Постинг
19.09.2012 21:15 -
***
ХХХ
След като обществото успя да принуди управляващите да подадат оставка и бе назначено служебно правителство от експерти, което трябваше да организира предсрочни парламентарни избори, хората се прибраха по домовете си и се заеха да търсят начини за оцеляване, защото трагедията беше пълна, а доларът беше достигнал невероятната стойност от 3000 лева. Блаженни се чувстваха само онези, които по един или друг начин знаеха сценария и бяха обърнали спестяванията си във валута. Иначе средната заплата се равняваше на 15 долара, а средната пенсия - на 6 - 7 долара. Зимата си отиваше, слава Богу. Но кризата бе в апогея си. Много от българите бяха принудени от обстоятелствата да се разделят със своята най – свидна осигуровка - собствеността, за да избегнат глада и мизерията. В същото време средите, приближени до бившето управление и соцпартията купуваха имоти на безценица и осигуряваха светлото си бъдеще, както винаги на гърба на своя страдащ народ. Спекула във всевъзможни варианти се вихреше навсякъде. Финансови групировки от подземния свят се сдобиваха срещу шепа долари с предприятия и производствени активи за милиарди. Всичко онова, на което трябваше да стъпи новото правителство, за да възстанови икономиката, се разпродаваше или разрушаваше, а парите потъваха в бездънните джобове на шепа олигарси, които смятаха в най - скоро време да превърнат държавните институции в свои марионетки и така да станат негласни собственици на целия държавен ресурс. Тази мафия целеше да създаде нещо като модерен феодализъм с фатални за нацията последици и имаше реални шансове да успее, ако държавата не намереше сили да й противодейства…
Предстоящите избори щяха да решат окончателно съдбата на България. Ако десните успееха да спечелят мнозинство в парламента и да излъчат самостоятелно правителство, имаше шанс страната да се присъедини към Европейските и Евроатлантическите структури. А това беше единствения начин да се провали мафиотския заговор и да се приобщим веднъж завинаги към демократичната и високо развита Западна цивилизация, където открай време ни беше мястото…
Документалният филм на семейство Стоеви видя бял свят едва след падането на кабинета Виденов. Преди това в две от новинарските емисии се бяха появявали само отделни кратки епизоди от митинга, атаките срещу парламента и вечерните полицейски изтъпления.
Половинчасовият материал предизвика много остри спорове, разпали отново поутихналите страсти и разбуди общественото мнение, тоест успя да постигне перфектно целта си. По всичко личеше, че ще помогне на много българи да изяснят позициите си за предстоящите избори.
В същото време партийната централа на падналите от власт социалисти разпространи между своите звена и структури в цялата страна тайна директива, типично в техния конспиративен стил. Тази директива съдържаше указания на висшия партиен съвет на социалистите към общинските и местни партийни организации и клубове за работа с членовете и симпатизантите с цел мобилизация за провокативни действия спрямо обединените демократични сили, които според проучванията щяха да спечелят пълно мнозинство на изборите. Тя се състоеше от 11 точки и гласеше:
„ След загубата на управлението и евентуалното ни излизане в опозиция след предстоящите избори, не трябва да се губи самообладание. Няма място за тревоги и страх. И когато губим, ние пак печелим, затова горе главите. След не много време правителството на обединените демократични сили ще падне и ще има нови избори. Подготовката за тях е изцяло във ваши ръце, затова спазвайте стриктно тези указания. В общините, където ОДС има мнозинство, трябва да се направи следното:
1/ Не се противопоставяйте явно на решенията на противниците ни.
2/ Търсете хора от техните редици, които имат амбицията да стават директори и началници. Предлагайте им тайно сътрудничество, обещавайте им съдействие и не се противете на техните желания и предложения.
3/ Много важен момент в работата на общинските съветници е да се поставят наши хора начело в групите на ОДС. Особено удобен е моментът на реорганизация в ОДС чрез даване тежест на изгражданите от тях клубове по места и разбиване на възродените след 1989 година стари партии от преди 1944 година.
