/ продължение /
 
   Недялко Свирчевски беше започнал да се схваща. Нямаше представа колко време е престоял в това мумифицирано състояние, но имаше чувството, че дори и да го разопаковат, няма да може да се помръдне. За първи път се чувстваше безсилен и унизен – усещания, които обикновено предизвикваше у подвластните си с не малко удоволствие. Но явно висшата житейска справедливост понякога много бързо, като бумеранг се връщаше и караше причинителя да преживее причиняваното от него върху собствения си гръб, за да му помогне да осъзнае как са се чувствали потърпевшите от неговите действия…
   Достигналият до ушите му шум прекъсна наченките на душевен катарзис. В следващия момент при него влязоха двамата му похитители ухилени на гледката, а по-ниският подхвърли подигравателно:
–    Как си, приятелче? Удобен ли е костюмът?
   По високият се настани удобно в шезлонга срещу него, вгледа се в очите му с вледеняваща усмивчица и заговори с равен глас:
–    Слушай ме внимателно и съсредоточено, защото няма да повтарям или ако се наложи, няма да е по този приятен начин. Ти ще си нашият троянски кон в банковата система и в бизнеса тук. Ще ни помагаш с всички сили и средства да ги превземем отвътре! – почти прошепна със садистична гримаса, която трябваше да мине за усмивка. – От този момент нататък ние и други като нас ще сме твоята сянка. Ти няма да ни виждаш, но бъди винаги сигурен, че сме с теб, наблюдаваме те и те пазим като безценен диамант. Ако си умно и послушно момче, ще те направим могъщ и недосегаем, но ти ще живееш и действаш винаги с мисълта, че ако ни издъниш, ще се озовеш пак така пакетиран, но с котва на краката, на морското дъно за храна на рибите. Разбираш, нали?!
–    Да-а... – изфъфли през все още болезнено схванатата си след ритника челюст Недялко Свирчевски, а после пое дълбоко въздух, доколкото му позволяваше опаковката и с присъщата си наглост добави – Все пак какъв е планът, към който трябва да се придържам?
   Двамата се спогледаха, клатейки доволно глави. Без да го познават лично, чрез получената за него безкрайно подробна информация от бивши и настоящи висши офицери, ръководещи звена в секретните служби, те знаеха за родата и за персоната му повече от самия него и можеха да предвидят всяка негова стъпка.
–    Успокой се, почини си, момче… – подхвана замислено по-ниският, който бавно крачеше около жертвата си като лешояд. – Първо осъзнай добре положението... Настрой се психически и добре помисли кои твои черти могат да ти скроят кофти номер… Помисли дали ще можеш бързичко да се справиш с тях… Защото, в крайна сметка от това зависи животът ти… Както можеш да бъдеш на върха, така в следващия може да се окажеш и на дъното на морето… Затова не бързай с плана… И не бъди толкова алчен, защото алчността е лош съветник, заслепява здравия разум и често внезапно прекъсва житейския път…  
   След тези мили думи, придружени от приятелско намигане, двамата го оставиха сам с мрачния, застоял въздух и не по-малко мрачните му, пропити от напрежение и страх мисли… Беше жаден и гладен, всичко го болеше... Опита се да разсъждава трезво и практично върху казаното от похитителите… Нещо му подсказваше, че въпреки риска, можеше да извлече невероятни ползи от тази ситуация, ако предположенията му се окажеха верни… Но, засега това бяха само красиви илюзии, докато реалната ситуация беше отчайваща.
 
                                                                  / продължение /
 
   Още великият български възрожденец отец Паисий, в едно от най-значимите за българското национално възраждане и съхранението на българския национален дух описания на българската история бе изтъкнал основната причина за всичките ни злини и национални трагедии.  
  С обръщението си към срамуващите се от своя български род и език продажни чуждофили, наричайки ги „неразумни уроди“, той бе изразил ясното си отношение към този тип безродници...
  Но това не беше попречило и до днес на същите тези неразумни уроди да продължават да се русеят и турчеят, да „филстват“ спрямо чуждите, и с тяхна помощ да разкъсват и разединяват Родината ни.  
  Паисиевото прозрение не им бе помогнало да се осъзнаят, нито им беше попречило да продължат да газят още по-злобно българското национално самочувствие, самосъзнание и достойнство, да мразят българофилите – носители и защитници на същинското българско самосъзнание и достойнство и при възможност зверски да ги преследват.  
 
