ХХХ


  За държавата, в която имахме честта или глупостта да живеем и за нас самите красноречиво говореше фактът, че за повече от половин век така и не успяхме да излъчим достатъчно почтенни и грамотни хора, от чиито действия да произтече жизнена икономика и добър стандарт. Минахме през най –различни фази - социализъм, развит социализъм, комунизъм, демокрация и ефектът беше все един и същ - дупка в морето. Нищо. Само удобно губещи предприятия и индустрии, в които да потъва народната пара. Поне една качествена магистрала да бяхме изградили, та да омием срама от лицата си пред туристите, чиито кожи деряхме безогледно с типичното си балканско безочие. Не. През целия този период успяхме да покажем на света единствено различните лица на присвояването, колективната безотговорност, повсеместната простотия и прословутия нашенски авантаджилък...
  Заровили глави в пясъка като щрауси въобще не си давахме сметка, че когато някой посещава една държава дори само като турист, веднага може да разбере дали в нея са повече тия които градят или тия, които крадат. Просто по всичко си личеше - и по нивите и по дворовете, и по къщите, и по улиците, и по боклуците. Чисто и подредено ли е всичко, значи и в главите на хората мислите са чисти и подредени. Почнеш ли да виждаш навсякъде пустеещи земи, боклуци и пълни по всяко време кръчми, значи си попаднал в царството на търтеите, дето все се оплакват, все някой им е крив и все нещо не им достига. Същите тези дори не се усещаха, че акъла им е изфирясал заедно алкохолните пари и са се превърнали в прогнили торби с лайна, които с личния си пример възпитават у децата си същата простотия и така се възпроизвеждат в себеподобни, на които предварително са елиминирали всички шансове за по - смислен и по – качествен начин на живот...
  Напоследък, особено когато пътуваше по посока на поредната скандална черноморска или горска афера с държавни имоти, все такива мисли се въртяха в главата на Жоро Стоев - най - качествения следовател сред журналистите. Тъй като беше извадил на светло уникални измами и далавери на набедения политически и парвенюшки елит, срещу него бяха правени всевъзможни опити за сплашване, но без резултат.
  Единственото, което плашеше тази странна птица, беше системното и безогледно, необезпокоявано от никого унищожаване и замърсяване на българската природа. Дори когато се опитваше да мисли за друго, все някоя дупка в настилката, някое крайпътно бунище, някоя изсечена гора или изливането на отпадните води на някой нов хотелски комплекс директно в морето го връщаха към противоречивата реалност от прекрасни дадености и отвратителна безстопанственост...
  Блатната коалиция, както журналистът обичаше да нарича управляващата тройна коалиция, поради патологичната склонност на нейните съставки към разграбване и беззакония във всички посоки. Коалицията от измамници, която по отношение на присвояването и поделянето на обществените блага за лични нужди нямаше еквивалент. Дори от Гинес в тази връзка можеха да и признаят рекорд. Но още по смущаващ беше факта, че успяваше да съчетае диаметрално противоположни думи и действия и въпреки това да има доста поддръжници...
  Потънал в подобни нерадостни мисли, Жоро с още по остър език довърши поредния материал за „ Наблюдател „ , метна се на своя боен планински бегач и подкара към редакцията. По това време на деня движението не беше толкова интензивно и придвижването беше по лесно.
  Черният пасат, който се движеше на двайсетина метра зад него, изведнъж ускори рязко, удари го, при което го подхвърли във въздуха като парцалена топка и изчезна с бясна скорост в пресечката стотина метра по – нататък...


                                                                           ХХХ


  Таксито спря пред дома на Стоеви, Тони се качи и каза тревожно:
- Към хирургиите на Пещерска!
  Усетил напрежението й, шофьорът подкара като линейка. След десет минути я остави пред входа на болницата. Тя му подаде пет лева и преди да успее да й върне рестото, вече тичаше нагоре по стълбите.
  Жоро беше малко понатрошен и поохлузен, но по нищо не личеше да се е предал.  Посрещна я с малко накривена от превръзките усмивка с думите:
- Добре дошла при твоята балканска мумия.
  Тя също намери сили да му върне усмивката, след което се наведе над него и запуши устата му с целувка.
- Слава Богу, жив си.
- Така сме ние от Силиконовата долина. Издържаме на механични въздействия. И не само...
- Как стана? - тя се опитваше да изглежда спокойна.
- Както се движех с колелото към редакцията и... Като се огледах, се видях тук в тоя вид. Между другото, в чантата ми има един материал за вестника. Като излезеш от тука иди им го занеси.
- Боли ли те много?
- За вида в който съм, болката е поносима. Може би благодарение на упойката. Но след като съм жив, значи имам още много работа за вършене.
- А може би вече трябва да спреш?! - този път в гласа на Тони освен притеснение прозвуча някаква твърда нотка - Не искам да те загубя по такъв глупав начин.
- Няма да ме загубиш, миличка. Бог ме пази за теб. - и той с мъка сложи обинтованата си ръка върху нейната, като я стисна окуражително. - И това е неоспорим факт, щом след такъв удар се отървах само със счупен крак и две пукнати ребра.
  Тя му хвърли жалостив поглед, но усмивката в ъгълчетата на очите му извика и в нея усмивка. Извади от чантата си кутия натурален сок и напълни една пластмасова чаша.
- Пийни да се подкрепиш. - каза, като поднесе чашата към устните му - Знам, че обичаш горски плодове.
- А аз знам, че обичам теб и това ме прави щастлив. - отвърна той, което извика влага в очите й.