4/ Ако има лица, които не можете да контролирате или не се поддават на горните предложения за кариера, намерете начин те да бъдат компрометирани пред обществото и отстранени. Компрометирането в никакъв случай да не става от хора на БСП. Това трябва да става от нашите хора в ОДС.
5/ Търсете и внедрете в редиците на ОДС деца и внуци на борци против фашизма и капитализма, лица, които са назначени от нашите досегашни правителства - директори, началници, лекари, учители, управители на фирми.
6/ Там, където в местните структури на ОДС има водачи с изграден обществен авторитет, направете всичко възможно те да бъдат отстранени и на тяхно место да се наложат наши хора. Предпочита се те да оглавят партиите в ОДС и от там целия местен консултативен съвет.
7/ Да се предлагат хора с нечисто минало и да им се съдейства да влязат в консултативния съвет на ОДС. Внедрените от нас лица да се подкрепят неофициално срещу онези местни лидери, които могат да обединят отново хората и да попречат да си върнем властта.
8/ Да се използват всички възможности за компрометиране на хора от ОДС, които попаднат във висшите звена на изпълнителната власт / министри, зам. министри, общински съветници, кметове, областни управители и съдии и т.н./
9/ Способствайте да не се завършва или да не се започва ново строителство, там където кметът е от ОДС.
10/ Да се инсценират следствия и съдебни дела против лицата, водили активна предизборна кампания срещу БСП. Да бъдат разпространявани негативни слухове за тези лица.
11/ Важна и основна задача трябва да е разцеплението в ОДС, след което да се избере ръководство, което да е от наши подставени лица с обществен авторитет.
Това са задачите! Дерзайте! Борете се! Ние ще победим! Крайната победа е наша!
Съчинителите на тази лишена от почтенност директива се бяха опиянили до такава степен от властта, че въобще не си даваха сметка как по този начин ще загубят малкото останали в редиците им почтенни хора. Ако бяха останали все още такива. Но висшите партийни функционери отдавна бяха забравили мъдрата библейска поговорка „ Който гроб копае, сам пада в него.” Затова рано или късно щяха да я изпитат върху гърба си...
ХХХ
Обединените демократични сили спечелиха с голямо мнозинство изборите и излъчиха правителство, а обществото се поуспокои и зачака стабилизация на икономиката и възмездие за грабителите.
Предизвикателствата пред това правителство бяха огромни. То приличаше на наивен млад наследник, получил в завещание запустял замък с много дългове. Беше наследило празна хазна, изчерпан държавен резерв, преполовен златен резерв, обезценена до безумие национална валута, мораториум върху външния дълг на страната към международните финансови институции, довел до натрупване на огромни наказателни лихви, разграбени и задлъжняли предприятия, фалирал банков сектор, неработеща икономика и пълно недоверие на инвеститорите от развитите държави. Най – големият капитал, с който разполагаха демократите, беше пробудилото се желание у хората да изградят една нова, просперираща и справедлива България и проблясъците на воля да го направят.
Правителството също имаше воля за това. Личеше си по мерките, които светкавично предприе. Още в първите дни то премахна мораториума върху външния дълг и сключи споразумение с МВФ за поставянето на страната във валутен борд. Това означаваше строга финансова дисциплина и фиксиран курс на лева спрямо германската марка. В тази връзка последва деноминация на левчето 1000 : 1 и отпечатване на нови емисии с неговата нова фиксирана равностойност. В следствие на това започна постепенна финансова стабилизация на страната, което беше добър първи знак за сериозните инвеститори. Така никой повече нямаше да може да си позволява лукса да печата левчета без покритие, както бяха направили предишните управляващи, за да предизвикат хиперинфлация с цел да присвоят парите на хората и да създадат благодат за своите протежета - кредитните милионери.
