Постинг
17.02.2014 06:42 -
продължение...
4
Предстоеше Бай Ганьо пак да прави избори в типичния свой стил - кебапчета, алкохол и рушвети, подплатени с безцеремонни лъжи и изнудване.
Предизборната кампания вече беше в ход и навсякъде в махалите и селата се раздаваше безплатно скара-бира. Приличаше на битпазар. Заводът за илюзии действаше на пълни обороти, а в подземията му кожодерите точеха ножове и сатъри за доверчивото стадо. Излишно е да се спираме на подробностите, защото те бяха описани достатъчно гениално още от великия Алеко Константинов в началото на миналия век, което му костваше главата уж по погрешка...
Пресъединяването ни към богатата Европа, респективно превръщането ни в една от нейните митници с външния свят и същевременно в безмитна зона, благоприятна за далавери поради разликата в стандартите, действаха изкусително на балканските нрави. Обаче благотворителните парични потоци от Евро-фондовете за възстановяване и развитие, които можеха да бъдат отклонавани по най-различни, типично балкански схеми, непознати за европейската култура и манталитет, правеха залогът особено сериозен, а циркът - невероятен.
Можещи и неможещи се бяха втурнали като бесни кучета да се докопат до някой пост или връзка, от където да цоцат тихомълком парички и да си уреждат личното еснафско благоденствие, а нови партии се рояха по няколко всеки ден.
В тази връзка големите играчи в политиката още по-трескаво се готвеха за сериозно присвояване на средства, макар винаги да бяха достатъчно подготвени за това. Те харчеха безогледно за всевъзможни измишльотини, с които да привлекат към себе си още някой заблуден избирател или поне да затвърдят апатията на противниковите привърженици към изборния процес, за да си осигурят най-блажната порция.
Разочарован от поредния Месия, избирателят вече не знаеше на кой идол да се кланя, гледаше объркан и беше готов за всякакви негативни внушения и експерименти.
Много наивници си мислеха, че като не отидат да гласуват, ще накажат някого, без да си дават сметка, как по този начин наказват най-вече себе си и децата си, като оставят на други да решават живота и съдбата им. Не можеха да проумеят, че като оставят държавата в ръцете на онези с дресираните, овчедушни избиратели - БСП и ДПС - доказали се вече многократно като експерти в планираното разграбване на благата, не могат да очакват нищо добро освен поредния грабеж.
Но ако глупаците си даваха сметка за последствията, просто нямаше да са глупаци, нали така?
Щяха да знаят, че партиите са създавани обикновенно от хора алчни, желаещи да използват другите за целите си, но не еднакво алчни и не с еднакви цели. Щяха да знаят, че въпреки лицемерието в най-отвратителните му форми, в политиката има и сравнително честни, уважаващи себе си хора, за които е въпрос на чест държавата им да е процъфтяваща, а хората - спокойни и удовлетворени. Щяха да могат да разпознават този тип политици и да им гласуват доверието си, защото те ако не друго, са по-малкото бедствие, надеждата за народите... Щяха... Ако не бяха се превърнали в инертна маса поради дребните си хитрини и духовен мързел...
Ако уважаваше достатъчно себе си, Симеон, макар и заобиколен от юпита - този нов вид интелигентни финансови хиени, които владееха добре тънкостите на икономическата еквилибристика и можеха да подведат всеки - нямаше да остави на тях с лека ръка държавните дела, за управлението на които народът му се беше доверил. Нямаше да се предовери и да се задоволи да говори помирително, да дава обещания, да балансира между мъглявите перспективи и сериозните гафове на своя не дотам добър разговорен български и нямаше да обърне целия си авторитет и управленски потенциал в грижи за реституираните си имения... Защото всеки уважаващ себе си политик, на когото хората са доверили управлението, няма да си позволи да остави нещата на автопилот и да потъне в дрямка.
Обаче, по тази и ред други причини изборите този път не можаха да излъчат фаворит. Никоя партия не успя да се сдобие с нужното мнозинство, за да състави правителство и се започнаха едни задкулисни пазарлъци, които в крайна сметка естествено вкараха във властта конгломерат от хищници, обединени около идеята да си поделят тлъстите, благотворителни евро-порции, умело маскирани зад някакво лицемерно псевдо-национално съгласие, което си беше направо страшно.
Та същите тези заговорници, по формулата на играта 3-5-8 , известна сред картоиграчите още като „ Блато„ си разпределиха министерствата и се започна една далавера, придружена от такова безпрецедентно заблатяване на държавата, че народът окончателно се главозамая от смрадта на тинята и потъна в тиха апатия.
