/ продължение /

    Спас Лекето беше от най-старите играчи в подземния свят. Като бивш служител на УБО, свързан с партийния и силовия апарат на комунистическата власт, той добре познаваше схемите и беше взел активно участие в осъществяването на този порочен сценарий за прехода, а напоследък ставаше все по-могъщ представител на сенчестия бизнес, след като беше успял да се включи и в застраховането...
    Отпуснат както винаги в любимото си кожено кресло, с традиционната чаша уиски в ръка, той отново бе потънал в мисли за последиците от спречкването на синът му с даскала. Макар с помощта на влиятелните си приятели в полицията, прокуратурата и съда да беше измъкнал сина си от скандала и правосъдието, беше задължен към тях и предстоеше да им се отплаща с доста мръсна и опасна работа.
     Оня проклет даскал беше виновен за всичко. Той беше провокирал сина му, беше набутал фамилията в тая шибана въртелешка и му беше докарал всичките тия неприятности, които го бяха превърнали в длъжник...
     Звънът на мобилния телефон прекъсна гневните му мисли...
  – Слушам! – каза рязко, но омекна, като чу гласът на майора – Нещо ново около даскала?!
   – Нищо впечатляващо. Дете на лекар и учителка. В гимназията остава сирак след фатална пътна злополука с родителите му. Майката на негов приятел от детството и съученик, вдовица на наш враг от миналото, ликвидиран в трудов лагер Белене, се грижи за двамата, докато завършат гимназия. Затворен, непредсказуем, индивидуалист, интелигентен. След гимназията записва биология, после се прехвърля в катедрата по биохимия, а след завършването остава в екипа на професор Стоянов, на когото става любимец с нестандартните си идеи, интелекта и познанията си... Приятелят му успява да избяга в Щатите през 84 та, а през 90 та изтегля там и майка си...
      Докато слушаше, Спас Лекето усети, че го обзема някакво неясно безпокойство. Вярното му куче майор Георгиев не беше успял да открие нищо, което да обяснява самочувствието, хладнокръвието и специалните бойни умения на даскала. Мамка му! Един обикновен даскал беше поставил него босът, от когото всички трепереха, в цайтнот...
А може би работеше за някоя от икономическите групировки, които се опитваха да го изместят от пазара?!
   – Можеш ли да проучиш дали не е към някоя конкурентна групировка? Към ТИМ или СИК?!
    – Звучиш ми притеснен и ядосан?! – прозвуча хладно гласът на майора. –  Спокойно... Все някъде ще му намерим цаката.
    – Ами, притеснен... –  Изсмя се пресилено Лекето, но в същото време му идваше да разбие телефона си в стената. – От тоя въшкар ли бе, Георгиев? Ще го поръчам и никой няма да го намери... Знаеш как става.
       " Тъпак, май ти си вече за поръчка..." – помисли си майорът, но вместо това каза твърдо:
       – Това все едно не съм го чул... Съветът от мен е да спреш с издънките, че ще изпуснем положението от контрол!  Гледай си бизнеса, за останалото аз ще имам грижата! – след което прекъсна връзката.

                                                         / следва /