Трудната икономическа ситуация наложи да се предприемат много непопулярни, но неизбежни мерки, които нямаше как да не отблъснат много хора. Такива мерки бяха въвеждането на по – строга данъчна политика и закриване на много губещи, безперспективни предприятия, както и съкращения в държавната администрация, където щатовете бяха безумно раздути заради назначаването на роднини, близки и удобни. Естествено това щеше да увеличи безработицата и да генерира социалното напрежение, от което социалистите смятаха да се възползват, но те, освен да се възползват, за друго не ставаха...
Техните подмолни машинации не закъсняха и скоро успяха да поляризират обществото, а това не беше най – добрия климат за възстановяване на икономиката, камо ли за развитие и просперитет, но тях това не ги интересуваше.
Медиите, чиито собственици в повечето случаи бяха свързани със службите на бившия режим по един или друг начин, също вършеха своята нечистоплътна манипулация. Като подменяха акцентите, те създаваха погрешни представи у хората за същността на реформите и така предизвикваха у повечето от тях недоверие към действията на кабинета.
Правителството обаче беше започнало да се прощава с илюзиите си и не се поддаваше на провокации. То беше твърдо решено да извърши необходимото, независимо от насажданите настроения и неразбиране. Управляващите осъзнаваха ясно, че докато не се направят необходимите промени в собствеността и в законодателството, с които до този момент никой не се беше наел по чисто партийни съображения, нямаше как да се извади страната от хаоса и да се приобщи към демократичната общност.
С цел да стабилизира бюджета и да стимулира прохождащата пазарна икономика, правителството обяви масово раздържавяване. В същото време беше направена една много важна за бъдещето на страната ни стъпка. Парламентът одобри да бъде задвижена процедура за присъединяване на България към Обединена Европа и НАТО. Тези действия доведоха до подобряване на инвестиционния климат, което пък засили интереса към приватизационните сделки. Така икономиката взе въздух и постепенно започна да се възстановява и дори да набира скорост.
Естествено се отприщиха и много негативни процеси. Активния пазар пробуждаше всякакви апетити. Но с пари за участие в приватизационните сделки разполагаха облажилите се от хиперинфлацията - все хора, приближени до предишното управление на социалистите. Както знаем, плевелите винаги избуяват по - бързо от житото и са много по - издръжливи.
Особено възлова роля в реформите имаше агенцията по приватизация. Тя трябваше да провежда търговете и да изготвя договори с клаузи, отстояващи националния интерес, като по този начин парира нечистите намерения. Но, поради преплитането на много интереси и внедрените в нея удобни хора, тя се оказа гнездо на корупция, присъща за старите бюрократични кадри, метреси на две епохи. В подобна връзка един велик държавник беше казал: „ С честни хора се стига далеч, с безчестни - до никъде. Лошото е, че това винаги се осъзнава късно.„
Раздържавяването в голяма степен потвърждаваше тази истина. Повечето от сделките се сключваха по такъв начин, че вместо тази държавна агенция като такава да защити националния интерес, тя бълваше договори в ущърб на държавата и нейните данъкоплатци, а служителите и се интересуваха единствено от добрата комисионна... Подобни договори осигуряваха в недопустима степен възможност на недобросъвестните нови собственици да заобикалят изискванията за инвестиции, екологични производства, добри условия на труд, заплащане и запазване на работни места без каквито и да било последствия.
На практика не беше страшно, че ще продадеш едно губещо предприятие за дребни пари, а че в договора държавата беше пропуснала да защити в достатъчна степен своя интерес, като задължи чрез защитни клаузи купувача да поеме дълговете на това предприятие и отговорностите за неговото развитие. Защото това в същност бе единствената реална причина за ниската продажна цена на държавната собственост.
