Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2014 13:51 - Да ви е гладко и сладко...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 1357 Коментари: 5 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                       АЙСБЕРГ

                                                                         РОМАН

                                                               ОГНЯН УЗУНОВ


             АКО БЪЛГАРИТЕ НАИСТИНА ЖЕЛАЯТ ДА ЖИВЕЯТ ДОСТОЙНО В ПРЕУСПЯВАЩА, ПОДРЕДЕНА ДЪРЖАВА, КОЯТО ДА ИМ ГАРАНТИРА СВОБОДА, ДОСТОЙНСТВО, СПРАВЕДЛИВОСТ, СЪЗИДАТЕЛНОСТ И ПРОСПЕРИТЕТ, ТРЯБВА ДА ПОМИСЛЯТ КАК ДА ИЗГРАДЯТ СЪЗНАТЕЛНО, СЪСТРАДАТЕЛНО, СЪЗИДАТЕЛНО И ГРИЖОВНО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, КОЕТО ДА ТЪРСИ ИСТИНАТА, ДА ПАЗИ ПРИРОДАТА, ДА КОНТРОЛИРА ВЛАСТТА И ДА ДЪРЖИ СОЦИАЛИСТИТЕ ДАЛЕЧЕ ОТ НЕЯ, ЗАЩОТО ТЯХНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ, БЕЗДУШИЕ, ПРАХОСНИЧЕСТВО И ЛАКОМИЯ ГИ КАРАТ ДА ПРЕЯЖДАТ С ВЛАСТ ВИНАГИ, КОГАТО Я ПОЛУЧАТ. ТОВА СА ФАКТИТЕ…
                                                                                                                                            Авторът


                                                         „СВОБОДАТА Е СЕМЕ,
                                        ВКОРЕНЕНО В КАМЪКА БЕЗЧУВСТВЕН,
                                                ЗА ДА ГО ПРЕВЪРНЕ В ПОЧВА,
                                                     КОЯТО ЖИВЕЕ И РАЖДА.”