  Не им бе попречило да репродуцират с още по голям хъс опитите си да отделят България от географски и исторически отреденото ѝ място в люлката на цивилизацията – Европа, и да опитвт да я харижат на събратята си азиатци и малоазийци, по-близки до тяхното примитивно съзнание и манталитет...
  Мотивирани най-вече от алчност, злоба и ревност поради неспособността си да разберат и уважават възвишените ценности и качества на българския характер, самосъзнание и достойнство, нито неговата духовност, базирана върху съзидателност, мъдрост, родолюбие, свободолюбие, благородство, честност, любознателност, човечност, грижовност, доброта и трудолюбие, те безцеремонно биха предали всеки на своите благодетели...
  Като антипод на Апостола и типичен представител на русофилите и тяхното примитивното съзнание, Лидеров след час излезе от руската църква с надменно вдигната глава, сякаш току що бе имал среща с Господ и се насочи към отсрещното кафене, за да се слее с феновете-охранители от своята парламентарна група, седнали там.  
  Две противоречиви чувства – на величие и страх го разпъваха отвътре и допълнително го изнервяха. От една страна вече се изживяваше като бъдещ стълб на руската геополитика у нас и могъщ лидер с главозамайващи перспективи, а от друга, скрита по-дълбоко в душата му – като потенциално провалил се несретник, очакващ всеки момент възмездие за проиграната мисия.
  Над него висеше като градоносен облак сложната и рискова задача да превърне парламентарната си група в сателит на ГЕРБ. Тази кремълска задачка налагаше първо да убеди цялата своя фанатизирана анти-европейска банда, а след това и самите си избиратели, голяма част от които бяха заклети шовинисти, върли противници на европейското развитие на България, да подкрепят това, което ненавиждат...  
   На всичкото отгоре трябваше да спечели доверието на явно доста сериозни политически играчи, създали от нищото партия, успяла да спечели избори от първия опит, оглавявана от успешния и обичан от съгражданите си, вече бивш кмет на столицата... И целият този фокус трябваше да се случи много бързо, а все още нямаше въобще идея как да стане това.
   Главата му гореше и заплашваше да се пропука от напрежение, а в очите му се бе появил почти налудничав блясък...
   За момент буйното му въображение се задейства и като на филмова лента пред очите му премина цялото действие – всевъзможните словесни политически трикове, навеждания и обещания за пълна подкрепа, безрезервното доверие на победилите в изборите, приели като огромен приятелски жест тази подкрепа в един много труден за тях момент, когато всички други са в опозиция... А после – постепенното навлизане в игрите им, проучването на скритите им намерения и стратегии за курса на управление и... неговият личен, изчерпателен доклад пред московския посланик, доверяващ му следващите задачи, възхитен от неговата самоотвержена, перфектната работа като лидер...
   Острият звук на клаксон и спирачки го върна в реалността, тъкмо преди изцяло да си повярва... Неусетно от превъзбуда, вместо по тротоара, беше тръгнал по уличното платно и за малко да предизвика пътен инцидент, а възмутеният шофьор изкрещя в лицето му:
–    Е-ей, шемет! Платното е за коли, не за пешеходци! Побеснял от гняв Лидеров подскочи и се развика:
–    Ти знаеш ли с кого говориш, бе! Аз съм депутат, лидер на политическа партия...
–    Като си лидер, спазвай правилата! – през смях подвикна развеселеният от ситуацията мъж на средна възраст, затвори прозореца и бавно продължи по пътя си.
Все още бесен, Лидеров отново потъна в проблема си за близките дни, в които му предстоеше отчайващата задача да измисли реален начин как успешно да се приобщи към ГЕРБ и да осъществи тази сложна конспирация, без да предизвика съмнение в бъдещите си партньори, без да засегне чувствата на своите избиратели и без да се издъни пред Москва.
   Трябваше да убеди съпартийците и привържениците си, че това е най-печелившият вариант за тяхната парламентарна група и за цялата партия. Че това е единствения им шанс да се доберат някой ден до цялата власт и да се включат в мощните, изтичащи от България парични потоци на руско-българската енергийна мафия, пуснала пипала в цялата страна посредством основните играчи на нашия пазар – Лукойл, АЕЦ, Овергаз, Петрол и множеството други руски и смесени офшорни фирми, стоящи зад различни енергийни и суровинни проекти и играчи у нас.
   Но като всяко бомбастично съчетание от комплекси, амбиции, наглост и ораторски качества, русофил-патриотарят беше убеден, че ще се справи с тази братска задача, осъществяването на която можеше като ракета-носител бързо да го изстреля към върховете на държавното управление.

                                                             / следва /