Епицентърът на тези явления се коренеше в директивата на социалистите, разпространена конспиративно след падането им от власт. Тази партия разполагаше с огромен икономически и информационен ресурс за негативно влияние, наследен от близкото минало и обогатен от скорошната криза. Шайката конспиратори освен да се преименува, да присвоява и да пречи, за стоте си години съществуване друго не беше успяла да научи. Но явно винаги по един или друг начин успяваше да излъже масата полуграмотни хитреци, че ще се погрижи за тях и все така се докопваше до властта. А сега чрез свои експерти в агенцията по приватизация и чрез подставени лица като бившите директори на предприятия и разни профсъюзни играчи тя успешно се сдобиваше с най - апетитните хапки, които после разпродаваше на парче с огромна печалба, ползвайки умишлените пропуски в договорите.
Демократите като нова формация нямаха какво да противопоставят на този апарат. Освен своите специалисти, доверието на избирателите, стремежа към свободния свят на Западната демокрация и волята да въведат България в този свят на ясни правила и достоен живот, в момента те нямаха друго оръжие. А тези сделки целенасочено компрометираха техните опити да съживят икономиката, защото чрез подобен тип раздържавяване нито се вливаха инвестиции, нито се изплащаха старите задължения.
Това още повече усложняваше и без друго трудния път на управление след криза, когато очакванията са големи, пък възможностите – ограничени. Паралелно трябваше да изграждат свой достоен елит, достатъчно конкурентен и жизнеспособен, за да утвърди постепенно ценностите на демокрацията като по – добрата форма на управление с всичките и предимства пред феодалния манталитет и надменност на социалистите, които винаги се криеха зад сладки и неосъществими социални обещания и небивалици.
Освен другите трудности в процеса на управление се бе оказало, че е безумно трудно да се намерят почтенни хора за работещ екип, предвид народопсихологията и произтичащите от това начини на израстване в обществената йерархия...
/ следва /
След като обществото успя да принуди управляващите да подадат оставка и бе назначено служебно правителство от експерти, което трябваше да организира предсрочни парламентарни избори, хората се прибраха по домовете си и се заеха да търсят начини за оцеляване, защото трагедията беше пълна, а доларът беше достигнал невероятната стойност от 3000 лева. Блаженни се чувстваха само онези, които по един или друг начин знаеха сценария и бяха обърнали спестяванията си във валута. Иначе средната заплата се равняваше на 15 долара, а средната пенсия - на 6 - 7 долара. Зимата си отиваше, слава Богу. Но кризата бе в апогея си. Много от българите бяха принудени от обстоятелствата да се разделят със своята най – свидна осигуровка - собствеността, за да избегнат глада и мизерията. В същото време средите, приближени до бившето управление и соцпартията купуваха имоти на безценица и осигуряваха светлото си бъдеще, както винаги на гърба на своя страдащ народ. Спекула във всевъзможни варианти се вихреше навсякъде. Финансови групировки от подземния свят се сдобиваха срещу шепа долари с предприятия и производствени активи за милиарди. Всичко онова, на което трябваше да стъпи новото правителство, за да възстанови икономиката, се разпродаваше или разрушаваше, а парите потъваха в бездънните джобове на шепа олигарси, които смятаха в най - скоро време да превърнат държавните институции в свои марионетки и така да станат негласни собственици на целия държавен ресурс. Тази мафия целеше да създаде нещо като модерен феодализъм с фатални за нацията последици и имаше реални шансове да успее, ако държавата не намереше сили да й противодейства…
Предстоящите избори щяха да решат окончателно съдбата на България. Ако десните успееха да спечелят мнозинство в парламента и да излъчат самостоятелно правителство, имаше шанс страната да се присъедини към Европейските и Евроатлантическите структури. А това беше единствения начин да се провали мафиотския заговор и да се приобщим веднъж завинаги към демократичната и високо развита Западна цивилизация, където открай време ни беше мястото…
Документалният филм на семейство Стоеви видя бял свят едва след падането на кабинета Виденов. Преди това в две от новинарските емисии се бяха появявали само отделни кратки епизоди от митинга, атаките срещу парламента и вечерните полицейски изтъпления.