                                                                           ХХХ

  На излизане от болницата, където бяха отишли да окуражат своя колега и съмишленик, Пламен подхвърли на Вальо:
- Аз съм безкрайно спокоен и добронамерен човек, капитане, но това вече прехвърли границите на търпението ми. Тези нещастници се опитват да ни затворят устата и да продължат гнусната си игра. Е, време е да си го получат в най – неочаквания вариант, преди някой наистина да е пострадал сериозно.
  Вальо му хвърли изпитателен поглед, потърка брадата си и запита:
- Поръчителите ли имаш предвид?
- Същите, които ти от толкова време прецизно проучваш. Време е да използваме наученото така, че да ги направим бита карта. От там нататък целият пъзел ще се разпадне.
- Ще е доста трудно, братле. Не знам какво точно имаш наум, но каквото и да е, ще е много рисковано. - той пак го изгледа изпитателно - Между другото каква ти е идеята?
- Смятам един по един да ги посетя в съня им, за да видя колко са смели, когато не са в сянка.
- Това си е чиста лудост, даскале. Не, че няма да ти съдействам, но съм длъжен да те предупредя, защото ти си семейният, който има отговорност и за други хора.
- Именно по тази причина съм решил да действам, капитане. Тази зараза трябва да се спре, докато все още не е станала пълна житейска реалност за всички ни. В  покера кент флош роялът пада от най - слабото каре, за да не е никой абсолютно сигурен в печалбата си. И тези не трябва да са абсолютно сигурни в своята недосегаемост, иначе не ми се мисли за последиците.
  Вальо не отвърна веднага. Явно обмисляше добре всяка дума.
- Ами тогава да действаме, Пламене. - каза след малко - Но преди това ще трябва търпеливо и внимателно да измислим всичко. Подготовката също ще иска прецизна работа.
- Нали си експерт по специални операции. Аз съм просто войник, решен да действа.
  Двамата удариха юмруци, качиха се в джипчето на капитана и поеха към клуба.


                                                                                ХХХ


  Юли се очертаваше доста горещ, но за определени хора, без дори да подозират, септември щеше да стане направо непоносим. Капитана беше измислил брилянтен план и за целта бе поканил на гости за лятната ваканция свои колеги от военната академия, експерти по системи за специално разузнаване. Бяха наели една крайморска вила с огромен двор и изглед към морето, разпущаха на здрав рок-енд-рол и запълваха времето си с любимите си занимания - да правят от нищо нещо и то гениално. От най – обикновенна на пръв поглед електроника, с малко въображение и допълнителни подръчни средства тези приятелчета създаваха уникални системи за подслушване, проследяване и излъчване. Е, разбира се бяха донесли в насипно състояние някои детайли от най – модерните технологии, които в подходяща комбинация с останалото можеха да вършат чудеса... А освен да ги създават, те бяха способни да ги монтират на най - невероятни места, без да им мигне окото и дори без да събудят котката.
   Бяха превърнали вътрешността на вилата в лаборатория за експерименти. Докато си почиваха, пиеха ледена бира на просторната, покрита веранда и си разправяха разни небивалици, на които се превиваха от смях най - вече на прослушването след това... Достатъчно луди, за да не им пука от нищо и достатъчно гениални, за да нямат тайни в електрониката и последните технологии, те бяха неподправеното доказателство за почти незабележимата граница между гениалността и лудостта.
  До края на август бяха инплантирали нестандартните си системи и приспособления навсякъде, където беше необходимо, без никакъв проблем, бяха осъществили директна сателитна връзка чрез личен код в мрежата за проследяване, после бяха поляли добрата работа с половин камион бира и си бяха заминали щастливи и доволни...


