/ продължение /
 
  Световната икономическа криза удари бедната ни страна като малайско цунами и окончателно разсипа смешната ни, посткомунистическа икономика, която и без това си беше в перманентна криза още от втората световна война насам.  
  Икономическите и законодателни безумия, сътворявани през последните 65 години от червената политическа ламя, дори без последните световни икономически сътресения, почти бяха прекършили Духа, волята и гръбнака на страдалческия ни народ.
  Повечето хора, обзети от житейската инерция и дребните битови тарикатлъци, го бяха ударили на кръчмарско безхаберие, софраджийски героизъм и пейкаджийски патриотизъм. Плацикаха се самодоволно в клюкарските изцепки на пресата и телевизиите, разделяха се на лагери и групички, псуваха се, мразеха се помежду си, и въобще не им минаваше през ума как неусетно медийната машина ги разединява и насъсква като гладни кучета едни срещу други, за да могат, когато се наложи, сатрапите безпрепятствено да ги поведат към поредната модернизирана кланница…
  Единствено някакво тайничко очакване гъделичкаше останките от нараненото народно его и произхождащото от него неясно, но вечно неудовлетвореното всенародно чувство за справедливост. Като вечен двигател, то поддържаше все още живеца на обществото, умело напътствано от властите в удобната за тях посока… И не представляваше никаква трудност, като се имаше предвид чия собственост бяха повечето медийни играчи...
  Недялко Свирчевски бе син на перспективни родители от социалистическия реализъм. Навремето майка му – пестеливата бивша главна счетоводителка на варненската корабостроителница с връзки като корабни въжета, се бе залюбила с верен на партията агент от ДС.  
  Окрилени от мъжката си рожба, гушнали здраво вимето на народа, двамата грижливо заделяха от народните благини, за да подсигурят бляскаво бъдеще за сина си. Явно се бяха справили чудесно, след като двадесет и пет години по-късно момчето-мастодонт вече се изживяваше като внушителен медиен магнат. Преминал през преименуваните в полицейски, бивши милиционерски школи с червен правен привкус, Недялко интензивно израсна по неведомите пътища на номенклатурната конюнктура в един от основните обществени заблудители.  
  Укрепил сръчно медийната си империя по време на тройната коалиция, в днешния слънчев, летен ден той припичаше тлъстото си туловище, разплуто върху маси вен шезлонг под августовските лъчи. Притиснат от тежестта на тази огромна фабрика за илюзии и изпражнения, шезлонгът суетно се кипреше насред палубата на лъскава, двупалубна яхта, макар да поскърцваше изтормозено при всяка вълничка.
  Чрез тази поредна придобивка, прясно закупена със спестени от закуските пари, младият олигарх успешно демонстрираше шикозна презадоволеност, характерна по принцип за олигархичния манталитет на всяко посткомунистическо парвеню.
Както повечето наследници на червените партийни величия и агенти на службите, Недялко изневиделица, подобно на герой в нескопосана, псевдо-научна фантастика се бе превърнал в един от богатите и влиятелни типове в страната на неограничените абсурди, носеща скромното име България.
  Този странен бъдещ стожер на българския дезинформационен бизнес, петата колона на руската и свързаната с нея червена мафия в страната, склонен да преценява хората по връзките, консумацията и килограмите и да се олива в перманентна, садистична наглост, явно добре си плетеше мрежата в системата на странния хибрид, наричан от по-грамотните слоеве комунистически капитализъм…  
  Опиянен от своята растяща финансова, медийна и телесна мощ, недостижим за уж дългата, но твърде хилава за неговите килограми ръка на закона, Недялко бе потънал в блаженство сред морската шир, когато в ушите му се забоде скриптящ пукот, последван от светкавичната поява на две едри фигури в неопренови костюми. Докато панически се опитваше да надигне туловището си, рязък ритник в брадата прекрати безполезните му усилия да се изправи на крака...
  След като дойде в съзнание, първият проблясък на осъзнаване бе, че лежи по гръб в пълен мрак неясно къде, неподвижен като египетска мумия и, че е опакован като колетна пратка, лишен от всякаква възможност да пом ръдне, сякаш беше парализиран.  
  Напрегна слух, но долови единствено тихия шепот на морето…
 
