/ продължение /

  Септември беше настъпил тихо и неусетно. Само засилената динамика на живота в големите градове показваше, че ваканциите поприключваха и беше време за действие.
   След като затихна еуфорията от шести септември - празника на националното обединение на България и на Българския дух, който бе посрещнат с нескрита гордост от будните българи в цялата страна, но най-емоционално от пловдивчани, понеже от техния град беше тръгнал процеса на съединението, животът продължи своя естествен ход.
   Но не и за социалистите... Те не зачитаха съединението, понеже беше попречило на подялбата на България между Русия и Турция. Затова усилено подготвяха своя великден - девети септември, което недвусмислено показваше, че не са нищо друго, освен бившите комунисти. Макар, де факто, да бе денят на един болшевишки преврат и начало на поредното поробване на българите от съветската империя и шепа продажни съветски марионетки, за тях този ден продължаваше да има култово значение, понеже ги бе дарил с мечтаната от тях неограничена власт и богатство.
   За разлика от изпиталите върху гърба си унизителните последици от тази дата, привилегированите от последвалите събития имаха много сериозна причина за празнуване. Те бяха получили уникалния шанс да станат господари, което сами никога нямаше да успеят да постигнат. На този ден преди повече от шейсет години съветската власт беше подарила на бащите им и на тях държавата България за пожизнено, съвместно ползване, продължаващо и до днес въпреки привидните промени. От този фатален ден насам на практика имаше само предаване на щафетата на властта в определени привилегировани фамилии, а тези нови диктатори се интересуваха от държавата и всичко в нея само като ресурс за присвояване и ползване. Може би се дължеше на факта, че нямаше как да избягат от слугинското си мислене, поради която причина отговорността им беше чужда, а сърцата им бяха и щяха да си останат винаги съветски, лишени от родолюбие и достойнство...
   Така, в късната утрин на девети септември към високопланинското имение отново запъплиха черните луксозни возила. Но този път другарите смятаха да съчетаят полезното с приятното. Бяха си организирали пищен празничен обяд, на който да се посмеят на народното овчедушие, да поупражнят дебелашкия си хумор върху гърба на потърпевшите и между другото да очертаят поредната стратегия за доприсвояване на държавата и доограбване на народа български. Те до такава степен бяха повярвали в своето величие и недостижимост, та дори през ум не им минаваше, че могат да бъдат обект на сателитно проследяване, наблюдение, заснемане и подслушване от натовските служби за сигурност. А още по-малко, че ако въобще излезеше наяве, този факт нямаше да бъде считан като намеса във вътрешните работи на страната, понеже според международните закони и договори на страната ни с алианса тяхната конспирация представляваше вид терористична дейност с непредвидими последици в рамките на пакта.
   Те бяха свикнали всичко да работи в тяхна полза и въобще не осъзнаваха, че в същност бяха извън закона подобно нарко-картел, понеже целите им бяха също толкова опасни за обществото и бъдещето на България. Не осъзнаваха, че според вътрешните и международните закони бяха една подмолна, престъпна организация, която се беше само-провъзгласила за правителство в сянка с цели и амбиции във  вреда на националната сигурност, на демократичните процеси, ценности и цели на обществото и държавата, а от там   -    на общността, към която вече принадлежеше страната...
   Те все още живееха в изкривената реалност на соц-лагера и желязната завеса, зад която всичко им беше позволено...
   След като вдигнаха тост и се поздравиха с празника, дал им възможността да бъдат кукловодите на нацията, те постепенно преминаха към съществената тема за влияние върху упражняването на властта независимо от управлението... Нещо достатъчно за доживотни присъди в нормалния свят...
- И така, другари,   -   започна несменяемия почетен председател   -   нека наред с празника да обсъдим положението и да определим основните насоки на действие, тъй като се очертава нова ситуация след приемането ни в Европейската общност и членството ни в НАТО, от което руските ни партньори са недоволни. Сега е моментът да им докажем своята лоялност, като дадем приоритет на всички енергийни проекти с основно руско участие. Върху този въпрос искам да обърнете много сериозно внимание. 