                                                                РАДОЙ РАЛИН


                                                                      ПРОЛОГ

   Беше пролетта на 1984 година. Валеше от три дни. Запланувания от Пламен планински преход по необходимост се отлагаше за следващата неделя. Изтегнат на дивана до куп книги, той четеше за последната сесия. Някаква полуразбудена от изобилието на съблазнителни пролетни аромати муха се удари в челото му и го накара да остави за момент книгата. Неблагоразумието да се замисли за перспективите, които го очакваха, извика в него отегчението на изгладнял вълк пред кофа с моркови. За да го прогони, концентрира мисълта си върху дишането. Проследи мислено пътя на въздуха до кръвта, трансформацията на енергиите и комбинирането им с вътрешната енергия на духа. От опит знаеше, че с помощта на мисълта и волята бе в постоянна връзка с тази безгранична творческа мощ и можеше да я използва когато и където беше необходимо…Телефонът прекъсна мислите му.
- Моля! - каза и се протегна.
- Дремеш, а?
- Да не искаш да бягам за здраве в тоя дъжд.
- Какво ще кажеш за две по сто с млечна салата при Савата?
- Лошо удряш под пояса. Бях решил да чета.
- Айде, айде…По гласа ти познавам, че не си във възторг от това решение точно преди обяд.
- Е, щом наближава обяд, ще направя компромис. Само гледай да не се гипсираш , докато дойда.
- Ами побързай тогава.
  Пламен се облече и излезе. Навън ситния, студен дъжд го удари в лицето и го накара да вдигне инстинктивно ръка, след което смело нагази в безбройните локви.
С Вальо се знаеха от деца. На времето, преди животът да ги обработи до настоящия им вид бяха щури, любознателни и непокорни, безкрайно изобретателни хлапета.  Това постепенно бе изградило едно безценно приятелство за цял живот. Е.., в сегашния си вариант вече не бяха толкова весели, но затова пък бяха станали още по – непокорни, вярващи и разчитащи най - вече на себе си и убедени, че във всякакви ситуации могат да разчитат един на друг.
  Вальо не познаваше добре баща си. Беше изчезнал в ранната му възраст и повече не беше се появил. Мистериозното му изчезване беше развихрило главоломно клюкарския талант на съседите, но истината така и не се знаеше със сигурност. А хлапето бе израсло със стаената надежда, че някой ден баща му ще се завърне и всичко ще бъде пак същото, както преди...
  Родителите на Пламен пък бяха починали при автомобилна злополука година след приемането му в гимназията. Останал сам, имаше шанс да намери успокоение в алкохола и лекия живот или във вродената си жажда за знания. Беше го намерил във второто, защото беше решил, че книгите и себепознанието са далеч по интересно и смислено занимание, отколкото безцелното, досадно до втръсване плямпане в кръчмите с упоен мозък. Макар за много хора книгите да бяха твърде скучни неща, той успяваше от там да черпи неограничено количество сила и хъс…
  А майката на Вальо се грижеше добре и за двамата, докато бяха ученици.
  Така или иначе животът следваше своя понякога твърде странен, но затова пък безкрайно интересен ход… След гимназията Пламен влезе в университета от раз, а Вальо три години поред беше все в резервите и все някой го изместваше в последния момент, незнайно как и защо… Но това с университета си беше една от мистериозните практики на развития социализъм, която запознатите потърпевши наричаха парашутизъм, понеже все някое привилегировано дете на близки до властта хора или от малцинствата се спускаше от някъде точно на финала като фантом, за да се поддържа състоянието на изненада…
  За Вальо мистерията около изчезването на баща му получи своето логично обяснение, когато накрая майка му се престраши да разбули пред него действителната причина за станалото, понеже беше преценила, че няма смисъл да отлага повече. Така той срещна очи в очи цялата жестока истина за достойния си баща - учителят бунтар, изпратен в лагера Белене от агентите на държавна сигурност заради опасни за тях идеи и затрит там тихомълком от пазачите...
  Беше чувал подобни подмятания от съучениците си, но все не му се вярваше, защото надеждата, че някой ден баща му ще се появи, се беше вкопчила в душата му, докато разказът на майка му не я изтръгна от там завинаги. Истината превърна иначе лъчезарното хлапе в мрачен, затворен млад мъж, търсещ успокоение на дъното на чашата и упование в силата на волята си да извърви докрай пътя на своя баща…
  Въпреки трагедиите обаче, като достатъчно интелигентни момчета, двамата все пак бяха успели да извлекат от всичко не един плюс, колкото и абсурдно да звучеше за някои това. Бяха осъзнали, че освен на себе си могат да се доверят единствено на устоялото напора на времето приятелство и на неизчерпаемата любов на една майка…