                                                                              ХХХ


  Септември беше настъпил тихо и неусетно. Само засилената динамика на живота в големите градове показваше, че ваканциите поприключваха и беше време за действие.
   След шести септември - празника на националното обединението на България, някои хора се подготвяха за своя празник, девети септември. Макар де факто да бе денят на нейното поредно поробване, за тях този ден имаше култово значение. За разлика от изпиталите върху гърба си унизителните последици от тази дата, облагодетелстваните от тези събития имаха много сериозна причина за празнуване.  Те бяха получили уникалния шанс да станат господари, което сами никога нямаше да успеят да постигнат. На този ден преди повече от шейсет години съветската власт им беше подарила България за пожизнено, съвместно ползване, продължаващо и до днес въпреки привидните промени. От този фатален ден насам на практика имаше само предаване на щафетата на властта в определени привилегировани фамилии, а тези нови диктатори се интересуваха от държавата и всичко в нея само като ресурс за присвояване  и  безогледно  ползване. Дължеше се на факта, че нямаше как да избягат от слугинското си,  безотговорно мислене, поради която причина сърцата им бяха и щяха да си останат винаги съветски, лишени от родолюбие...
  И така, в късната утрин на девети септември към високопланинското имение отново запъплиха черните луксозни возила. Но този път другарите смятаха да съчетаят полезното с приятното. Бяха си организирали пищен празничен обяд, на който да се посмеят на народното овчедушие, да поупражнят дебелашкия си хумор върху гърба на потърпевшите и между другото да очертаят поредната стратегия за присвояване на държавата. Те до такава степен бяха повярвали в своята недостижимост, та дори през ум не им минаваше, че могат да бъдат обект на сателитно проследяване и подслушване от натовските служби за сигурност. А още по - малко, че когато излезеше наяве, този факт нямаше да бъде считан като намеса във вътрешните работи на страната.
   Бяха свикнали всичко да работи в тяхна полза и въобще не осъзнаваха, че в същност са извън закона, тъй като нямаха правителствени ангажименти... Не осъзнаваха, че според вътрешните и международните закони те бяха една подмолна, престъпна организация от  терористи, с цели и амбиции в ущърб на националната сигурност и демократичните ценности и цели на обществото и държавата, а от там - на общността, към която вече принадлежеше България... Те все още живееха в изкривената реалност на соцлагера,  диктатурата и желязната завеса, зад която всичко им беше позволено...
  След като вдигнаха тост и се поздравиха с празника, дал им възможността да бъдат кукловодите на нацията, те постепенно преминаха към съществената тема за влияние върху упражняването на властта независимо от управлението... Нещо достатъчно за доживотни присъди в нормалния свят...
- И така, другари, - започна несменяемия почетен председател - нека наред с празника да обсъдим положението и да определим основните насоки на действие, тъй като се очертава нова ситуация. Напоследък все по усилено се говори за световна финансова криза, която до една – две години щяла да се задълбочи и да засегне всички сектори на живота. Това ще съвпадне с края на мандата на нашата коалиция, което ще ни даде възможност да се възползваме и да отклоним средства от бюджета. Освен това ще изглежда напълно оправдано да увеличим разходите под предтекст, че вземаме антикризисни и социални мерки, като инвестираме в дългосрочни проекти за създаването на нови работни места и овладяване на риска от нарастващата безработица. Дори да загубим следващите избори, което е твърде вероятно при нарастващата популярност на ГЕРБ, пак ще бъде добре за нас, даже по - добре, защото по време на криза е много трудно да се отклоняват средства. По - удобно е да сме в опозиция. Помните как сразихме десните, след като преодоляха хиперинфлацията. - той направи пауза - Плащанията към фирмите,  изплащането  на  увеличените  от нас  в  навечерието  на  изборите  пенсии  и  заплати  ще оставим на следващото управление, с което ще му създадем допълнителни проблеми в тази ситуация и постоянно ще го атакуваме за слабата му социална политика. Отклонените средства за консултантски услуги, комисионни и други недоказуеми разходи ще прикрием допълнително с анекси по договорите с приближените ни турски и  руски фирми изпълнителки и в същото време ще използваме неразплащането на  държавата  с  фирмите  като аргумент срещу правителството на ГЕРБ.- след което огледа колегите си с доволна усмивка - Някакви други идеи?
- Не мога да не вдигна наздравица за нашия гениален председател. Той винаги успява да ни извади сухи от водата. - Иванов вдигна чаша и останалите го последваха, а след като отпиха, добави - Между другото и аз имам една скромна идея... Добре е да подкрепим нашите приятели от съда, прокуратурата и службите с някои апетитни парцели по морето или около планинските курорти. Все пак доста услуги ни вършат, покриват ни, измъкват ни,  грижат  се  за  нашите  хора   и  за нашия  комфорт. Добре е да ги толерираме, за да се увлекат и други от примера им... Като знаят че си щедър, всички стават много сговорчиви...
   Избухна  бурен,  дебелашки смях и отново вдигнаха чаши. После друг се изказа, че било време да се накажат някои хора от бизнеса и медиите, които „ залитали” в неправилната посока и ставали неконтролируеми....
  В подобен ред на мисли празникът на кукловодите беше продължил до късния следобед. С подобни идеи се изчерпваше горе долу цялата ценностна система на хората от социалното ляво, този айсберг на властитутките, в който бяха катастрофирали илюзиите и надеждите на човечеството за по - щастлив и качествен живот през последното столетие.
  А с нежеланието си да поемем отговорността за своя живот и развитие, без дори да осъзнаваме, сами бяхме създали и отгледали тези властитутки, след което наивно им бяхме подарили шанса да управляват живота ни и да разполагат с нас като със свои вещи...

                                                                    /  следва  /