Още преди да е изминала и година от управлението на блатната коалиция, нейният дискретен аромат достигна чак до Европейските институции, което ги принуди да започнат внимателно да се взират в сделките по техните програми и да прекратят финансирането по повечето от тях поради установени измами с информация и документи. Общо взето тия, които действително имаха добри проекти и нужда от фондовете за развитие на идеите си, трудно се добираха до финансиране защото едни други алчни пирани подкупваха комисиите, фалшифицираха документацията и присвояваха парите на европейския данъкоплатец с широка усмивка и с още по- широки пръсти ги харчеха за глупости...
Набеденият пък като обединител на нацията поради близките си отношения с елита на ДПС агент Гоце, като съставител на коалиционното меню от властови апетити в националната кухня на безконечния преход на безчестието, все по-сериозно се изживяваше като изразител на чревоугодниците от всички нива. Беше се прехласнал в ролята си до такава степен, че обикаляше сред клиентите на третокласната национална кръчма като цветарка, за да ги убеждава колко полезно е всяко ястие от коалиционното меню. А те, горките, го гледаха с телешки възторг и поръчваха ли, поръчваха като зомбирани, без да им пука за сметката...
Движението за права и свободи, този феномен на политическа мимикрия, се грижеше перфектно за правата и свободите на своите създатели, шепата бивши доносници на ДС, както и за присламчилите се към тях неколцина корумпирани високопоставени служители, първоначално успешно имплантирани в кабинета на десните и отстранени по-късно за злоупотреби от бившия премиер Костов. Толкова добре се грижеха тези хорица за своите лични права и свободи, че бяха станали недосегаеми за законите и правосъдието и въпреки очевидните им далавери по времето на всяко управление, на което бяха неизбежен сателит, продължаваха нагло да раздават присъди и съвети.
Тази жалка клика от изживяващи се като феодали партийни лидери, се сещаше за своите безкрайно бедни, овчедушни довереници само преди избори. Сещаха се, защото трябваше да им внушат страх от асимилация и да ги заредят с поредните илюзии, за да останат с гласовете им във властта. И вече, доказали се като удобна метреса на всички нелоялни към българските граждани политически и икономически интереси, те бяха помогнали на агент Гоце да спечели изборите за президент. Бяха винаги готови да подкрепят безрезервно своя любимец и надежден партньор в заличаването на следите от големите далавери. Но, в същност в тази симбиоза нямаше нищо неестествено, понеже всички бяха играли в един цирк допреди падането на режима... Циркът на ДС...
Обединени в коалиция от своите ненаситни апетити към властта, парите и лукса, този път всичките тези вълци в овчи кожи бяха получили на тепсия целия спектър на управлението и идеалната възможност да надминат себе си в безнаказаното присвояване на националните ни богатства, защото освен всичко друго икономическата ситуация в момента беше изключително благоприятна и грабежите нямаше да бият на очи...
5
В началото на септември Пламен отиде да посрещне жена си и сина си, които се връщаха от принудителната ваканция в Щатите. По принцип нетърпението му бе чуждо като чувство, но сега изпита въздействието му в неговата цялостна мощ, преди най-сетне ги притисне в прегръдката си.
- Доволни ли сте от ваканцията, сладурчета? - запита, без да ги изпуска - Починахте ли си добре от мен?
- Супер ваканция, тате! Най-добрата досега. Никога не съм ходил на толкова места и не съм виждал толкова интересни неща. И всичко сме заснели. Като се приберем, ще ти покажем три албума със снимки… Само дето ти ни липсваше. С теб сигурно щяхме да си изкараме още по-добре.
- Така е… - добави Ангелина - Но без теб изживяването не е същото. Винаги е малко тъжно дори в най-щастливите моменти…
Очите и на тримата овлажняха, а прегръдката им стана още по-силна…
- Обещавам, каквото и да става, повече да не се разделяме, безценни мои… Обичам ви… Хайде да си ви водя в къщи, за да ми разкажете приключенията си.
По пътя те му разказваха, а сърцето му се изпълваше с любов от техните щастливи емоции. Скоро умората от дългия полет и часовата разлика ги налегна и той видя в огледалото как сгушени като малки котенца се унасят в сладък сън. Изпаднал в умиление изведнъж осъзна колко малко е нужно на човек, за да бъде в хармония и да бъде щастлив. После мислите му го отведоха отново до причините, наложили временната им раздяла и до факта, че те все още не са премахнати. Мисълта му постепенно се прехвърли върху хилядите други български семейства, разделени или напуснали родината по същите или подобни причини, за да търсят щастието си другаде, понеже то насила бе изтръгнато от живота им тук…
Почувства как мотивацията му да доведе започнатото до край изпълва съзнанието му…
/ следва /
Предстоеше Бай Ганьо пак да прави избори в типичния свой стил - кебапчета, алкохол и рушвети, подплатени с безцеремонни лъжи и изнудване.
