Да, питам се защо сме озлобени,
                                       безскрупулни и зли, безчувствени и неми?!
                                       И питам се кое ни е отнело
                                       човешкия ни образ?! Мислите ми смели
                                       в затворен кръг се блъскат разярено
                                       и търсят път към нещо без предели -
                                       желано, вечно, неопределено,
                                       потъпкано от жалките ни цели...

                                       Безпътие... И то от нас създадено,
                                       със страхове обшито и от тях извадено,
                                       за да ни носи лесни удоволствия,
                                       омайвайки със своето спокойствие
                                       бушуващите в нас духовни сили
                                       създадени от обич, обич не открили,
                                       а само сляпа страст - илюзии разбити,
                                       в душата тиха бяс, пълзим като пребити...

                                       Животът без да иска ни притисна...
                                       Предпазвайки се, го осакатихме...
                                       Натрупвайки житейския си опит
                                       натрупвахме житейския си страх,
                                       в очите детски гледахме без обич,
                                       в невинната душа внушихме грях -
                                       греха, що обичта от там прогони,
                                       налагайки бездушните закони
                                       на някаква лъжецивилизация...

                                       Замислих се какво ли би излязло,
                                       ако не лъжем себе си и другите,
                                       ако обичаме и без да сме обичани,
                                       ако прощаваме и без да ни прощават,
                                       ако не правим сметки в любовта си,
                                       ако ценим това, което имаме,
                                       ако отхвърляме измислените догми
                                       и следваме духовните закони?!

                                       Защо, запитах се, безумно ни е страх
                                       да се лишим от злоба и коварство?!
                                       Защо се стряскаме от звучен детски смях,
                                       от принципите в Божието царство?!
                                       Нима забравили сме колко е добре
                                       да срещаш вместо гадост - радост,
                                       усмивка светла, весело дете,
                                       които носят на живота сладост?!
                                      
                                     

Много ми харесва стихотворението ти, ключовата дума тук е лъжецивилизация.
Ние забравихме своите истини, затова слепци и предатели ни убеждават да приемем чуждите истини. Ние забравихме своите корени, враговете лековерно приехме за братя. На чуждата свобода станахме роби.

Наистина е време да се върнем към себе си, своите истини и добродетели, да си спомним, че всеки от нас е извор, а не блато...

След като прочетох това твое стихотворение, още повече оцених жеста ти да ме избереш в "любими блогове". И аз мисля като теб, но понякога дяволът ми подсказва и други решения.
Бъди жив и здрав и дерзай!

Ти си честен и мъдър човек. Предстои ни доста работа за възраждането на Българския дух и добродетели...

Харесва ми, че показваш вярно дълбоката причинно-следствена връзка между упадащата духовност и реалността в която живеем. За съжаление, малко са хората, които я проумяват...
Поздравявам те за искреността и позицията, която отстояваш!

Хората като теб, които ясно виждат тази причинно-следствена връзка ми дават сила и вяра във възможността с общи усилия да възродим българската духовност. Поздрав!