   Другият важен въпрос е свързан с прогнозите за световна финансово-икономическа криза, която до една-две години се очаква да се задълбочи и да засегне всички сектори на живота. Това ще съвпадне с края на мандата на нашата коалиция, което ще ни даде възможност да се възползваме и да отклоним значителни средства от бюджета без това да буди подозрения.  Ще изглежда напълно оправдано да увеличим разходите под предтекст, че вземаме анти-кризисни и социални мерки, като инвестираме в дългосрочни проекти за създаването на нови работни места и овладяване на риска от нарастващата безработица. Така, дори да загубим следващите избори, което е твърде вероятно при нарастващата популярност на ГЕРБ, пак ще бъде добре за нас, даже по-добре, защото по време на криза е много трудно да се отклоняват средства.  
   По-удобно за партията и за нас ще е да сме в опозиция, за да можем да прехвърлим вината за кризата върху следващите мандато-носители, да ги обвиним в корупция и антисоциално управление и така да върнем доброто име на партията и доверието на избирателите, като си подготвим безпрепятственото спечелването на властта на по-късен етап. От опит знаем, че формулата работи. Помните как сразихме десните, след като преодоляха кризата.    -   той направи пауза, отпи глътка вода и продължи   -   За целта плащанията към фирмите и изплащането на увеличените от нас в последния месец преди изборите пенсии ще оставим на следващото управление, с което ще му създадем допълнителни проблеми в тази ситуация и постоянно ще го атакуваме за слабата му социална политика.
   Отклонените средства за консултантски услуги, комисионни и други недоказуеми разходи ще прикрием допълнително чрез анекси по договорите с приближените ни турски фирми изпълнителки и нашите под-изпълнители, а в същото време ще използваме не-разплащането като аргумент срещу правителството… Но златната ни мина си остава АЕЦ Белене.    -   след което огледа колегите си с доволна усмивка    -   От този обект могат да бъдат източвани стотици милиони, а в течение на експлоатацията  дори много повече. Освен това за него винаги ще имаме подкрепата на Москва поради техния икономически и гео-политически интерес, а тази подкрепа винаги е била в интерес на партията и гаранция за присъствието ни във властта.
   Затова по никакъв начин не трябва да допускаме отново неговото замразяване или отхвърляне.  На всяка цена трябва да убедим обществото в необходимостта и ползата от този обект.  Някакви други идеи?
- Не мога да не вдигна наздравица за нашия гениален председател. Той винаги успява да ни извади сухи от водата.   -    Иванов вдигна чаша и останалите го последваха, а след като отпиха, добави - Между другото и аз имам една скромна идея... Добре е да се погрижим за нашите верни приятели от съда, прокуратурата и службите... Някои апетитни парцели по морето или около планинските курорти ще им дойдат като добър стимул за предстоящите услуги, които ще очакваме от тях. Все пак доста полезна работа ни вършат като ни покриват и измъкват нашите хора от всякакви сложни ситуации… Заслужават да ги толерираме, за да се увлекат и други техни колеги от примера им... Като знаят че си плащаш, всички стават много сговорчиви...
   Избухна общ смях и отново вдигнаха чаши. После друг се изказа, че било време да се накажат някои хора от бизнеса и непослушните медии, които „ залитали” в неправилната посока и ставали неконтролируеми....
   В подобен ред на мисли празникът на кукловодите беше продължил до късния следобед. С роБолюбиви идеи от този род се изчерпваше горе долу цялата ценностна система на хората от социалното ляво, този айсберг на властолюбивите, продажни бездарници, в който бяха катастрофирали илюзиите и надеждите на хората за по-щастлив и качествен живот.
   А с нежеланието си да преценяваме и поемаме отговорността за своя житейски път и стойностно развитие, без дори да осъзнаваме, сами бяхме създали условията и отгледали тези властитутки, след което наивно им бяхме подарили шанса да управляват живота ни и да разполагат с нас като със свои вещи…

                                                                         / следва /

Вече почти няма кой да чете романи. По-младите поколения имат други занимания, забавления, интереси...

Или си въобразяваш, че само русофилите четат?!?! Странно човече си ти, приятелю?!