/ продължение /

   Георги Колев спря колата си на една отбивка от подбалканското шосе, за да си сипе кафе за из път от термоса. Погледът му се спря върху разхвърляните навсякъде пластмасови шишета, торбички и хартии, които вятърът небрежно подмяташе по тревата и настилката. Почувства как познатият до болка гняв като приливна вълна се надига в гърдите му. Извади журналистическия си бележник и написа: „За държавата и нравите в нея…” После си наля кафе и продължи да пише, а думите буквално се лееха върху белия лист:
  „За държавата, в която имахме честта или глупостта да живеем и за нас самите красноречиво говореше фактът, че за последните шестдесет години така и не успяхме да излъчим достатъчно почтени и грамотни хора, от чиито действия да произтече жизнена икономика, висока култура, добър стандарт и достоен начин на живот. Бяхме преминали през най-различни фази - социализъм, развит социализъм, комунизъм, демокрация и ефектът беше все един и същ - дупка в морето. Нищо. Само удобно губещи предприятия и индустрии, в които да потъва народната пара. В дупките и кръпките по пътищата бяха изчезнали пари поне за три магистрали, а дори една не успяхме да завършим, та да умием срама от лицата си пред туристите, чиито кожи деряхме безогледно с типичното си балканско безочие. Не. През целия този период успяхме да покажем на света единствено различните лица на присвояването, колективната безотговорност, повсеместната войнстваща простащина, съсипваща природата и живота ни и прословутия си, постоянно растящ авантаджилък...
   Заровили глави в пясъка като щрауси, въобще не си давахме сметка, че когато някой посещава една държава дори само като турист, веднага може да разбере дали в нея са повече тия които градят или тия, които крадат. Просто по всичко си личеше - и по нивите и по дворовете, и по къщите, и по улиците, и по боклуците, разпиляни навсякъде… Чисто и подредено ли е всичко, значи и в главите на хората мислите са чисти и подредени. Започнеш ли да виждаш навсякъде пустеещи земи, боклуци и пълни по всяко време кръчми, значи си попаднал в царството на търтеите, дето все се оплакват, все някой им е крив и все нищо не им достига.
   Същите тези дори не се усещаха, че акъла им е изфирясал заедно алкохолните пари. Че са се превърнали в прогнили торби с изпражнения, които с личния си пример, без дори да осъзнават, възпитават у децата си същата простащина, тъпигьозлък и дебелоочие, като така се възпроизвеждат в себеподобни, на които предварително са елиминирали всички шансове за по-смислен и по-качествен начин на живот...”
   Напоследък, особено когато пътуваше по посока на поредната скандална черноморска или горска афера с държавни или общински имоти, все такива мисли се въртяха в главата на най-омразния за далавераджии и мошеници разследващ журналист. Тъй като беше извадил на светло уникални измами и дълбоко законспирирани далавери на изживяващия се като богоизбран политически и парвенюшки елит и приближените около тях, срещу Георги Колев бяха правени всевъзможни опити за сплашване, но без резултат. Присъствието му в същинската журналистика си оставаше неизбежно като данъците и смъртта.
   Единственото, което плашеше тази странна птица, беше системното и безогледно, необезпокоявано от никого унищожаване и замърсяване на българската природа. Дори когато се опитваше да мисли за друго, все някой опасен  кратер в настилката, някое крайпътно бунище, някоя превърната в сметище река, някоя изсечена гора или изливането на отпадните води на някой нов хотелски комплекс директно в реките или в морето, го връщаха към уродливо-противоречивата, често потресаваща реалност на уникалното съжителство между прекрасни дадености и отвратителна безстопанственост...
   Блатната коалиция, както журналистът обичаше да нарича управляващата тройна коалиция, поради патологичната склонност на нейните съставки към разграбване и беззакония във всички посоки, нямаше равна по отношение на присвояването и поделянето на обществените блага за лични нужди и обръщането на държавата в политическо тресавище. Дори от „ Гинес” в тази дейност можеха да й признаят рекорд.
   Но още по смущаващ беше факта, че коалицията успяваше да съчетае диаметрално противоположни думи и действия и въпреки това да има достатъчно поддръжници, за да упражнява властта си върху българските граждани...
   Разгневен от нерадостните си мисли, Жоро глътна набързо кафето и подкара за Пловдив.
   Когато се прибра, доработи двете статии за следващия брой на „Наблюдател” с още по-остър език, метна се на своя боен планински бегач и подкара към редакцията. По това време на деня движението не беше толкова интензивно и придвижването беше сравнително лесно.
   Черният пасат, който се движеше на двайсетина метра зад него, изведнъж ускори рязко, удари го, при което го подхвърли във въздуха като парцалена топка и изчезна с бясна скорост в пресечката стотина метра по-нататък...

