Постинг
14.02.2016 07:25 -
продължение...
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 2229 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2016 10:16
Прочетен: 2229 Коментари: 10 Гласове:
16
Последна промяна: 19.02.2016 10:16
3
Общо взето новият български елит на прехода представляваше странна симбиоза между абсолютни несъвместимости, обединени единствено от алчността и клептоманията на комунистическия манталитет, съпътстван перманентно от подсъзнателен страх спрямо житейските истини.
Несъмнено най-странната порода между елитните бяха русофилите, които по неразбираема логика наричаха любовта си към съветска, а по късно към путинова Русия патриотизъм, а себе си съответно - патриоти, докато вееха по митингите си руски знамена, изпълнени с ненавист към България?! И чийто вманячен русофилски електорат с неадекватните си реакции и действия накара един изследовател на народо-психологията да ги сравни със съпруги, изтърпяващи заедно с децата си всекидневно домашно насилие от пияния съпруг, насинени и унизени, но неспособни да потърсят правата си от страх или от някакъв обсебващ ги мазохизъм.
Един от елитните русофили, завладян от мания за величие и уж разочарован от демокрацията като бивш главен редактор на вестника на демократите, подкрепян тайничко от твърдото русофилско лоби на българо-руската енергийна мафия у нас, естествено се бе навел ниско към най-хищната, неофеодална част от света – азиатският север. Направо да се чудиш какви пластични хора, ей?! Довчера демократ, а днес - путинист, като че ли двете имаха нещо общо. Какви мистификатори само беше развъдила България - на всеки калъп пасват, само далавера да има... А после защо дясното се разпадало?! Ами с толкова внедрени леви клонинги в него щеше да е много странно, ако не се разпадаше...
Та, ако при нашият бивш главен редактор можеше все пак да се говори за някакви принципи, те се свеждаха до един доминиращ, който гласеше: Моето си е мое, чуждото - общо. От този основен комунистически принцип следваше поведението му на сериозно мотивиран финансово и политически пристрастен лидероман, който е винаги готов да атакува безцеремонно всички пътеки към лостовете на властта.
В неговият маниакален стремеж да надскочи сянката си, тихо се прокрадваше някакво неосъзнато чувство за малоценност, което постоянно го насъскваше да се напъва да привлече повече внимание, привърженици и последователи – гаранция за лидерство и за трайна намеса в политиката.
В името на тази си цел този обществен експонат бе задействал цялата си патриотарска словестна еквилибристика на пълни обороти и чрез подкрепата на няколко про-руски медии бе успял да дотътри безпрепятствено партията си в парламента.
Изпълнен със самодоволството на надхитрил баламите тарикат, той вече се виждаше като основен фактор в политическия живот на страната и блестящ вожд на простолюдието. Убедеността му на диктатор-любимец на масите се засилваше неимоверно от факта, че зад гърба му изцяло стои фанатична група фенове и руският геополитически, тъмен бизнес-интерес, целящ откъсването на България от Европа и Евро-Атлантическия военен съюз НАТО, последвано от превръщането й в руска губерния – една стара комунистическа мечта.
За постигането на тази цел Москва тихомълком инвестираше сериозни пари в развитието и действията на тази, по същност и мотивация типично русофилска партия, която зад патриотарските си изявления беше готова да развява руските знамена по всяко време и да лобира неотклонно за прокарване в българския парламент на интересите на руско-КаДеСарската енергийна мафия у нас.
Пред обществото тя успешно мимикрираше като националистическа, но в същност задачата й бе да разпалва всевъзможни шовинистични, анти-европейски, антинатовски идеи и настроения, като неотклонно се застъпва за руските енергийни проекти и интереси, представяща ги пред обществото като национална благодат.
Крайната цел на цялата политическа еквилибристика бе, окончателно да бъде нахлузен върху България договореният тайно между Москва и агент Гоце план „голям шлем”, базиран върху реализирането у нас на неизгодни руски енергийни проекти, целящи грабеж, източване на националния доход и пълната ни зависимост от руската гео-политика…
Покрай поставената му от Москва сериозна задача, този комично-пародиен полуфабрикат на социалистическия псевдопатриотизъм, наподобяващ гротеските на великия Чаплин, гледаше на себе си толкова сериозно, че предизвикваше иронични усмивки дори в уличните статуи и паметници.
