4

          В покрайнините на едно планинско село, в малка пещера живеел бездомен старец който, минавайки често през селото, повтарял сякаш на себе си: " Кой каквото прави, на себе си го прави..."
          Селяните се дразнели от тези му думи, засягащи ги по някакъв неопределен, но болезнен начин без явна причина, но една жена така намразила кроткия човек заради думите му, че за да го накара да млъкне, решила да го отрови. Замесила тя вкусна питка, сложила в нея отрова, увила я в бяла кърпа и като видяла скитника, го пресрещнала с блага усмивка и с думите:
          - Омесих тази питка за сина си, но той не се прибра за обед. Вземи я изяж, докато е още топла, пък аз ще омеся друга за момчето ми.
          Старецът благодарил с насълзени очи, прибрал питката в торбичката си и продължил бавно пътя си, повтаряйки тихичко любимата си мъдрост...
          Следобед, докато прекосявал гората над селото на път за природния си дом, той видял край пътеката млад мъж, приведен над току що отсечен стар бор.
          Въпреки, че бил гладен, милостивото сърце на стария човек го накарало да спре и да извади все още топлата, благоуханна питка от торбичката си и да я даде на младежа с думите:
          - Вземи да се подкрепиш, синко. Сигурно много си изгладнял след тежката работа, а като гледам, още доста работа те чака...
          - Ами ти какво ще ядеш?! - запитал учудено дървосекачът.
          - В торбичката имам малко плодове. Пък и природата е щедра, момчето ми...
          Изгладнелият от усилната работа млад мъж не чакал повторна покана. С благодарност в погледа той кимнал на стареца, грабнал питката и стръвно започнал да яде, а скитникът му махнал за сбогом и продължил по пътя си...
          Така, заслепена от озлоблението си, майката предизвикала, а скоро след това изживяла и болезнено осъзнала истината в думите на стареца, заради които искала да го убие...
          Преди години, попаднал съвсем инцидентно на седмичника "Наблюдател", Светлин Волев бе респектиран от проницателния поглед, обективното съдържание и интелигентния, уважителен начин, по който информацията бе поднасяна на читателите. Всичките истини по неудобни теми и болезнени проблеми, изложени почтено и директно, провокираха приспаната обществената съвест и доблест, точно както думите на стареца от притчата бяха провокирали озлоблението и омразата на майката. И, съответно ефектът бе същия. Постоянните нападки, заплахи и опити за насилие, насочени срещу екипа, правеха седмичника само още по-предпочитан...
          Година по-късно вестникът вече бе станал любимо четиво на пробуждащото се гражданско общество, а писателят не сядаше да пие без него сутришното си кафе и с всеки прочетен брой желанието му да се запознае лично с неговите създатели и целия издателски екип се засилваше. Явно в тяхно лице писателят най-сетне бе видял своята естествена среда за общуване и развитие, утвърждаваща националните добродетели и така представляваща катализатор за националното му самочувствие, притискано от заобикалящата го порочна действителност на постсъветската псевдодемокрация .
          Обявената в поредния брой инициатива на екипа за създаване на клуб  "Светлина", по повод навършването на година от първата публикация на седмичника, много го зарадва и окончателно затвърди решинието му да се присъедини към тази среда на будни, почтени българи.
          Сега, шестнадесет години по-късно, писателят беше абсолютно убеден, че тогава бе направил правилния избор, който беше обогатил и разширил неимоверно духовния му свят, привнасяйки допълнителен смисъл в житейския му път.
          Докато чакаше приятелите си от екипа на вестника, за чието внимание бе приготвил като изненада разпечатки от новия си роман, в който те бяха основни герои, мислите му се зареяха в новите перспективи и предизвикателства, пред които предстоеше да се изправи човечеството...

                                                                    ЕПИЛОГ

          Катастрофирало в айсберга на поредната и вероятно последна илюзия на своето все още примитивно съзнание за отделеност от природата, от планетата, от Вселената  –  илюзия, водеща го към разруха и самоунищожение  –  човечеството бе започнало най-сетне да осъзнава себе си като част от Вселенската цялост, като клетка от Вселенския организъм, неизменно и безапелационно свързана с всичко останало.
          След започналото видимо осъзнаване на същинската цялостна реалност и преодоляването на насажданите му от хилядолетия като паралелна реалност примитивни илюзии за грях, слабост, разединение, завист и ревност, водещи го към страх и обърканост, изстрадалият себепознанието си човешки род постепенно започваше да възкръсва от пепелта си като Феникс и да се възражда в реалното си духовно величие, отредено му от съдбата като съзнателен, разумен вид. А това неизбежно започваше да променя позитивно отношението на всеки индивид от този вид към себеподобните, към природата, към планетата и към безграничната, обединяваща с висш разум и чисто съзнание всичко в себе си Вселена, от която все по-ясно осъзнаваше, че е клетка, съдържаща цялата информация за целостта в себе си.
          Така, от примитивен консуматор и разрушител на себе си, на околната среда и на планетата, отделният човек, отделното общество и човечеството като вид, обединени постепенно от ясното съзнание за цялост и съпричастност, предстоеше да се превръщат от болни, застрашаващи Вселенския организъм в здрави, съзнателни и съзидателни клетки и органи, радващи се и благодарни за безграничната благодат, изпращана им от Вселената.
 
                                                                            КРАЙ

Самата истина описва. Поздрави!

Благословени са разпознаващите истината. Хубава вечер!

Внушителен завършек, както подобава!

Впечатлителна е и притчата!

Не прави зло, защото ще ти се върне!
Като дете вбесих веднъж майка ми Не ме наби, както заслужавах, само каза няколко думи:
- Да ти е върнАто!
В смисъл, когато и аз имам дете, да получа това от него!
Като ,че ли премина ток през мен!

Но след години ми беше върнАто , с лихвите

Не се сърдя на майка ми! Беше права!

Но, интересно!
Реших да отмъщавам по този начин на тези, които злоупотребяват с търпението ми!

Резултатът беше невероятен!
Няма на някой, след дълги колебания, да съм казал тези думи насаме и да не е платил жестоко!

Е, разбира се, казвам ги в краен случай!

Хубава вечер, приятелю!

Благодаря ти за добрата оценка и за точния коментар. А в притчите е събрана мъдростта на света и живота, която може да бъде само полезна за житейския път на всеки осъзнаващ истината.
Хубав, творчески ден, Иване!

И мама рече едно време: "Един ден ще ти се върне и ще разбереш какво е..." Е, и на мен ми се връща тъпкано.
Прав си, Лео. Благодаря, Оги!
Поздрави!
П и е р

Благодаря, Пиер!

Батого, този път съм пропуснал много до няколко дни ще се върна там където нямам телевизия и ще прочета всичко. Това е супер!
Поздрави!:)))

Благодаря ти, приятелю Getmans1! Много ме зарадва отношението ти към финалния акорд, защото допълва смисъла на работата ми. Ще се радвам да чуя мнението ти за цялата втора книга, понеже го ценя. Хубава вечер!