                                                           / продължение /

  Таксито спря пред дома на Колеви, Тони се качи и каза тревожно:
- Към хирургиите на Пещерска!
Усетил напрежението й, шофьорът подкара като линейка. След десет минути я остави пред входа на болницата. Тя му подаде пет лева и преди да успее да й върне рестото, вече тичаше нагоре по стълбите.
  Жоро беше малко понатрошен и поохлузен, но по нищо не личеше да се е предал. Посрещна я с малко накривена от превръзките усмивка с думите:
- Добре дошла при твоята балканска мумия.
  Тя също намери сили да му върне усмивката, след което се наведе над него и запуши устата му с целувка.
- Слава Богу, жив си.
- Така сме ние от Силиконовата долина. Издържаме на механични въздействия. И не само...
- Как стана? - тя се опитваше да изглежда спокойна.
- Както се движех с колелото към редакцията и... Като се огледах, се видях тук в тоя вид. Между другото, в чантата ми има едни материали за вестника. Като излезеш от тука иди им ги занеси.
- Боли ли те много?
- За вида в който съм, болката е поносима. Може би благодарение на упойката. Но след като съм жив, значи имам още много работа за вършене.
- А може би вече трябва да спреш?!   -   този път в гласа на Тони освен притеснение прозвуча някаква твърда нотка   -   Не искам да те загубя по такъв глупав начин.
- Значи по друг начин може, нали?   -   изфъфли опулено   -   Няма да ме загубиш, миличка. Бог ме пази за теб.   -    и той с мъка сложи обинтованата си ръка върху нейната, като я стисна окуражително.   -   Личи си, че това е неоспорим факт, щом след такъв удар се отървах само със счупен крак и две пукнати ребра.
  Тя му хвърли жалостив поглед, но усмивката в ъгълчетата на очите му извика и в нея усмивка. Извади от чантата си кутия натурален сок и напълни една пластмасова чаша.
- Пийни да се подкрепиш.   -   каза, като поднесе чашата към устните му    -   Знам, че обичаш горски плодове.
- А аз знам, че обичам теб и това ме прави щастлив.   -   отвърна той, което извика влага в очите и…

                                                                         / следва /

  Послепис: 
Събуди  се  Народе...????  Спомни  си  за  заветите  на  Васил  Левски  и  ги  превърни  в  свое  верую!
 

                                                                        / следва /  

на онова младо момче, което нямаше 37 години? та, като чукнеш в търсачката, ще изскочи от там футболният отбор на МВР - Левски, че и Спартак.
Бате Огняне, ти чуваш ли се, какви ги пишеш, искаш Левски - Васил Иванов Кунчев да стане всеки българин, да умре за народа си, че кой ще остане - майка му или брат му, а? Да се влачат в мизерията и от гробищата да слушат пиянските вопли на мокрото хоро във вид на мъжкарски бабаитлъци. Искаш да няма деца, този народ и да не мисли за тях и тяхното благо, да ги остави сирачета без имане с голата свобода и справедливост, с днешния сменен морал и ценности или евразийски или пиндостански, искаш хем да е чиста и свята република, хем да има наведени ... майки-героини и тел. водещи на име ИД-йотова, дето целуват ръката на разни съветско-руски кагебейшници. Не така, бате Огняне, не така, ми къде ще е са имотите на партията, фабриките и заводите, земята, панелните ... общежития, новото строителство, много апартаменти, май искаш да ги конфискуваш от измекярите и да ги дадеш на народа, а не искаш ли в пощите и в конаците да се продават сирене, олюо, домат и краставица (в едн. число), пускаш си факса по повод пабедата на 9 май срещу нациките и си купуваш кило свинско и шише ракия, може и марка ... "хайдутска" да е - национална една такава. Какъв Левски те е затресал, още малко ще искаш и Ботев, че защо не и Стамболов или Стамболийски да дойдат. Я по добре да идва Путин и да ни асвабаждава, да не сме като укрите да му се опъваме, нали знаеш, който се опъва ... го опъват на бесилото и е без мавзолей, без гроб и без кокали.
Бедни, бедни бате Оги, защо не ... стана партиен член или доносник на ДС, па дори и милицонер или афицер от БНА, защо????

Не понасям империята на злото – русия с нейните безумни велможи, която открай време граби националното богатство на Отечеството ни и унищожава Българската духовност с помощта на русо-робите и безмозъчните чалга-марионетки, които без да осъзнават, са се превърнали в техни слуги... Ясен ли съм или пак нещо не си разбрал?!?!?!

понякога сарказъмът (ми) е плашещ, трий.
Няма да ти се разсърдя.