Карикатурният му образ успешно се утвърждаваше от винаги придружаващата го цяла сюрия дебеловрати празноглавци с хамалско възпитание и приматски манталитет, готови да бият всеки, който е погледнал шефа им с недостатъчно роболепие.
Всичко това приличаше на пародиен филм за сухия режим в Щатите, в който мафията демонстрираше парвенюшко превъзходство пред градската управа, но човекът си вярваше и с всеки изминал ден ставаше все по-нагъл и съответно – по-жалък и смешен…
След половин час въпросният московски полуфабрикат Лидеров имаше тайна среща в руската църква с руския посланик в София, който спешно бе поискал срещата, за да даде наставления на своя шерп във връзка с промяната на политическата конюнктура след падането на тройната коалиция от власт.
По вида и поведението на пишман-националиста личеше недвусмислено, че е неизмеримо горд от този факт.
По това време църквата беше почти празна, а хората, насядали тук-там изглеждаха вглъбени в своя вътрешен свят, а що за божествено смирение се криеше зад тази вглъбеност, само те си знаеха.
Когато Лидеров влезе, седна най-отзад и зачака, а след всяка изтичаща минута самодоволството му се трансформираше в напрежение. Тъкмо започваше да губи търпение, сръчкан вътрешно от властното си его, когато преминаващият покрай него свещеник му направи мълчалив знак да го последва…
Следвайки го, Лидеров вече все по-натрапчиво усещаше, как с всяка стъпка след него се доближава до руслото на могъщ финансов поток, набиращ скорост към него, а цената нямаше значение. Дори да беше майка му, без да се замисли, би я продал, защото за него нямаше други ценности, освен лукса, лидерството и шумът на парите – единствените фактори, способни да укротят жестокото му вътрешно чувство на несъстоятелност.
Стаичката, в която го въведе свещенникът, беше мрачна, а тишината в нея – болезнено съветска.
/ следва /
Общо взето новият български елит на прехода представляваше странна симбиоза между абсолютни несъвместимости, обединени единствено от алчността и клептоманията на комунистическия манталитет, съпътстван перманентно от подсъзнателен страх спрямо житейските истини.
Несъмнено най-странната порода между елитните бяха русофилите, които по неразбираема логика наричаха любовта си към съветска, а по късно към путинова Русия патриотизъм, а себе си съответно - патриоти, докато вееха по митингите си руски знамена, изпълнени с ненавист към България?! И чийто вманячен русофилски електорат с неадекватните си реакции и действия накара един изследовател на народо-психологията да ги сравни със съпруги, изтърпяващи заедно с децата си всекидневно домашно насилие от пияния съпруг, насинени и унизени, но неспособни да потърсят правата си от страх или от някакъв обсебващ ги мазохизъм.
Един от елитните русофили, завладян от мания за величие и уж разочарован от демокрацията като бивш главен редактор на вестника на демократите, подкрепян тайничко от твърдото русофилско лоби на българо-руската енергийна мафия у нас, естествено се бе навел ниско към най-хищната, неофеодална част от света – азиатският север. Направо да се чудиш какви пластични хора, ей?! Довчера демократ, а днес - путинист, като че ли двете имаха нещо общо. Какви мистификатори само беше развъдила България - на всеки калъп пасват, само далавера да има... А после защо дясното се разпадало?! Ами с толкова внедрени леви клонинги в него щеше да е много странно, ако не се разпадаше...
Та, ако при нашият бивш главен редактор можеше все пак да се говори за някакви принципи, те се свеждаха до един доминиращ, който гласеше: Моето си е мое, чуждото - общо. От този основен комунистически принцип следваше поведението му на сериозно мотивиран финансово и политически пристрастен лидероман, който е винаги готов да атакува безцеремонно всички пътеки към лостовете на властта.