Половинчасовият материал предизвика много остри спорове, разпали отново поутихналите страсти и разбуди общественото мнение, тоест успя да постигне перфектно целта си. По всичко личеше, че ще помогне на много българи да изяснят позициите си за предстоящите избори.
В същото време партийната централа на падналите от власт социалисти разпространи между своите звена и структури в цялата страна тайна директива, типично в техния конспиративен стил. Тази директива съдържаше указания на висшия партиен съвет на социалистите към общинските и местни партийни организации и клубове за работа с членовете и симпатизантите с цел мобилизация за провокативни действия спрямо обединените демократични сили, които според проучванията щяха да спечелят пълно мнозинство на изборите. Тя се състоеше от 11 точки и гласеше:
„ След загубата на управлението и евентуалното ни излизане в опозиция след предстоящите избори, не трябва да се губи самообладание. Няма място за тревоги и страх. И когато губим, ние пак печелим, затова горе главите. След не много време правителството на обединените демократични сили ще падне и ще има нови избори. Подготовката за тях е изцяло във ваши ръце, затова спазвайте стриктно тези указания. В общините, където ОДС има мнозинство, трябва да се направи следното:
1/ Не се противопоставяйте явно на решенията на противниците ни.
2/ Търсете хора от техните редици, които имат амбицията да стават директори и началници. Предлагайте им тайно сътрудничество, обещавайте им съдействие и не се противете на техните желания и предложения.
3/ Много важен момент в работата на общинските съветници е да се поставят наши хора начело в групите на ОДС. Особено удобен е моментът на реорганизация в ОДС чрез даване тежест на изгражданите от тях клубове по места и разбиване на възродените след 1989 година стари партии от преди 1944 година.
4/ Ако има лица, които не можете да контролирате или не се поддават на горните предложения за кариера, намерете начин те да бъдат компрометирани пред обществото и отстранени. Компрометирането в никакъв случай да не става от хора на БСП. Това трябва да става от нашите хора в ОДС.
5/ Търсете и внедрете в редиците на ОДС деца и внуци на борци против фашизма и капитализма, лица, които са назначени от нашите досегашни правителства - директори, началници, лекари, учители, управители на фирми.
6/ Там, където в местните структури на ОДС има водачи с изграден обществен авторитет, направете всичко възможно те да бъдат отстранени и на тяхно место да се наложат наши хора. Предпочита се те да оглавят партиите в ОДС и от там целия местен консултативен съвет.
7/ Да се предлагат хора с нечисто минало и да им се съдейства да влязат в консултативния съвет на ОДС. Внедрените от нас лица да се подкрепят неофициално срещу онези местни лидери, които могат да обединят отново хората и да попречат да си върнем властта.
8/ Да се използват всички възможности за компрометиране на хора от ОДС, които попаднат във висшите звена на изпълнителната власт / министри, зам. министри, общински съветници, кметове, областни управители и съдии и т.н./
9/ Способствайте да не се завършва или да не се започва ново строителство, там където кметът е от ОДС.
10/ Да се инсценират следствия и съдебни дела против лицата, водили активна предизборна кампания срещу БСП. Да бъдат разпространявани негативни слухове за тези лица.
11/ Важна и основна задача трябва да е разцеплението в ОДС, след което да се избере ръководство, което да е от наши подставени лица с обществен авторитет.
Това са задачите! Дерзайте! Борете се! Ние ще победим! Крайната победа е наша!
Съчинителите на тази лишена от почтенност директива се бяха опиянили до такава степен от властта, че въобще не си даваха сметка как по този начин ще загубят малкото останали в редиците им почтенни хора. Ако бяха останали все още такива. Но висшите партийни функционери отдавна бяха забравили мъдрата библейска поговорка „ Който гроб копае, сам пада в него.” Затова рано или късно щяха да я изпитат върху гърба си...
