Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2014 06:05 - продължение...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1026 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                                     - 10 -


  След работа майорът се отби в дома на своя стар приятел Спас, който достойно си бе извоювал прякора Лекето чрез доноси по адрес на множество неудобни за комунистическата власт свои колеги и познати, както и чрез безброй други мръсни номера спрямо хората от обкръжението си.
- Сериозен както винаги. - посрещна го Лекето с присъщата си хитра, подкупваща усмивка, докато си стискаха ръцете.
- Знаеш, че обикновено не забравям приятелите си, освен ако те не ме забравят. - отвърна капитана - Изглеждаш ми тревожен?!
- Дребна работа. Ще ти разправям. Дай първо да поседнем удобно, да си кажем „наздраве” . Покрай работата започнахме все по-рядко да намираме време за приятни неща…
  Разположиха се с по чаша отлежало уиски в тежките кресла и поговориха общи приказки... Капитанът запита:
- Кажи сега къде те стягат пътъците?
  Лекето разглеждаше замислено чашата си. След кратко мълчание започна:
- Моя глупак, сина, вчера се сдърпал с някакъв в едно от кварталните кафенета и оня го опердашил. Пък нашия се взема на сериозно, та като станал за смях пред цялото кафене, взел двама от гардовете, и отишъл да си отмъщава. Оня, обаче, опердашил и тях. Не знам къде се е изучил, но май не му е чиста работата. А нашия е бесен. Иска да го трепе и като му знам акъла, като нищо ще ме вкара в беля това момче.
  Майорът се замисли за момент, после попита:
- Ти успя ли да разбереш кой е и с какво се занимава?
- Поразпитахме. Оказа се, че е преподавател по биохимия. Пламен Бързев му е името. Кара стар голф. Момчетата ще ти кажат номера. Живее на няколко пресечки от тук. Но нещо не ми се връзва?!
- Интересно! - вдигна вежди Георгиев - Ще трябва да го проуча и после да решим. Ти гледай сина ти да не сгафи.
- Няма да се издъни. Казах му, че аз ще имам грижата…
  Двамата си допиха питиетата, след което майорът си тръгна все така замислен…