Предизборната кампания вече беше в ход и навсякъде в махалите и селата се раздаваше безплатно скара-бира. Приличаше на битпазар. Заводът за илюзии действаше на пълни обороти, а в подземията му кожодерите точеха ножове и сатъри за доверчивото стадо. Излишно е да се спираме на подробностите, защото те бяха описани достатъчно гениално още от великия Алеко Константинов в началото на миналия век, което му костваше главата уж по погрешка...
Пресъединяването ни към богатата Европа, респективно превръщането ни в една от нейните митници с външния свят и същевременно в безмитна зона, благоприятна за далавери поради разликата в стандартите, действаха изкусително на балканските нрави. Обаче благотворителните парични потоци от Евро-фондовете за възстановяване и развитие, които можеха да бъдат отклонавани по най-различни, типично балкански схеми, непознати за европейската култура и манталитет, правеха залогът особено сериозен, а циркът - невероятен.
Можещи и неможещи се бяха втурнали като бесни кучета да се докопат до някой пост или връзка, от където да цоцат тихомълком парички и да си уреждат личното еснафско благоденствие, а нови партии се рояха по няколко всеки ден.
В тази връзка големите играчи в политиката още по-трескаво се готвеха за сериозно присвояване на средства, макар винаги да бяха достатъчно подготвени за това. Те харчеха безогледно за всевъзможни измишльотини, с които да привлекат към себе си още някой заблуден избирател или поне да затвърдят апатията на противниковите привърженици към изборния процес, за да си осигурят най-блажната порция.
Разочарован от поредния Месия, избирателят вече не знаеше на кой идол да се кланя, гледаше объркан и беше готов за всякакви негативни внушения и експерименти.
Много наивници си мислеха, че като не отидат да гласуват, ще накажат някого, без да си дават сметка, как по този начин наказват най-вече себе си и децата си, като оставят на други да решават живота и съдбата им. Не можеха да проумеят, че като оставят държавата в ръцете на онези с дресираните, овчедушни избиратели - БСП и ДПС - доказали се вече многократно като експерти в планираното разграбване на благата, не могат да очакват нищо добро освен поредния грабеж.
Но ако глупаците си даваха сметка за последствията, просто нямаше да са глупаци, нали така?
Щяха да знаят, че партиите са създавани обикновенно от хора алчни, желаещи да използват другите за целите си, но не еднакво алчни и не с еднакви цели. Щяха да знаят, че въпреки лицемерието в най-отвратителните му форми, в политиката има и сравнително честни, уважаващи себе си хора, за които е въпрос на чест държавата им да е процъфтяваща, а хората - спокойни и удовлетворени. Щяха да могат да разпознават този тип политици и да им гласуват доверието си, защото те ако не друго, са по-малкото бедствие, надеждата за народите... Щяха... Ако не бяха се превърнали в инертна маса поради дребните си хитрини и духовен мързел...
Ако уважаваше достатъчно себе си, Симеон, макар и заобиколен от юпита - този нов вид интелигентни финансови хиени, които владееха добре тънкостите на икономическата еквилибристика и можеха да подведат всеки - нямаше да остави на тях с лека ръка държавните дела, за управлението на които народът му се беше доверил. Нямаше да се предовери и да се задоволи да говори помирително, да дава обещания, да балансира между мъглявите перспективи и сериозните гафове на своя не дотам добър разговорен български и нямаше да обърне целия си авторитет и управленски потенциал в грижи за реституираните си имения... Защото всеки уважаващ себе си политик, на когото хората са доверили управлението, няма да си позволи да остави нещата на автопилот и да потъне в дрямка.
Обаче, по тази и ред други причини изборите този път не можаха да излъчат фаворит. Никоя партия не успя да се сдобие с нужното мнозинство, за да състави правителство и се започнаха едни задкулисни пазарлъци, които в крайна сметка естествено вкараха във властта конгломерат от хищници, обединени около идеята да си поделят тлъстите, благотворителни евро-порции, умело маскирани зад някакво лицемерно псевдо-национално съгласие, което си беше направо страшно.
Та същите тези заговорници, по формулата на играта 3-5-8 , известна сред картоиграчите още като „ Блато„ си разпределиха министерствата и се започна една далавера, придружена от такова безпрецедентно заблатяване на държавата, че народът окончателно се главозамая от смрадта на тинята и потъна в тиха апатия.
