Госпожи и господа елитни властитутки, заключили душите, сърцата и умовете си в луксозни, златни ковчези, за да не ви пречат да разгръщате тотално алчността, простащината, безотговорността, наглостта, продажността и плиткоумието си и да ги натрапвате на хората като ценности, опитвайки се умишлено да унищожите и заличите един древен, храбър и мъдър народ, подменяйки духовните му устои и морални ценности с присъщите за вас лъскави, посредствени ментета. Пиша ви това писмо, което се надявам чрез нета да стигне до вас, за да ви предупредя, че времето ви изтича, колкото и да не ви се вярва да е така. Ще ви обясня подробно и защо съм убеден, че е така:
     1/  Защото се самозабравихте, като загубихте представа за реалността, заслепени от пировите си победи през периода на шестдесет и деветте години властване с грабежи и особено през последните двадесет и три от тях.
     2/  Защото решихте, че след като успешно унищожихте или принудително набутахте будните, честни, свободомислещи, кадърни и достойни българи в блатото на оцеляването, сте се справили с тяхното естествено противодействие.
     3/  Защото повярвахте, че след като успешно манипулирате и изнудвате бедните, болните, неосъзнатите и посредствените членове на обществото, сте овладели обществото като цяло.
     4/  Защото приехте, че властта ви се полага по право и няма как да ви бъде отнета.
     5/  Защото забравихте, че узряването на обществото е бавен, но за сметка на това необратим процес.
     6/  Защото се оплетохте в собствените си манипулации, интриги и конспирации толкова яко, че чак не ви се ще да осъзнаете колко безпомощни сте във финалния етюд на сътворената от вас пародия и как с всяко движение затъвате все по дълбоко в тресавището на житейската реалност.
     7/  Защото не можахте и никога няма да осъзнаете, че сте и винаги ще си останете само бегли смущения и шумове в бохемската рапсодия на живота, макар да сте нанесли доста вреди на качественото и звучене.
     Това са реалностите, насред които всички вие сте просто жалки клоуни, успяли да предизвикат у публиката единствено скука и съжаление. Затова на следващия ви спектакъл залата ще е празна, на по-следващия - също, а джобовете ви постепенно ще се изпразват, тъй като вече никой няма да се интересува от вас. Защо ли?!
     Ами понеже хората няма да очакват вече нищо от вас и ще смятат за неразумно да си губят времето с вас, както с мераците ви за власт и влияние. Вместо това те ще се отдадат на изграждането на собствения си микросвят, както на микрообщества, обединени около сходни ценности и ще следват естествените закони на развитието си, а не вашите измислени и удобни единствено за вас закони. Къде индивидуално, къде с общи усилия ще намират начин да се измъкват от капаните ви, докато ви докарат до там, че да изпаднете в немилост и да се изяждате едни други.
     Но дори и тогава няма да ви обърнат внимание. Отървали се веднъж завинаги от всякаква зависимост от вас, хората ще почувстват радостта от живота. Ще усетят истинската сладост от смисления, творчески, съзидателен живот на разчитащия на себе си, на вярващия в силите и възможностите си човек, освободил се от тежестта на очакването някой друг да му даде, да му свърши работата, да му осмисли живота, да му изхрани и възпита децата, да му създаде радост и благоденствие...
     А сега спете спокойно, уважаеми елити... Имате още малко време за спокоен сън, преди да ви връхлети кошмарната реалност, която пробуждащият се дълготърпелив, издръжлив, жилав, безумно оскверняван и манипулиран от вас древен и мъдър народ на България ви подготвя със силата на духа, волята, вярата и опита си от хилядолетията... Пожелавам ви сладки сънища...

Добро обръщение, но чуващите са малцина...

Благодаря, Марине! Който има уши, чува...

и много точно. Браво!

Благодаря! Хубав, творчески ден.