Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2012 19:49 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.09.2012 19:55


                                                                                      ХХХ


  Докато се спускаше по горската пътека под заглушаващият птичия хор зловещ стон на бензиновите резачки разследващият журналист и писател Георги Стоев си мислеше, че ако нещо бе способно да погуби Земята и човешкия род, това беше страхът, изявен чрез неговата най – могъща рожба - алчността. Тя бе безгранична като Вселената, по- заразителна от най – опасните вируси и по - нелечима от спина. Унищожила беше повече хора, отколкото всички епидемии в историята на човечеството, взети заедно. Тя бе сумарната проява на всички човешки страхове в действие, духовният спин на цивилизацията.
  В основата на всички войни, убийства и страдания, на всяко насилие, на всяка проява на безсърдечност и жестокост, стоеше алчността - весдесъщият ламтеж за пари, за власт, за превъзходство, за придобиване, за ползване… Безумния стремеж на страхът  към сигурност... Постепенно и невъзвратимо тя бе успяла да ни преврърне в инструмент на собственото ни унищожение.
  Опиянен от алчния стремеж да притежава, човешсия род все по – рядко си даваше сметка как стремглаво приближава към фаталните последиците от собствената си ненаситна глупост.   Все по – трудно осъзнаваше, че експлоатирайки безумно планетата, природата  и   живота  си, погубва  необратимо тези безценни Божии дарове…
  Подобни мисли извикваше у заклетия природолюбител зловещата канонада на бензиновите резачки. Навсякъде из родните планини се вихреше безогледната сеч, която заплашваше след време да ни превърне в поредната пустиня. Всеки път, осъзнавайки невъзможността да противодейства на тази варварщина, в душата на писателя и журналист Георги Стоев се зараждаше такъв гняв, че ако натрупаната през годините на изследовател на живота мъдрост не беше го насочила към разследващата журналистика, сигурно вече щеше да се е превърнал в сериен убиец на природопохитители или в поредния безполезен труп.
  Напътстван от воя на верижните триони и грохота на тежките камиони, той щеше да направи поредния разобличителен филм с надеждата, че този път ще успее да накара заспалите държавни служители да си размърдат мазолестите задници и да си оправдаят заплатите, като потърсят най - сетне отговорност от малоумните дървосекачи и техните нагли работодатели.
  След като наближи достатъчно, той извади своята портативна камера, нагласи я на максимално приближаване и засне внимателно поредното безумие. После прибра камерата, включи журналистическия си касетофон, който винаги стоеше във вътрешния джоб на якето му и се запъти към сечището.
- Как върви, момчета? - запита небрежно, докато вадеше от вътрешния си джоб плоско шишенце с домашна ракия - Елате да ударите по глътка за здраве.
  Работниците го огледаха подозрително, но ракийката ги изкуши и приближиха.
- На туризъм ли? - каза единия.
- Да. - той им подаде джобната бутилка - Яко сте я подхванали тая гора. Поне плащат ли добре?
- Плащат, къде ще ходят. Иначе и за тях няма да има.
- Хубава ракия. - изкоментира другия - Ти да не си от ония, природозащитниците?
- Лошо ли е ако съм от тях? - отвърна Жоро с въпрос - Не ви ли е минавало през ума, че ако ги няма, някой ден планината ще се превърне в пустош?
- Ти гледай да не те чуе шефа, че може да се превърнеш в призрак и да не те намерят повече. - каза третия като обърса устни с ръкав - По добре изчезвай, докато не е дошъл.
- Брей, толкова ли е опасен? - ироничния тон на журналиста беше явен - Май и вас доста ви е наплашил, а?
- Човече, това не е майтап. - каза хладно втория - Айде, спасявай се без много шум.
  Жоро се отдалечи с усмивка. След малко чу шум на двигател и видя по утъпкания от камиони горски път към сечището да пълзи черен джип „ чероки” . Прикри се зад някакви храсти, извади камерата и зачака удобен момент, за да заснеме луксозното возило така, че да се вижда номерът му.
  Час по – късно Георги Стоев стигна до лесничейския контролен пункт. Касетофонът отново бе включен на запис.
- Знаете ли, че на няколко километра от тук се изсича гора? - обърна се той към излезлия от пункта служител.
- Да. - отвърна с безразличие служителя - Обикновенна санитарна сеч.
- Превръщането на гората в поляна ли наричате санитарна сеч?! - рязко запита Стоев.
- Целия участък е болен. - отвърна невъзмутимо онзи, на когото данъкоплатците плащаха, за да пази гората от унищожение. - Вие по добре си гледайте вашата работа и не се бъркайте в моята!
- А вие от къде сте сигурен, че точно това не ми е работата? - завърши разговора с многозначителен въпрос журналистът, и продължи надолу по пътя, оставяйки служителя неприятно изненадан.
  Фактът, че тезата му за алчността отново се беше потвърдила, не му носеше удовлетворение, но го зареждаше с енергия и хъс за работа. Единствено непоколебимата му воля да работи за истината и справедливостта го удовлетворяваше напълно, понеже му помагаше да се чувства полезен и за себе си и за живота въобще.