Още преди да е изминала и година от управлението на блатната коалиция, нейният дискретен аромат достигна чак до Европейските институции, което ги принуди да започнат внимателно да се взират в сделките по техните програми и да прекратят финансирането по повечето от тях поради установени измами с информация и документи. Общо взето тия, които действително имаха добри проекти и нужда от фондовете за развитие на идеите си, трудно се добираха до финансиране защото едни други алчни пирани подкупваха комисиите, фалшифицираха документацията и присвояваха парите на европейския данъкоплатец с широка усмивка и с още по- широки пръсти ги харчеха за глупости...
Набеденият пък като обединител на нацията поради близките си отношения с елита на ДПС агент Гоце, като съставител на коалиционното меню от властови апетити в националната кухня на безконечния преход на безчестието, все по-сериозно се изживяваше като изразител на чревоугодниците от всички нива. Беше се прехласнал в ролята си до такава степен, че обикаляше сред клиентите на третокласната национална кръчма като цветарка, за да ги убеждава колко полезно е всяко ястие от коалиционното меню. А те, горките, го гледаха с телешки възторг и поръчваха ли, поръчваха като зомбирани, без да им пука за сметката...
Движението за права и свободи, този феномен на политическа мимикрия, се грижеше перфектно за правата и свободите на своите създатели, шепата бивши доносници на ДС, както и за присламчилите се към тях неколцина корумпирани високопоставени служители, първоначално успешно имплантирани в кабинета на десните и отстранени по-късно за злоупотреби от бившия премиер Костов. Толкова добре се грижеха тези хорица за своите лични права и свободи, че бяха станали недосегаеми за законите и правосъдието и въпреки очевидните им далавери по времето на всяко управление, на което бяха неизбежен сателит, продължаваха нагло да раздават присъди и съвети.
Тази жалка клика от изживяващи се като феодали партийни лидери, се сещаше за своите безкрайно бедни, овчедушни довереници само преди избори. Сещаха се, защото трябваше да им внушат страх от асимилация и да ги заредят с поредните илюзии, за да останат с гласовете им във властта. И вече, доказали се като удобна метреса на всички нелоялни към българските граждани политически и икономически интереси, те бяха помогнали на агент Гоце да спечели изборите за президент. Бяха винаги готови да подкрепят безрезервно своя любимец и надежден партньор в заличаването на следите от големите далавери. Но, в същност в тази симбиоза нямаше нищо неестествено, понеже всички бяха играли в един цирк допреди падането на режима... Циркът на ДС...
Обединени в коалиция от своите ненаситни апетити към властта, парите и лукса, този път всичките тези вълци в овчи кожи бяха получили на тепсия целия спектър на управлението и идеалната възможност да надминат себе си в безнаказаното присвояване на националните ни богатства, защото освен всичко друго икономическата ситуация в момента беше изключително благоприятна и грабежите нямаше да бият на очи...
5
В началото на септември Пламен отиде да посрещне жена си и сина си, които се връщаха от принудителната ваканция в Щатите. По принцип нетърпението му бе чуждо като чувство, но сега изпита въздействието му в неговата цялостна мощ, преди най-сетне ги притисне в прегръдката си.
- Доволни ли сте от ваканцията, сладурчета? - запита, без да ги изпуска - Починахте ли си добре от мен?
- Супер ваканция, тате! Най-добрата досега. Никога не съм ходил на толкова места и не съм виждал толкова интересни неща. И всичко сме заснели. Като се приберем, ще ти покажем три албума със снимки… Само дето ти ни липсваше. С теб сигурно щяхме да си изкараме още по-добре.
- Така е… - добави Ангелина - Но без теб изживяването не е същото. Винаги е малко тъжно дори в най-щастливите моменти…
Очите и на тримата овлажняха, а прегръдката им стана още по-силна…
- Обещавам, каквото и да става, повече да не се разделяме, безценни мои… Обичам ви… Хайде да си ви водя в къщи, за да ми разкажете приключенията си.
По пътя те му разказваха, а сърцето му се изпълваше с любов от техните щастливи емоции. Скоро умората от дългия полет и часовата разлика ги налегна и той видя в огледалото как сгушени като малки котенца се унасят в сладък сън. Изпаднал в умиление изведнъж осъзна колко малко е нужно на човек, за да бъде в хармония и да бъде щастлив. После мислите му го отведоха отново до причините, наложили временната им раздяла и до факта, че те все още не са премахнати. Мисълта му постепенно се прехвърли върху хилядите други български семейства, разделени или напуснали родината по същите или подобни причини, за да търсят щастието си другаде, понеже то насила бе изтръгнато от живота им тук…
Почувства как мотивацията му да доведе започнатото до край изпълва съзнанието му…
/ следва /
Вълнообразно
Търсене