В неговият маниакален стремеж да надскочи сянката си, тихо се прокрадваше някакво неосъзнато чувство за малоценност, което постоянно го насъскваше да се напъва да привлече повече внимание, привърженици и последователи – гаранция за лидерство и за трайна намеса в политиката.
В името на тази си цел този обществен експонат бе задействал цялата си патриотарска словестна еквилибристика на пълни обороти и чрез подкрепата на няколко про-руски медии бе успял да дотътри безпрепятствено партията си в парламента.
Изпълнен със самодоволството на надхитрил баламите тарикат, той вече се виждаше като основен фактор в политическия живот на страната и блестящ вожд на простолюдието. Убедеността му на диктатор-любимец на масите се засилваше неимоверно от факта, че зад гърба му изцяло стои фанатична група фенове и руският геополитически, тъмен бизнес-интерес, целящ откъсването на България от Европа и Евро-Атлантическия военен съюз НАТО, последвано от превръщането й в руска губерния – една стара комунистическа мечта.
За постигането на тази цел Москва тихомълком инвестираше сериозни пари в развитието и действията на тази, по същност и мотивация типично русофилска партия, която зад патриотарските си изявления беше готова да развява руските знамена по всяко време и да лобира неотклонно за прокарване в българския парламент на интересите на руско-КаДеСарската енергийна мафия у нас.
Пред обществото тя успешно мимикрираше като националистическа, но в същност задачата й бе да разпалва всевъзможни шовинистични, анти-европейски, антинатовски идеи и настроения, като неотклонно се застъпва за руските енергийни проекти и интереси, представяща ги пред обществото като национална благодат.
Крайната цел на цялата политическа еквилибристика бе, окончателно да бъде нахлузен върху България договореният тайно между Москва и агент Гоце план „голям шлем”, базиран върху реализирането у нас на неизгодни руски енергийни проекти, целящи грабеж, източване на националния доход и пълната ни зависимост от руската гео-политика…
Покрай поставената му от Москва сериозна задача, този комично-пародиен полуфабрикат на социалистическия псевдопатриотизъм, наподобяващ гротеските на великия Чаплин, гледаше на себе си толкова сериозно, че предизвикваше иронични усмивки дори в уличните статуи и паметници.
Карикатурният му образ успешно се утвърждаваше от винаги придружаващата го цяла сюрия дебеловрати празноглавци с хамалско възпитание и приматски манталитет, готови да бият всеки, който е погледнал шефа им с недостатъчно роболепие.
Всичко това приличаше на пародиен филм за сухия режим в Щатите, в който мафията демонстрираше парвенюшко превъзходство пред градската управа, но човекът си вярваше и с всеки изминал ден ставаше все по-нагъл и съответно – по-жалък и смешен…
След половин час въпросният московски полуфабрикат Лидеров имаше тайна среща в руската църква с руския посланик в София, който спешно бе поискал срещата, за да даде наставления на своя шерп във връзка с промяната на политическата конюнктура след падането на тройната коалиция от власт.
По вида и поведението на пишман-националиста личеше недвусмислено, че е неизмеримо горд от този факт.
По това време църквата беше почти празна, а хората, насядали тук-там изглеждаха вглъбени в своя вътрешен свят, а що за божествено смирение се криеше зад тази вглъбеност, само те си знаеха.
Когато Лидеров влезе, седна най-отзад и зачака, а след всяка изтичаща минута самодоволството му се трансформираше в напрежение. Тъкмо започваше да губи търпение, сръчкан вътрешно от властното си его, когато преминаващият покрай него свещеник му направи мълчалив знак да го последва…
Следвайки го, Лидеров вече все по-натрапчиво усещаше, как с всяка стъпка след него се доближава до руслото на могъщ финансов поток, набиращ скорост към него, а цената нямаше значение. Дори да беше майка му, без да се замисли, би я продал, защото за него нямаше други ценности, освен лукса, лидерството и шумът на парите – единствените фактори, способни да укротят жестокото му вътрешно чувство на несъстоятелност.
