ШЕСТА ЧАСТ

                                                            / продължение /                                  


  В началото на третото хилядолетие, от което течеше вече пета година, у нас бе започнало активно движение сред подземния свят, който по времето на кабинета Костов се беше спотаил в чакане на по-разхайтени времена. Гадинките се бяха активирали и постепенно преразпределението на територии ескалира в успешни и неуспешни опити за елиминиране на известни фигури и фигуранти от видимата част на айсберга, тоест от сценичното звено в този Балкански Холивуд.
  В следствие на рокадите силовите актьори, участващи къде по-сполучливо, къде по -нескопосано в спектаклите на агентурната режисура, наречена преход, бяха изпаднали в предкастингова треска. Това най-вече засягаше участниците в епизодичните роли за пране на пари, трафик на момичета, наркотици и създаване на страх и несигурност у гражданите, наречени силови застрахователи, които все още бяха между живите, но не се знаеше докога, тъй като пазарът беше пренаситен…
  Много бяха признаците които показваха, че този път явно предстоеше по-сериозно преразпределение на главните роли и зоните на влияние. Един от индикаторите за това беше, че основни звезди като Илия Павлов, считани за възлови фигури в подземния свят, се бяха пренесли преждевременно в небитието, оставяйки след себе си огромни празнини за вклиняване на конкурентите им, но и доста страх...
  В тази връзка вестник „ Наблюдател „ публикува серия доста шокиращи експертни материали на известни разследващи журналисти и анализатори, които разнищваха в дълбочина причините за тези явления и връзката им с предстоящите процеси на евро-интеграция и свързаните с това възможности за отклоняване на сериозни парични потоци... С което седмичникът явно стана доста неудобен за онези, които правеха тайни кроежи и ненавиждаха светлината...
  Лека виделина се появи над хоризонта. В същото време мощен взрив разтърси утринната тишина, стресна спящите, разгони птиците и превърна някои прозорци наоколо в зеещи дупки. Воят от алармите на паркираните наоколо коли допълваше апокалиптичната картина...
  Телефонът на Пламен звънеше настойчиво, а нямаше още седем сутринта. Той стана и вдигна слушалката.
- Господин Бързев?   -   прозвуча малко рязък мъжки глас от другата страна.
- Същият. Вие кой сте?
- Сержант Йотов, криминална полиция. Пред входа на офиса ви е взривен автомобил. Налага се да дойдете веднага.
- Идвам.
  Той се облече набързо, целуна жена си, която все още спеше и излезе.
  Пред офиса на издателството бяха опънати жълти ограничителни ленти, които отделяха професионалистите от любопитните, миришеше на химикали и беше осеяно с отломки. Пламен Бързев мина под лентата и спрая при полицаите. След като размениха стандартни реплики, един от цивилните, следовател, попита:
- Познат ли ви е автомобила, по точно онова, което е останало от него?
- Нямам такова богато въображение.   -   отвърна с усмивка Пламен.   -   Но явно някой не е харесал вчерашния брой на вестника.
- А казахте, че нямате богато въображение?!    -   следователят го изгледа с любопитство.
- За това предположение не се изискват такива качества. Може ли да погледна офиса?
- Да, но не пипайте нищо!
- Благодаря!    -   Бързев приближи по хруптящия килим от стъкла до останките от фасадата на офиса, надникна вътре и се върна при следователя.   -   Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
- Засега не, но ако имаме нужда от вас, ще ви потърсим.    -   отвърна разследващият.
- Имам една молба. Когато приключите, уведомете ме, за да си направя ремонта.
- До два часа ще сме приключили.
  Пламен се прибра, но преди да влезе в дома си, се отби при Вальо. И без друго беше решил да не буди Ангелина със стресиращата новина.
- Подранил си тая сутрин.   -   беше репликата на капитана, когато го видя на вратата.  -   Да не се е случило нещо?
- Скромен взрив пред офиса с много смрад и счупени стъкла.   -   отговори даскала, докато прекосяваше стаята.   -   Някой си е познал силуета във вестника и се опитва да ни плаши.
- Осветил си скривалището на хищника и си го стреснал. Какво мислиш да правиш?
- Ремонт.   -   Пламен се усмихна и добави   -   На офиса, не на вестника. Иначе случката е достатъчно доказателство, че се движим в правилната посока.
- За такава работа май беше по-добре да си ерген, братко...
- Така е, обаче не съм ерген а семеен човек, който има намерение да остави децата си да живеят в цивилизована държава, а не в кочина. От това по-значим мотив, за да дам всичко от себе си, не виждам.
- Ангелина не знае още, нали?
- След малко ще й кажа. Но с теб трябва да обмислим как можем да защитим нея и детето от тия нещастници, преди да сме навлезли в дълбоките води.
   Вальо се беше втренчил в една точка. Явно обмисляше нещо важно. След секунда погледна Пламен в очите и каза:
- Единственото сигурно нещо, което ми идва наум, е да ги изпратим в Щатите при майка ми, докато нещата тук се стабилизират. Хем ще й бъдат компания, хем ще са на добро място.
- Прав си!   -   Пламен се почеса по брадата   -   Една ваканция ще им дойде добре. Остава само да убедим Ангелина, че това е подходящото решение.
- Ти си преподавател, учен...  Винаги си бил убедителен. Ще се справиш и тоя път.
  Те удариха юмруци и даскала се прибра в къщи, за да търси начин да въведе жена си в ситуацията, без да я травмира особено.

                                                                         / следва /