                                                      / продължение /
 
  Общо взето новият български елит на прехода представляваше странна симбиоза между абсолютни несъвместимости, обединени единствено от алчността и клептоманията на комунистическия манталитет, съпътстван перманентно от подсъзнателен страх към житейските принципи и истини.
  Несъмнено най-странната порода в политическите среди бяха русофилите, които по неразбираема логика наричаха любовта си към съветска, а по късно към олигархична Русия патриотизъм, а себе си – патриоти, докато вееха по митингите си руски знамена или се загръщаха с тях, изпълнени с ненавист към България?! Странни хора се бяха нароили след освобождението от турско и най-вече по съветско време по нашите географски ширини…
  Един подобен латентен русофил, завладян от типично русофилската мания за имперско величие и уж разочарован от демокрацията като бивш главен редактор на вестника на демократите, се бе навел угоднически към нео-феодалната кремълска рус. 
  Подкрепян тайно финансово и политически от твърдото русофилско лоби на българо-руската енергийна мафия у нас, този експонат определено се изживяваше като национално богатство и величие. Довчера демократ, а днес – путинист, като че ли двете имаха нещо общо, той беше типичният представител на новата партийната номенклатура на прехода…  
  Все пак, ако при нашият бивш главен редактор можеше да се говори за някакви принципи, те се свеждаха до един основен, доминиращ, който подчиняваше останалите и гласеше: Моето си е мое, чуждото – общо.
  От този основен комунистически принцип следваше поведението му на сериозно мотивиран финансово и политически пристрастен лидероман, който е винаги готов да атакува безцеремонно всички пътеки към лостовете на властта.  
  В неговият маниакален стремеж да надскочи сянката на ниският си ръст и лични качества, тихо се прокрадваше някакво неосъзнато чувство за малоценност, което постоянно го насъскваше да се напъва да привлича повече внимание, привърженици и последователи – гаранция за лидерство и за трайна намеса в политиката.  
  В името на тази си цел бе задействал цялата си патриотарска словесна еквилибристика на пълни обороти и чрез подкрепата на няколко про-руски медии бе успял да дотътри безпрепятствено партията си в парламента.  
  Изпълнен със самодоволството на надхитрил баламите тарикат, той вече се виждаше като основен фактор в политическия живот на страната и блестящ вожд на простолюдието. Убедеността му на диктаторлюбимец на масите се засилваше неимоверно от факта, че зад гърба му изцяло стои фанатична група фенове и руският геополитически, тъмен бизнес-интерес, целящ откъсването на България от Европа и Евро-Атлантическия военен съюз НАТО, последвано от превръщането ѝ в руска губерния, което в същност си беше една стара комунистическа мечта.
  За постигането на тази цел Москва тихомълком инвестираше сериозни пари в развитието и действията на тази и други подобни, по същество и мотивация типично русофилски партии, които зад патриотарските си изявления бяха готови по всяко време да развяват руските знамена, да продават държавата си и да лобират неотклонно за прокарване в българския парламент на интересите на руско-българската енергийна мафия.  
  Пред обществото тези партии успешно мимикрираха като националистически, но в същност задачата им бе да разпалват всевъзможни шовинистични, антиевропейски, анти-натовски идеи и настроения, като неотклонно се застъпват за руските енергийни проекти и интереси, представяща ги пред обществото като национална благодат.  
  Крайната цел на цялото това политическо фиаско бе окончателно да бъде нахлузен върху България договореният тайно между Москва и агент Гоце план „голям шлем”, базиран върху реализирането у нас на неизгодни за България руски енергийни проекти, целящи грабеж, източване на националния доход и пълната ни зависимост от руската гео-политика…
  Покрай поставената му от Москва сериозна задача, този нашенски комично-пародиен полуфабрикат на социалистическия псевдо-патриотизъм, наподобяващ гротеските на великия Чаплин, гледаше на себе си толкова сериозно, че предизвикваше иронични усмивки дори в уличните статуи и паметници.
  Карикатурният му образ успешно се утвърждаваше от винаги придружаващата го цяла сюрия дебеловрати празноглавци с хамалско възпитание и приматски манталитет, готови да бият всеки, който е погледнал шефа им с недостатъчно роболепие.  
  Както в пародиен филм за сухия режим в Щатите, в който мафията демонстрираше парвенюшко превъзходство пред градската управа, човекът си вярваше и с всеки изминал ден ставаше все по-нагъл и съответно – по-жалък и смешен…
  След половин час въпросният московски полуфабрикат Лидеров имаше тайна среща в руската църква с руския посланик в София, който спешно бе поискал срещата, за да даде наставления на своя шерп във връзка с промяната на политическата конюнктура след падането на тройната коалиция от власт.  
  По вида и поведението на пишман-националиста личеше недвусмислено, че е неизмеримо горд от този факт.
  По това време църквата беше почти празна, а хората, насядали тук-там изглеждаха вглъбени в своя вътрешен свят, а що за божествено смирение се криеше зад тази вглъбеност, само те си знаеха.  
  Когато влезе, седна най-отзад и зачака, а след всяка изтичаща минута самодоволството му се трансформираше в напрежение. Тъкмо започваше да губи търпение, сръчкан вътрешно от властното си его, когато преминаващият покрай него свещеник му направи мълчалив знак да го последва…
  Следвайки го, Лидеров вече все по-натрапчиво усещаше, как с всяка стъпка след него се доближава до руслото на могъщ финансов поток, набиращ скорост към него, а цената нямаше значение. Дори да беше майка му, без да се замисли, би я продал, защото за него нямаше други ценности, освен лукса, лидерството и шумът на парите – единствените фактори, способни да укротят жестокото му вътрешно чувство на несъстоятелност.  
  Стаичката, в която го въведе свещеникът беше мрачна, а тишината в нея – болезнено съветска.
                                                
                                                                   / следва /

... е напълно преднамерена...

:))) Играеш с думите като умел жонгльор. "Чест и почитания"

От коментара Ви става ясно, че усилията ми да извадя цялата Истина наяве, за да се осъзнае от повече хора, не са напразни!