                                                                                    ХХХ


  Друга една странна група, създадена от тайните служби на режима още по времето на тъй наречения възродителен процес за да се следят нещата изкъсо отвътре, също бе претърпяла интересни метаморфози. За целта бяха използвани хора от турския етнос, вербувани доста преди тези събития. Причината да бъдат избрани беше, че бяха донасяли на службите срещу свои съученици, колеги и дори срещу приятели. От страх или егоизъм с лека ръка бяха зачернили много семейства. Благодарение на тази си дейност, обаче, се бяха сдобили с различни привилегии. Една от тях бе влизането им в университета без изпит и то в специалности като журналистика, право, философия и социология, за да продължат там конспиративната си работа спрямо новите си колеги. Именно тази групичка доносници бе привикана в началото на възродителния процес в централата на службите. Този път мисията щеше да бъде далеч по - трудна, дългосрочна и отговорна. Първия етап се изразяваше в терористична дейност. Трябваше да се поставят взривове в чакалнята на пловдивската гара, в един вагон за майки с деца и на още няколко публични места.  Целта бе от една страна в българското общество да се провокират страх и омраза към мюсюлманския етнос, та репресивните мерки по изселването на голяма част от етноса в Турция да бъдат приети спокойно от обществото. От друга страна групичката агенти щяха да се превърнат в герои за събратята си мюсюлмани и след излежаването на силно занижени присъди щяха да станат водачи на етноса и добро средство за поддържане на етническо напрежение. Така в бъдеще службите смятаха да осъществяват изгоден за тях контрол върху политическия живот в страната и да осигурят своята недосегаемост при евентоални промени в модела на управление, които явно назряваха... Кое им даваше гаранция, че конспирацията няма да се издъни?! Много ясно. Групичката млади, болезнено амбициозни младежи бе изправена пред уникалната възможност да оглави над половин милион души и да има влияние както над тях, така и в политическия живот на държавата. Това означаваше власт и пари. Много власт и много пари. Другата възможност пред тях беше да бъдат дискредитирани пред събратята си и линчувани заради доносите, или заради невинните жертви от взривовете, а после тихомълком ликвидирани от службите. Каква по - добра гаранция?!
  Няколко години по късно, като най - добре запознати с криминалния контингент, механизмите за безпрепятствено движение на информацията и паричните потоци и задкулисното управление чрез компромати, изнудване и слухове, бившите тайни служби бяха изградили в крехката демокрация паралелен подземен свят, който обезкървяваше икономиката и корумпираше управлението, а обикновенния човек отново бе превърнат в заложник на икономически и политически интереси и в лесен източник за бързо забогатяване. Плахия опит през 1991 година да бъде създадено демократично управление, се провали преди средата на мандата по възможно най – наивния начин. Демократите бяха умело подхлъзнати не от друг, а от движението за права и свободи, което навсякъде се рекламираше като основен стълб на демокрацията. И в това нямаше нищо чудно, понеже една от скритите цели на неговото създаване бе да балансира властта в полза на удобните за новата мафия правителства. Една терористична група слуги на бившата ДС, която водеше своя верен електорат към безправие, заблуда и бедност, а в същото време му внушаваше, че над него отново тегне опасността от нов възродителен процес, като сочеше себе си за единствения гарант това да не се случи. Едно движение, създадено за да проваля демократичните процеси в България, като по този начин осигурява благоприятен климат за подземния свят, от който лидерите му бяха неделима част.
