КАТО    ВСЕЛЕНАТА

                                        Като  Вселената  устроени  сме  ние  – 
                                        милиарди  клетки  съставляват  целостта
                                        на  нашите  тела  и  в  тях  се  крие
                                        душата  и  Духът  на  Вечността...

                                        Съзнава  всяка  клетка  в  нас  цената
                                        на  Силата,  Мирът  и  Любовта  – 
                                        дарява  щедро  своята  отплата 
                                        в  безкрайно  творчество  за  Целостта.

                                        Но  не  така  е  с  хората,  уви?! 
                                        Досущ  като  при  раковите  клетки 
                                        рушим  и  своята  и  чуждите  съдби 
                                        с  егоцентризъм,  алчност,  дребни  сметки...
                                      
                                        Рушим  Природата  и  грабим  я  без  спир  – 
                                        превърнали  сме  я  в  помийна  яма... 
                                        На  път  сме  да  отрежем  клона  най-подир,
                                        от  който  ни  е  отредено  да  се  храним?!?!

                                        Живеем  в  безсъзнание,  безумно  зли, 
                                        забравили,  че  само  в  единение 
                                        ще  можем  пак  да  имаме  мечти, 
                                        наместо  да  потъваме  в  забвение.

                                        А  малко  ни  е  нужно  за  да  спрем
                                        кошмарния  си  сън  във  времето  –
                                        от  злобата  Любов  да  саздадем 
                                        и  от  живота  си  да  махнем  бремето.

                                        Достатъчно  е  да  се  взрем  във  себе  си, 
                                        в  Природата,  във  Изгрева,  в  Звездите,
                                        смирено  да  се  вслушаме  в  сърцето  си,
                                        та  в  Истина  и  Благодат  да  сбъднем  дните  си.


                                                               Бъдете благословени:  Огнян  Узунов




                                                    

Много малко са хората, които имат смелост да погледнат в себе си. Дори и да са принципно съгласни, че ключето е точно това. Поздрави!

Но, докато не станат повече, животът на Земята няма да премине към по-високо ниво на съзнание и начин на живот!
Поздрави и благодарности от мен за съпричастието!!