                                                                            - 11 -


  Неделният ден обещаваше да бъде слънчев. Както винаги Пламен допи кафето си и започна да се стяга за разходка из планината.
  Час по-късно спря колата в една отбивка след Храбрино, метна на гръб раницата си и тръгна покрай планинския бързей, който ловко се провираше между скалите.  Имаше си любимо място на около час път нагоре по течението - малка, закътана между две скали полянка до самата вода - идеално за тренировка, отпускане и почивка.
  Когато пристигна, хвърли раницата на тревата, съблече се гол до кръста и направи серия дихателни упражнения, после - серия лицеви опори и разтягания, докато започна бавно, съсредоточено и методично да редува блокове и удари с ръце и крака, като постепенно засилваше темпото до момента в който движенията започнаха да се преливат едно в друго. Продължи така няколко минути този странен танц с постоянен ритъм, после го забави, докато накрая премина в разпускащи дихателни упражнения. Накрая отиде до потока, наплиска се с вода и се разтри с влажната кърпа, преди да се облече. Събра съчки, нареди ги в добре оформеното огнище, запали малък огън и се зае да си приготви обяда.
  След като се нахрани и отпочина добре в благословената прегръдка на природата, тръгна да се прибира. Заслиза бързо покрай ручая, но когато излезе на отбивката, където беше паркирал, колата я нямаше. Интересно на кого ли толкова беше притрябвал стария “голф” .
  Повъртя се известно време наоколо, поогледа… Накрая слезе до спирката, хвана поредния автобус и се прибра. Обади се в полицията, обяви колата за издирване и се запъти към вкъщи. Опита се да свикне с мисълта, че ако не я намерят, ще трябва да ходи в планината с автобуса.
  За да отклони лошите мисли, щом се прибра си взе душ. Не познаваше по-добро средство срещу лошо настроение. После се зае с ръкописа на Вальо… Мина му през ум да звънне на Ангелина, но реши да не я занимава с дивотии, затова продължи да работи върху книгата.
  Късно вечерта почувства умора и реши да се поразходи из центъра, за да се разсее. Пообиколи, изпи една бира в заведението до пеещия фонтан и тръгна бавно да се прибира. Наближаваше полунощ. Градът беше започнал да заспива.
  Пътят му минаваше през градската градина, а тя по това време беше тиха и спокойна. Шумът на листата му напомняше шума на вълните в нощите край морето, разходките по пустия плаж и нощното плуване, което му доставяше уникално удоволствие. Морето беше добър приятел - отнемаше отрицателната енергия и даваше сила…
- Ей, образ! - гласът беше остър, недобронамерен - Дай някоя цигара.
  От сянката на храстите бързо изскочи едра фигура, после още една. Успя да ги огледа. По всичко личеше, че си търсеха боксова круша. Бяха от новото поколение мутанти, дето по цял ден вдигат железа в някоя фитнес зала, а вечер искат да си доказват силата.
- Съжалявам, момчета. Отказах ги.
- Голяма грешка си направил, пич! - ехидно се обади другият.
- Как не ми е дошло на ум? - отвърна Пламен и се ухили като човек, който нищо не подозира.
- Тоя или е много тъп, или се ебава с нас. - отсече първият и направи крачка към жертвата си.
  Още докато беше в крачка, Пламен прехвърли тежестта на тялото си на левия крак и нанесе рязък удар с външната част на стъпалото на десния в гърдите на нападателя. Другия, който налиташе отляво получи светкавичен камшичен удар с отворена длан в брадата и се просна като талпа. Всичко стана за секунди. Остави ги да се превиват и продължи към дома. Тъпи копелдаци. Можеха да пребият човек за една цигара или просто за кеф...
  Веднага щом се прибра, се стовари в леглото, но дълго не можа да заспи. За пореден път започна да прехвърля през ум живота си. Родители - мъртви, приятели - един в Щатите, приятелки - случайни, нищо сериозно, без да се брои последната, професия - интересна, но безперспективна и обезценена в държава, в която нищо не си беше на мястото… Не му оставаше друго, освен да се посвети на чувството си за справедливост, която буквално отсъстваше в живота у нас и на семейството, което вече беше решил да създаде… Постепенно се унесе и заспа с тези мисли... Но не за дълго. За разлика от него, телефонът беше буден и гласовит.
- Моля! - промърмори сънено.
- Ей, смотаняк, - долетя отсреща тих, нагъл глас - искаш ли си колата?!
- Кой си ти? - Пламен се беше разсънил моментално.
- Твой доброжелател. Но като дойдеш да си я прибереш, ще разбереш кой съм… Ела при южния надлез след половин час. Носи десет бона или четиристотин марки за услугата. Нали си отворен, ще се справиш… - след което връзката прекъсна.
  Остави слушалката и започна да се облича. В първия момент се запита от къде му знаеха номера, но веднага се сети, че го има записан в тефтерчето за текущи ремонти в жабката на колата. Мислите в главата му се блъскаха като пенсионери на спирка на градския транспорт. После изведнъж му светна. Сигурно беше мутанта с ланците от барчето, който искаше реванш. Бяха му свили колата, за да могат да го примамят на безлюдно место и да го пребият… Седна на леглото и набра номера на полицията.
- Дежурният слуша!
- Вчера следобед ми откраднаха колата. Обявих я за издирване. Преди малко ми се обади някакъв тип. Каза да приготвя четиристотин марки или десет бона за услугата и да отида да си я прибера от асеновградския надлез след половин час.
- А ние какво да направим? - запита гласът отсреща. - Как да съм сигурен, че не блъфирате.
- Просто си свършете работата, за която ви плащат! - отвърна сухо Пламен, обзет от съмнения, че ще се задействат.
  Вместо да чака, реши да действа. Взе шепа мощни пиратки, останали от новогодишните празници, които омота с тиксо в пакет, като остави средната да стърчи над останалите откъм отворената страна. Постави пакета в бурканче от лютеница, проби винтовата капачка колкото да провре фитила през дупката, заби единия му край в стърчащата пиратка и затегна капачката. Омота целия буркан с тиксо и прикрепи неподвижно фитила към повърхността, а свободният му край нави около бурканчето.
  Извика такси, облече си якето, сложи всичко необходимо в джобовете и излезе. Накара таксито да мине по стария асеновградски път.
  Слезе на завоя след бензиностанцията. От там, покрай оградата на железопътното депо стигна на стотина метра от надлеза. Огледа се, но не видя никакви коли.  Вероятно бяха скрити в сянката зад колоните. Продължи да се промъква към надлеза, като се прикриваше зад купчините пясък и чакъл. След малко видя своя голф. Изглеждаше празен. Зад него, в сянката на една от колоните имаше друга кола.  Беше голяма, тъмна, с тъмни стъкла. Оня тъпак сигурно се спотайваше в нея с хората си готов да им даде знак да го пребият. После вероятно щяха да обработят колата му, да и направят фалшиви документи и да я пробутат на някой нищо неподозиращ наивник, или да я запалят след поредния зулум, докато той се възстановяваше в някоя болница, ако изобщо имаше шанса да се възстанови.
  Е, щеше да им пообърка сценария… Пропълзя зад купчина пясък. Черната кола беше на няколко метра. Огледа внимателно и продължи пълзешком в сянката към задната и част. Когато стигна до нея извади кърпа, направи я на топка и внимателно я натъпка в ауспуха. После сложи бурканчето със сместа под багажника, запали фитила и се върна по обратния път. Разполагаше с минута, за да изчезне зад храстите.
  След малко мощен взрив разтърси черния автомобил, а от него панически изскочиха няколко души и се хвърлиха на земята. В същото време се разнесе тревожен вой на полицейски сирени, но Пламен вече се беше отдалечил достатъчно и продължи към дома си.
Прибра се, хвърли мръсните дрехи в пералнята, пусна си горещ душ, след което нищо вече не можеше да го отлепи от възглавницата.

                                                                          / следва /



Тагове:   продължение,


Гласувай:
9


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - Не му липсва смелост,
22.01.2014 08:58
обаче ще бере ядове и от полицията, и от престъпниците.
цитирай
2. batogo - !!!:))) Поздрав!
22.01.2014 09:31
Живота обича смелите, приятел, иначе се превръща в блато.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1779297
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41533
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031