ХХХ
Обединените демократични сили спечелиха с голямо мнозинство изборите и излъчиха правителство, а обществото се поуспокои и зачака стабилизация на икономиката и възмездие за грабителите.
Предизвикателствата пред това правителство бяха огромни. То приличаше на наивен млад наследник, получил в завещание запустял замък с много дългове. Беше наследило празна хазна, изчерпан държавен резерв, преполовен златен резерв, обезценена до безумие национална валута, мораториум върху външния дълг на страната към международните финансови институции, довел до натрупване на огромни наказателни лихви, разграбени и задлъжняли предприятия, фалирал банков сектор, неработеща икономика и пълно недоверие на инвеститорите от развитите държави. Най – големият капитал, с който разполагаха демократите, беше пробудилото се желание у хората да изградят една нова, просперираща и справедлива България и проблясъците на воля да го направят.
Правителството също имаше воля за това. Личеше си по мерките, които светкавично предприе. Още в първите дни то премахна мораториума върху външния дълг и сключи споразумение с МВФ за поставянето на страната във валутен борд. Това означаваше строга финансова дисциплина и фиксиран курс на лева спрямо германската марка. В тази връзка последва деноминация на левчето 1000 : 1 и отпечатване на нови емисии с неговата нова фиксирана равностойност. В следствие на това започна постепенна финансова стабилизация на страната, което беше добър първи знак за сериозните инвеститори. Така никой повече нямаше да може да си позволява лукса да печата левчета без покритие, както бяха направили предишните управляващи, за да предизвикат хиперинфлация с цел да присвоят парите на хората и да създадат благодат за своите протежета - кредитните милионери.
Трудната икономическа ситуация наложи да се предприемат много непопулярни, но неизбежни мерки, които нямаше как да не отблъснат много хора. Такива мерки бяха въвеждането на по – строга данъчна политика и закриване на много губещи, безперспективни предприятия, както и съкращения в държавната администрация, където щатовете бяха безумно раздути заради назначаването на роднини, близки и удобни. Естествено това щеше да увеличи безработицата и да генерира социалното напрежение, от което социалистите смятаха да се възползват, но те, освен да се възползват, за друго не ставаха...
Техните подмолни машинации не закъсняха и скоро успяха да поляризират обществото, а това не беше най – добрия климат за възстановяване на икономиката, камо ли за развитие и просперитет, но тях това не ги интересуваше.
Медиите, чиито собственици в повечето случаи бяха свързани със службите на бившия режим по един или друг начин, също вършеха своята нечистоплътна манипулация. Като подменяха акцентите, те създаваха погрешни представи у хората за същността на реформите и така предизвикваха у повечето от тях недоверие към действията на кабинета.
Правителството обаче беше започнало да се прощава с илюзиите си и не се поддаваше на провокации. То беше твърдо решено да извърши необходимото, независимо от насажданите настроения и неразбиране. Управляващите осъзнаваха ясно, че докато не се направят необходимите промени в собствеността и в законодателството, с които до този момент никой не се беше наел по чисто партийни съображения, нямаше как да се извади страната от хаоса и да се приобщи към демократичната общност.
С цел да стабилизира бюджета и да стимулира прохождащата пазарна икономика, правителството обяви масово раздържавяване. В същото време беше направена една много важна за бъдещето на страната ни стъпка. Парламентът одобри да бъде задвижена процедура за присъединяване на България към Обединена Европа и НАТО. Тези действия доведоха до подобряване на инвестиционния климат, което пък засили интереса към приватизационните сделки. Така икономиката взе въздух и постепенно започна да се възстановява и дори да набира скорост.
