Нека започнем да живеем съзнателно, като си даваме сметка за всяко нещо, случващо се в живота ни и си изградим свое лично мнение за всичко.
     Ако не започнем да го правим постоянно, ако допускаме други да мислят и решават вместо нас, значи сме се превърнали в призраци. Значи не живеем, а вегетираме като насекомите и също като тях изчезваме безследно и незабелязано...
     Нека престанем да бъдем призраци... Нека покажем, че сме живи, че ни има, като започнем да сътворяваме своя собствен живот всеки миг, всеки час... Нека започнем да се радваме на този велик творчески процес и на сътвореното от нас... Нека повярваме в себе си, в силата на своя дух, воля и потенциал... Нека обикнем себе си такива, каквито сме...     
     Защото това е пътя... Това е начина да повярваме в процеса на живота и в хората, които го заслужават... Това е начина да ги обикнем такива, каквито са... Това е пътя, по който можем да дадем нужното уважение на живота и да постигнем удовлетворението, което ни принадлежи... Според мен...


    Един отчаян човек скочил от последния етаж на висока сграда. Докато падал извикал:
    -  Боже, нищо не разбрах от тоя живот...
    -  Ако беше ми казал, че искаш да разбереш, нямаше да скочиш... - отвърнал Бог замислено.

за да не допусне да изпадне в това тежко състояние, довеждащо до отнемането на собственият живот. Само очи трябва да видиш и сърце, за да усетиш. Много позитивен постинг, поздрави и усмихнат ден!

Така е, трябват очи и сърце... Радостен ден и на теб.

Магазините пълни с ядене а те се самоубивали защото нямали хляб...

Поздрав.