   Валъо седеше в облак дим и си играеше с цигарената кутия. Излеждаше в по - добро разположение на духа от друг път.
- Избрал си маса с хубав изглед. - подхвърли Пламен вместо поздрав, махна на  Савата и метна мокрото си яке върху облегалката на съседния стол. - Седиш си, фиркаш си и гледаш как навън хората газят в калта.
- Това го гледам цял живот, но на теб явно дъждът ти е поосвежил мозъка. Какво ще пиеш?
- Бренди с чай.
- Сава, дай му бренди с чай и си налей едно за моя сметка. Днес ми е хубав ден.
- Дай Боже от тук нататък да имаш все повече такива дни. - рече Пламен - Напоследък приличаше на гробар.
  Валъо се замисли за момент, запали цигара, повъртя я между пръстите си, после се усмихна сякаш на себе си, преди да попита:
- Сещаш ли се за оня стар, малко гнусен виц за глистите?
- Не.
- Направо си се задръстил с тая химия, братле Някой ден ще заприличаш на бензолно ядро.
- Дотогава от теб сигурно ще са останали само алкохолни пари. Казвай вица!
- Значи, - започна Валъо с въздишка - живуркали си фамилия глисти в един задник.  Изглеждали щастливи и доволни. Един ден, обаче, най - малкото видяло светлинка в далечината . Това разпалило любопитството му. Промъкнало се то скришом до процепа и надникнало навън. Свежият въздух и красивата гледка така го омаяли, че едва не паднало. Натъжило се малкото. Заувъртало се гузно около баща си, накрая не се сдържало и попитало: “ Тате, защо сме се свряли тук, след като навън е толкова красиво?” Бащата го погледнал замислено, и с укор отвърнал: “ Защото това е нашата родина, сине! “
- Тъжен виц. - поклати глава Пламен - Май скоро съвсем ще забравим какво е да се усмихваме без ирония.
   Савата донесе питиетата, каза им наздраве и се отдалечи. Двамата отпиха по глътка, после Валъо продължи:
- Вица си е много готин. Тъжна е истината. Защото не е лесно да преживееш превръщането на едно райско кътче в смрадлив задник и на един достоен, съхранил се след безброй трудности и ужасии древен и мъдър народ в глисти, преживяващи чрез дребни хитрини, кражби и доноси.
  Пламен отпи замислено.
- Чудя се дали някога ще ти писне да си ровиш в тия лайна? - той се загледа за миг навън - Вероятно така е трябвало да стане, да стигнем до това падение, за да се отвратим от състоянието си и да се научим да бъдем по – твърди, но по – благодарни, по – добри един към друг и повече да разчитаме на себе си…
- Може и да си прав..., обаче това не намалява болката ми, братле. Не мога да свикна с мисълта, че баща ми и най - хубавите ми детски години си отидоха напразно. - Той отпи голяма глътка, запали нова цигара, а очите му се спряха върху лицето на  Пламен с тежък, изпитателен поглед. - Реших да се махна от тук. Ще си потърся късмета в някоя нормална държава, преди да съм извършил непоправима глупост.
- Мислиш ли, че ще успееш да се измъкнеш ?
- Поне ще опитам, пък ако е рекъл Господ… - после сниши глас - Ще ми трябва твоята помощ.
Лицето на Пламен стана сериозно, погледът - остър.
- Хайде, изплюй проклетата канара най - накрая. - почти прошепна - Естествено, че с каквото мога, ще помогна.
- Добре, слушай тогава! Утре двамата с теб си вземаме билети до София за международния експрес Истамбул – Мюнхен. Веднага след проверката на билетите влизаме в тоалетната, сваляме един капак и ми помагаш да вляза в кухината. После затваряш капака. Имаш да завиеш четири винтчета и да се молиш за мен.
- Дано да си го обмислил добре. - отвърна Пламен - Хич не ми се ходи на свиждане в пандиза.
- Познаваш ме…А сега да го полеем. - Валъо вдигна чаша - Наздраве!
- Наздраве! Нека Бог е с теб.
Отпиха по глътка, после Валъо продължи:
- Ще те помоля за още две неща. Може да ти дойде много, но на друг нямям доверие.
- Стига четки. Давай нататък.
- Притеснявам се за майка ми. Ако с мен се случи нещо лошо, тя остава сама.
- Бъди спокоен. Ще имам грижата. Нали знаеш колко си я обичам. - Пламен махна на Савата и му даде знак да повтори поръчката, после запали цигара и замислено проследи огънчето - Никога няма да забравя как се грижеше за мен след злополуката с моите родители…
  Валъо поклати глава, бръкна в чантата си и извади от там вехта, доста издута кожена папка, която остави пред него.
- Това ти е за спомен. Откакто осъзнах случилото се с баща ми, започнах да се ровя в мърсотията на тукашния живот. Ровех, а след това пишех, за да се успокоявам. Бях убеден, че върша нещо полезно, като вадя грижливо прикритата истина. Пишех по цели нощи. Пишех, за да не убивам. - той махна с ръка - Но, както и да е…Като го прочетеш, ще разбереш за какво говоря.
- Защо не се опиташ да го публикуваш навън?
- Сурово е. Голи факти, злоба и омраза. В такъв вид няма да е полезно никому. Трябва да се обработи търпеливо, с много любов и едва тогава ще има полза от него.
