого си имаш работа и какви могат да бъдат последиците...

–     А ти даваш ли си сметка, че заплашваш главния прокурор, че разговорът се записва и ако реша да се възползвам от този факт, последиците за теб могат да бъдат фатални?!

 –  Ще видим, прокурорче, ще видим... – и Иванов нервно прекъсна разговора.

                                             / продължение /

   Бившият комсомолски секретар Тодор Банев, наричан в приближения си кръг Тошо Банята заради любовта му към руската баня и всичко свързано с нея и с Русия, спокойно можеше да мине за успял след падането на режима българин. Именно по тази причина той демонстративно твърдеше, че сам се е издигнал до олигарх, дърпайки се за комсомолския перчем към върха на новата финансово-властова пирамида, създадена у нас от бившите му шефове за настоящите им марионетки. 

   Тошо Банята съзерцаваше в самодоволен захлас новата си яхта, поклащаща кипро снага върху леките морски вълнички в курортното яхт-пристанище. С носталгия си спомни как преди няколко години неговият приватизационен фонд беше придобил собственост върху комплекса след скалъпен търг за смешната сума от 2 милиона долара. Сега, след като печалбата му отдавна надхвърляше вложените средства, той изживяваше мълчаливо собственото си величие, съпътствано от естествено презрение към нещастните дребни хорица, населяващи неговата държава в борба за насъщния...

   Като горд собственик на бившия френски екзотичен курорт в северното ни черноморие, закупен с пари от комсомолския членски внос и щедрата финансова подкрепа от Кремъл, чиито интереси към черноморското ни крайбрежие бе приел да отстоява в замяна, той се чувстваше Богоизбран, който може да си поръчва дори слънце и вятър, когато пожелае...

   В програмираният му по комсомолски мозък дори идея за осъзнаване на променящите се реалности не можеше да възникне, защото такава възможност не се предвиждаше в московската директива...

   Влитането на все още красивата, но твърде бясна в момента брюнетка Лидия, приела преди години да бъде негова съпруга и верен бизнес-партньор в живота, разсипа като пясъчен замък прекрасната му илюзия и го върна в реалността.

–     Ще берем много ядове с това правителство, скъпи! – тя хвърли чантата си върху луксозната маса и се отпусна в удобния шезлонг до този на съпруга си. – Започнали са сериозно прокурорско разследване срещу нас след излъчването на оня скапан филм, в който и ти си замесен.

–     Спокойно, скъпа... Според Лидеров това разследване ще е формално, а както знаеш, неговата партия е патерицата на ГЕРБ в парламента. Премиерът е наясно, че без тяхната подкрепа правителството лесно може да падне и ще се съобрази с това.

–     Не съм много убедена. – тя направи кисела гримаса, запали цигара и продължи – Той е играч и винаги има скрити резервни ходове. Имам чувството, че този път няма да ни се размине. Понякога не разбирам странното ти спокойствие?!

–     Трябва повече да ми вярваш, скъпа моя! – той и се усмихна с бащински успокояващо съчувствие. – Както знаеш от опит, аз винаги съм се справял, защото имам финансова мощ, влиятелни приятели, най-добрите адвокати и пълната подкрепа на Москва, а това е достатъчна гаранция за спокойствието ми. Ще видиш, че след поредната пушилка за пред обществото, всичко ще затихне и отново ще потъне в прахът на забвението.

–     Иванов също беше много сигурен, че този филм никога няма да види бял свят?! – реагира тя нервно – Уж главният прокурор беше негов човек, в когото се кълнеше, а какво стана в крайна сметка?! Изплюха се на всички ви в лицето въпреки цялото ви влияние...

–     Доколкото разбрах от Иванов, оригиналът на филма се съхранявал в главната квартира на НАТО, затова всяко действие срещу клуб „Светлина“ за унищожаването му щеше да е много рисковано за всички ни. – той въздъхна и продължи – Неизбежно щяхме да станем обект на международно разследване с непредвидими последици не само за нас, но и за установеното, изгодно за всички ни статукво.

–     Добре де, добре. Дано и този път излезеш прав, защото баща ми е бесен, а ти знаеш, че с него шега не бива...