Нещицата, върху които си струва човек да се замисли            
                                                                

                                                                      Дали...?!?!

              Дали,  ако  всеки  повярва  в  своя  безграничен  потенциал  и  се  заеме  да  го  развива  и  реализира  в  живота  си,  ще  му  остане  време  за  самосъжаление,  оплаквания,  бездействие  и  отчаяние?
              Дали  пък  точно  това  не  е  пътя  към  радостта  и  удовлетворението  от  живота? 
              Дали,  осъзнавайки,  че  не  сме  нито  повече,  нито  по  малко  от  когото  и  да  било,  няма  да  направим  живота  си  по  спокоен  и  по  качествен,  а  света  по  добър?
              Дали  не  е  по-  добре  да  следваме  единствено  своя  вътрешен  глас,  вместо  да  си  губим  времето  с  вслушване  в  претенциите  на  хилядите  гласове  наоколо, които  се  опитват  да  ни  вкарат  в  техния  път,  за  да  живеем  техния  живот,  вместо  нашия  и  да  сме  виновни  за  техните  грешки  и  неуспехи?!

                               С цялата ми любов и уважение към вас:      Огнян Узунов

Сега казвам сложни неща с прости думи. Всеки да повярва на себе си. Добре звучи. Да вземем обществото. Аз вярвам, че трябва да дам нещо на обществото. Каквото може и от сърце. Пиша статии от 90-те години насам, в които поставям въпроси, свързани с икономиката, морала, здравеопазването, образованието, системите за сигурност и т.н. Опитвам се да помагам с каквото може на общността. Като младеж съм оставял големи суми пари на църквата. Спрях, защото нещо се пречупи в мен. Давах на просяците, докато един ден си поставих задача, да проуча какво всъщност стои зад завесата на този проблем. Видях как е конструирана тази мафия в София. Спрях да давам. В последните 10 години реших да мета улицата пред кооперацията, ей така, за да няма толкова прахоляк наоколо. Общината не си върши работата, реших това да съм аз. Стана ми тъпо след като през тези 10 години, нито един от съкооператорите ни НЕ СЛЕЗЕ ДА ИЗМЕТЕМ улицата заедно. Даже не искат и да донесат една кофа с вода, да полеят цветята. Нищо, ще изсъхнат. Не им пука. От нищо не им пука. Много от тях и не плащат месечните си такси, а в сградата няма бедни. Карат скъпи коли и имат по няколко жилища. Та след толкова години си задавам въпроса - да продължа ли да мета улицата, с надеждата, че някой ден, някой ще се излъже да слезе, ТА ДА СТАНЕМ ПОНЕ ДВАМА. Спомням си как онзи японец, който се беше преселил да живее в гр. Шипка, метеше стълбите към Храм паметника. Нито един българин не се намери да отиде да му помогне. Нито един. Българинът не е способен да се събере и да направи нещо хубаво за общността. Освен да се хванем на хоро /това го можем/, за нищо друго заедно не можем да се хванем. Ама с хора не се променя политическа система, не се променят улиците ни, тротоарите ни, детските градини, парковете и т.н. и т.н.

... която можем да дадем, е да накараме властите да си свършат работата. Но и на това не е съгласен българина. Той е завлядан от конформизъм, нямащ равен никъде другаде по света. Те го плюят, той вика, че дъжд вали. Държавата ни е разграден двор, на никой не му пука. Животът ни предлага антиестетика във всичките й измерения, на нас пак не ни пука. Много искаме да се дърляме помежду си - да се мразим и ненавиждаме. Вместо да насочим тази енергия към властта, която ни краде, много от нас се опитват да спечелят от неморалното съществуване на същата тази власт и стават съучастници в това крадене. В тази държава има 700 000 души, които получават заплата от държавата, което означава, че не работят. Не стига друго, ами пречат и на другите да работят. Като резултат, свестните бягат, некадърните остават. Други 700 000, нито работят, нито учат, но цоцат по различни канали от общите пари. Е как да вървят нещата в тази страна? Ако си честен и работлив, идва време, в което се питаш - ЗАЩО БЕ МАМА МУ ДА ЕБА, ДА БАЧКАМ, ЧЕ ДА ХРАНЯ ЦЯЛАТА ТАЗИ ПАПЛАЧ, КОЯТО ЖИВЕЕ НА МОЙ ГРЪБ. И ТЪЙ КАТО НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ СИСТЕМАТА, ЗАПОЧВАШ ДА ПРАВИШ КОМПРОМИС СЛЕД КОМПРОМИС. Затваряш се в своя собствен свят. Бягаш в своята пещера, като Иван Рилски. Да не си мислите, че от хубаво е избягал! Учиш източни практики и си формираш собствен духовен свят. Абе с една дума - бягаш. Вместо да участваш в промяната на обществото към по-добро, ти бягаш. Защото от лошото се бяга. Защото така трябва, ако не искаш да станеш и ти част от лошото. Как приятелю да повярваш в своя "безграничен" потенциал, като постоянно срещаш такива като Делян Пеевски по своя път, с нагласените търгове и уредени сделки, а ти духаш супата, защото си честен и справедлив? На някои хора не им пука, но на мен ми пука, когато чуждестранни партньори ми дойдат на гости и се чудя къде да ги заведа и по кой път да мина, за да не ме е срам. Ако се затворим в себе си, като последен пристан...