  Пламен поклати мрачно глава, после прибра ръкописа в чантата си. - Много ги мразиш, нали? - запита, гледайки пред себе си.
- Нямам причини да ги обичам, братле. Те са съвременната чума на планетата.  Потвърждава го факта, че където стъпиха, навсякъде превърнаха националния гений в гений на безчестието, а развитието - в пълен застой. Вземи за пример Германия.  Една държава, един народ, а виж за по - малко от половин век каква огромна разлика създадоха в стандарта, манталитета и целия начин на живот.
- Такива явления нямат бъдеще, Валъо. Ти го знаеш не по зле от мен. Те са несъвместими с логиката на живота и същата тази логика ги изхвърля от употреба, когато си изпълнят функцията. Според мен това са естествени процеси, чрез които се утвърждава избора на по – качествения вариант, а другото отпада. Ще видиш, че скоро самата еволюция ще ги изхвърли…
- Няма да е толкова лесно, колкото си мислиш, братле. Те натрупаха огромни капиттали и създадоха структури навсякъде. Да не говорим, че затриха добродетелите у хората, внушиха им страх и ги насъскаха като кучета едни срещу други. - той смачка гневно фаса си в пепелника - Излъгаха цели народи, ей! Накараха ги да работят като роби срещу паница леща за някаква илюзорна кауза и да се мразят, да се следят и да се топят помежду си. През това време потриваха самодоволно ръце и пълнеха до пръсване партийните каси с народните пари…  Запомни добре, Пламене, че за „ другарите” нищо друго няма значение освен шибаната им партия. Защото само тя може да им осигури власт и достъп до безграничните национални богатства. Тя е за тях и майка, и баща, и Господ. Всичко останало - народ, природа, държава - са просто ресурси, които трябва да хранят партията. Сега разбираш ли защо няма да е лесно? Те са на нивото на феодалното мислене, приятелю. Смятат народа и всичко за своя собственост. И са много опасни, защото на повърхността е само лицемерната им идеология, а варварската им същност е скрита под повърхността. Също като при айсберга. Когато видиш тази скрита същност, вече си поел пътя към дъното.
  Пламен пушеше мълчаливо, загледан в остатъка от питието си и слушаше съсредоточено. Осъзнаваше, че за жалост истината беше точно такава. Когато Вальо замълча, той вдигна поглед, спря го върху лицето му и каза:
- Досущ като механизма на рака. В отслабнал организъм клетките се израждат, заразяват съседните клетки, образуват метастази навсякъде и така тумора расте за сметка на организма, докато в крайна сметка го унищожава, макар да умира заедно с него.
- Да, братле. Бедата е там, че много по - лесно от нормалната клетка става ракова и от нормалния човек - заблуден фанатик…
- Тъжна картина, приятел. - въздъхна Пламен - Наистина ако скоро не се осъзнаем, за да престанем да вярваме в глупости, да се мразим, да се надлъгваме и да си пречим, няма да ни бъде. Язък ни за вековната история, за таланта и добродетелите…
- Всичко зависи от нас, младите, Пламене. И от това, доколкото сме успели да съхраним детската си чистота, достойнството и силата на духа си, за да се предпазим от айсберга и да го извадим на слънце, преди да сме се разбили в него.
- Тогава къде, по дяволите , си тръгнал точно когато тук ще има нужда от хора като теб?!
- След време ще разбереш.., ако е рекъл Господ да успея да си свърша работата докрай.
- Съжалявам! - Пламен запали нервно цигара и дръпна дълбоко дима. - За момент си помислих, че просто се махаш, защото ти е писнало и много се изненадах.
- Няма за какво да съжаляваш! Дори съм ти благодарен, братко. Този момент винаги ще ми напомня, че не съм тръгнал на екскурзия. - той глътна питието си и стана - А сега ще вървя, че имам доста работа.
  Пламен също стана. Докато Вальо оправяше сметката, допи питието си накрак, облече си якето, после двамата излязоха. Навън продължаваше да вали. Въздухът беше станал чист и вкусен.
- Да не забравиш да дойдеш утре!
- Ще бъда там. - отвърна той, нахлупи качулката си и тръгна през локвите.






Гласувай:
13


Вълнообразно


1. mt46 - Поздрави!...
16.01.2014 18:23
И успех!...
цитирай
2. tomich - Здравей и за много години, приятелю!
16.01.2014 20:01
Обещаващо интригуващо начало на романа! Очаквам с интерес продължението.
Поздрави!
цитирай
3. mileidi46 - Успех!!
16.01.2014 21:03
Успех!!
цитирай
4. vmir - Интересно.
17.01.2014 00:55
Поздрави!
цитирай
5. batogo - !!!:)))
17.01.2014 09:38
Благодаря ви, приятели, че ми дарихте прекрасни мигове на благодат с поздравленията и пожеланията си. Надявам се да ви зарадвам и аз с книгата си... Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1779683
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41534
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031