Естествено се отприщиха и много негативни процеси. Активния пазар пробуждаше всякакви апетити. Но с пари за участие в приватизационните сделки разполагаха облажилите се от хиперинфлацията - все хора, приближени до предишното управление на социалистите. Както знаем, плевелите винаги избуяват по - бързо от житото и са много по - издръжливи.
Особено възлова роля в реформите имаше агенцията по приватизация. Тя трябваше да провежда търговете и да изготвя договори с клаузи, отстояващи националния интерес, като по този начин парира нечистите намерения. Но, поради преплитането на много интереси и внедрените в нея удобни хора, тя се оказа гнездо на корупция, присъща за старите бюрократични кадри, метреси на две епохи. В подобна връзка един велик държавник беше казал: „ С честни хора се стига далеч, с безчестни - до никъде. Лошото е, че това винаги се осъзнава късно.„
Раздържавяването в голяма степен потвърждаваше тази истина. Повечето от сделките се сключваха по такъв начин, че вместо тази държавна агенция като такава да защити националния интерес, тя бълваше договори в ущърб на държавата и нейните данъкоплатци, а служителите и се интересуваха единствено от добрата комисионна... Подобни договори осигуряваха в недопустима степен възможност на недобросъвестните нови собственици да заобикалят изискванията за инвестиции, екологични производства, добри условия на труд, заплащане и запазване на работни места без каквито и да било последствия.
На практика не беше страшно, че ще продадеш едно губещо предприятие за дребни пари, а че в договора държавата беше пропуснала да защити в достатъчна степен своя интерес, като задължи чрез защитни клаузи купувача да поеме дълговете на това предприятие и отговорностите за неговото развитие. Защото това в същност бе единствената реална причина за ниската продажна цена на държавната собственост.
Епицентърът на тези явления се коренеше в директивата на социалистите, разпространена конспиративно след падането им от власт. Тази партия разполагаше с огромен икономически и информационен ресурс за негативно влияние, наследен от близкото минало и обогатен от скорошната криза. Шайката конспиратори освен да се преименува, да присвоява и да пречи, за стоте си години съществуване друго не беше успяла да научи. Но явно винаги по един или друг начин успяваше да излъже масата полуграмотни хитреци, че ще се погрижи за тях и все така се докопваше до властта. А сега чрез свои експерти в агенцията по приватизация и чрез подставени лица като бившите директори на предприятия и разни профсъюзни играчи тя успешно се сдобиваше с най - апетитните хапки, които после разпродаваше на парче с огромна печалба, ползвайки умишлените пропуски в договорите.
Демократите като нова формация нямаха какво да противопоставят на този апарат. Освен своите специалисти, доверието на избирателите, стремежа към свободния свят на Западната демокрация и волята да въведат България в този свят на ясни правила и достоен живот, в момента те нямаха друго оръжие. А тези сделки целенасочено компрометираха техните опити да съживят икономиката, защото чрез подобен тип раздържавяване нито се вливаха инвестиции, нито се изплащаха старите задължения.
Това още повече усложняваше и без друго трудния път на управление след криза, когато очакванията са големи, пък възможностите – ограничени. Паралелно трябваше да изграждат свой достоен елит, достатъчно конкурентен и жизнеспособен, за да утвърди постепенно ценностите на демокрацията като по – добрата форма на управление с всичките и предимства пред феодалния манталитет и надменност на социалистите, които винаги се криеха зад сладки и неосъществими социални обещания и небивалици.
Освен другите трудности в процеса на управление се бе оказало, че е безумно трудно да се намерят почтенни хора за работещ екип, предвид народопсихологията и произтичащите от това начини на израстване в обществената йерархия...
/ следва /
Вълнообразно
За съжаление годините на прехода доказаха, че българинът под демокрация разбира да краде, да лъже и да урежда личното си благополучие за сметка на обществото, но без последствия. Естествените последствия приема като нарушаване на правата му. Този манталитет недвусмислено говори за примитивно съзнание, недорасло за демокрация.
цитирайТърсене