  Така общо взето виждаше ролята на етническата партия ДПС професорът по история Александър Славов, изследвайки внимателно поведението на нейните лидери в най – новата история на България. Тази роля се улесняваше от крайно бедната и необразована членска маса, която беше лесна плячка за изнудване и манипулации. А това само по себе си беше доста обезпокоително и не вещаеше щастливи дни за и без друго обезверения народ.
  Той сложи нов лист в пишещата машина. Би дал всичко от себе си за да види разпадането на това ретроградно статукво и възкръсването на нацията. Но вместо това статуквото все по – добре укрепваше позициите си.
  Тъкмо щеше да пише поредната остра публикация, когато някой позвъни на входната врата. Погледна си часовника. Наближаваше пет следобед. По това време понякога го навестяваше шестгодишния му внук, когото учеше да играе шах. Зет му и дъщеря му живееха в съседния блок, така че малкия трябваше да пресече само градинката пред блока за да му дойде на гости.
  Отвори вратата. В същия момент в главата му сякаш избухна взрив, придружен от остра болка, после яркия блясък и болката се стопиха в непрогледен мрак и мъртва тишина…
Нападателят се втурна стремглаво надолу по стълбите и влезе в чакащата го кола.
- Май го убих! Падна като талпа! - изкрещя - Дай газ и да изчезваме. За петстотин марки не ми се лежи в пандиза.
- Видя ли те някой? - запита другия хладно.
- Не. - отвърна той и мушна парчето оловна тръба под предната седалка.
- Кво ти пука тогава?
- Това е човек, ей! Нищо не ми е направил, а аз го млатнах с тая тръба в главата, без да се замисля… Не знаех, че съм такъв тъпак, честно… Ти ме забърка в това…
  Последва кратко мълчание. Бяха се отдалечили достатъчно.
- На къв се правиш, бе?! Да беше мислил преди да вземеш парите! - с рязък тон рече каращият.
- Майната ти! Спри да сляза!
  Колата зави в някаква пресечка и спря.
- Изчезвай и умната! Като нищо може да си следващият.
- Гледай ти да не си! - отвърна младежът, изскочи от колата и изчезна между сградите.
  Когато професорът отвори очи, над него се бяха надвесили напрегнати лица. Между тях различи съседите. Обща въздишка на облекчение се отдели от всички и поразреди напрежението.
- Ако ме чувате, затворете очи. - гласът на лекаря беше дълбок и спокоен.
  Опита се да отвърне, но жестоката болка спря дъха му, затова само затвори очи и пак ги отвори.
- Бяхте изгубил съзнание, но вече всичко е наред. - продължи той - Изглежда само челюстта ви е счупена. - после се обърна към хората - Да го свалим в линейката.
„Само… - помисли си професора с ирония - Е, щом червата ми не се влачат по стълбите, значи всичко е наред.”
  Докато го сваляха, ги срещна внучето му. Като видя дядо си на носилка, уплашено попита:
- Какво е станало с дядо? - а очите му се насълзиха.
- Ударил се е, моето момче. Прибирай се в къщи и кажи на вашите да го търсят в хирургията.
   Детето тръгна с носилката, като гледаше жално пострадалия си дядо, който въпреки усилията си не успя да му се усмихне, после изведнъж побягна навън...

                                                                     /   следва  /




Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1777752
Постинги: 652
Коментари: 4524
Гласове: 41526
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031