Напудри се лъжата със съблазън,
                                                  облече празничен воал от суета...
                                                  Ликът и, с полуистини помазан,
                                                  се запромъква тихо в утринта,
                                                  за да разбуди егото, приспано
                                                  от любовта към ближната душа,
                                                  нашепвайки интрига и измама
                                                  с невинността на утринна роса...
                                                  Но само пред слепеца грозотата
                                                  със пудра и воали можеш скри -
                                                  за зрящия е ценна красотата
                                                  на истината в чистите души.
                                                 

Хубаво стихо... Лъжата винаги е напудрена, по това може да я различим...

Бъди здрав в светлината и истината на творчеството...

Хареса ми, добре си го написал, а и нещата са си точно такива.

Който търси, намира... Пожелавам ви светли дни!