Земята

                                      Планета  прекрасна  ни  Бог  подари
                                      на  нас,  свойте  бледи  подобия  -
                                      облива  я  Слънцето  с  благодатни  лъчи,
                                      Луната  пък  бди  за  покоя й...
      
                                      Дълбоко  затънали  в  ненаситния  сън
                                      на  безбройните  свои  желания,
                                      ний  вилнеем  и  грабим  всичко  навън
                                      пристрастено,  като  клептомани...

                                      С  алчност  и  ярост  на  хищни  самци
                                      убивами  свойта  планета  -
                                      не  достига  зовът  и  до  болни  души,
                                      сърцата  ни  сякаш  отнети  са...

                                      Но  Земята  не  спира  свойте  щедри  дарения  -
                                      като  майка  грижовна  и  мила,
                                      търпеливо  приема  всяко  наше  творение
                                      и  ни  учи  на  мъдрост  и  сила.