Стаичката, в която го въведе свещенникът, беше мрачна, а тишината в нея – болезнено съветска.
/ следва /
Вълнообразно
Боли ли ни да видим качествата на хората...
Нестандартно за Лидерството и Работата в...
Най-важни предприемачески качества
Нестандартно за Лидерството и Работата в...
Най-важни предприемачески качества
Ето с тази гениална словесна картина поз...
Пътят към зелената икономика да не завър...
Толкова много безсмислена злоба
Пътят към зелената икономика да не завър...
Толкова много безсмислена злоба
Толкова много, че веорятно винаги е бил такъв,но ловко се е прикривал. Навремето обаче той спаси в. "Демокрация", защото когато гладуваха 39-имата депутати срещу подписването на Конституцията, претенции към собствеността на вестника като членове на СДС предявиха и СДС-център на Дертлиев, и СДС-либерали на Петко Симеонов. Така бе регистриран в съда за 24 часа т.нар. Издателски синдикат на Агенция "Демокрация", който стана собственик на марката и издател на вестника. В ИС влизаха представители на партиите от коалицията СДС и главният редактор, вкл. и бившите, което значеше Йордан Василев и Георги Спасов. Така вестникът остана в "ръцете" на СДС на "Раковска" 134. Аз бях член на синдиката като представител на ДП-1896, която регистрирахме след напускането през 1994 г. на СДС от Демократическата партия на Стефан Савов. Той увлече със себе си една трета от членовете на ДП и сключи с Мозер оная коалиция Народен съюз. Но ние, окито бяхме членове наДП до този момент и не искахме да излезем отСДС, основахме ДП-1896. Много имам да разказвам на тая тема. )))
цитирайБлагодаря ти за този коментар. Според мен си струва да разкажеш, за да хвърлиш светлина и да изкараш вода от извора, след като си бил в кухнята на демократите. Ще се радвам, ако го направиш, защото хората трябва да знаят истината.
цитирай
3.
slavimirgenchev1953 -
О, аз съм писал, имаше и в блога парасол, но нали ми го унищожиха. Имам и в сайта http://slavimirgenchev.info/
14.02.2016 18:19
14.02.2016 18:19
batogo написа:
Благодаря ти за този коментар. Според мен си струва да разкажеш, за да хвърлиш светлина и да изкараш вода от извора, след като си бил в кухнята на демократите. Ще се радвам, ако го направиш, защото хората трябва да знаят истината.
Ще вляза в твоя сайт и ще чета, защото знам, че ще чета истини.
цитирайМного добро описание на волен. Само че той е бита карта: вече не е ония волен от преди 12-13 години - поостаря; кокаинът съвсем е пасирал мозъчето му; прекалено скандален стана (вече хората го бият/; патриотизма му е явен, съветско-руски и затова вече никой не му вярва. Освен това в русийката вече няма излишни пари за раздаване...изобщо, воленчо ще си доизживее мандата в парламента, пък после...майната му.
цитирай"алчността и клептоманията на комунистическия манталитет".
Познавам алчни и крадливи партийци, но не познавам алчни и крадливи комунисти.
За да бъдеш убедителен, трябва да си екзактен.
цитирайПознавам алчни и крадливи партийци, но не познавам алчни и крадливи комунисти.
За да бъдеш убедителен, трябва да си екзактен.
На България и трябват българи родолюбци, българофили, а не съветско-руски паразити.
цитирайВинаги разчитам на интелигентността на читателите, kvg55. Те от личен опит и осъзнаване на опита знаят точно за какво става въпрос. Истината е в самия живот, а интелигентността позволява на читателите да я различават от лъжите на червения псевдо-елит.
цитирайно като е разбрал къде е чеизът, е решил да се добере сам до него като си нарече чуждопоклоническата шайка "националистическа". "Интереса клати феса" - както казват в ДПС, които го играят протурски под крилото на Кремъл, само и само да не бъдат с ограбената българска Демокрация.
цитирайТочно такава е работата...
цитирайТърсене