Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2012 21:00 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 771 Коментари: 2 Гласове:
1



                                                                       ВТОРА ЧАСТ



  От известно време даскала с интерес наблюдаваше оформянето на някакъв нов обществен феномен - породата на мутантите. Този странен вид човекоподобия, нароили се в не по – малко странната българска рлеалност след началото на прехода - се разпространяваше подобно популация на скакалци. Пораженията, които нанасяше върху прохождащия дребен и среден бизнес бяха приблизително същите като пораженията от скакалците върху растителния свят.
  Навсякъде бяха плъзнали някакви нискочели, плоскоглави и дебеловрати олигофрени с мобифони, тъмни очила и ланци, еднотипни клонинги, избълвани от разни спортни и полицейски школи, чиято ценностна система се изчерпваше с демонстрация на мускули, наглост, простотия и пари. Задачата на тези съчетания от якост, алчност, жестокост и глупост беше да внушават страх и смут у гражданите, да тормозят прохождащите в дребния бизнес и да ги изнудват постоянно за различни суми под предтекст, че ще ги пазят. Фактът, че тази порода съществуваше в недосегаемост от закона бе достатъчно красноречиво доказателство, че тя е само видимата част от доста по - сложна престъпна игра, свързана с най - високите нива на властта и сраснатите с нея монополи. Още от законотворчеството смърдеше на корупция и нездравословен лобизъм, а последствията бяха пълното безсилие на изпълнителната власт и нейните органи, които се държаха като глутница помияри, опасни и безмилостни единствено спрямо беззащитните и немощните.
  Най – гадното в този конгломерат от съвременни еничери и техните господари бе неистовата им омраза към народа, от който бяха произлезли. Така бяха пропити от тази омраза, че газеха хладнокръвно телом и духом обикновения човек с някаква садистична наслада, сякаш единствената им задача бе да затрият този народ.
  Изнудвачите вече се наричаха застрахователи, а финансовите пирамиди - банки. Едните обещаваха сигурност, а другите - главозамайващи лихви по депозитите, което при цялата ни недъгава икономика свидетелстваше за поредната измама.
  Очевидно новата мафия, състояща се от бившата комунистическата олигархия и техните протежета от бившата ДС, се опитваха отново да си създадат удобна държава от свой тип, прикривайки се зад демокрацията и свободния пазар...
  Заслепени от дребната си алчност, хората с лекота се ловяха на тази въдица.
В следствие на този порочен сценарий много предприемчиви хора, принудени от обстоятелствата сами да си създадат някакъв семеен поминък дори с цената на собствените си жилища, фалираха и напуснаха страната, за да си търсят късмета някъде по света. Само за няколко месеца техния брой надхвърли сто хиляди. А голяма част от емигриралите пишеха на близките си, че в чуждите държави се чувстват по - малко емигранти, отколкото в своята собствена и подкрепяха твърденията си, като им пращаха пари…
  Пламен беше подготвил книгата на Вальо за печат. Информацията в нея щеше да помогне на много хора да се осъзнаят точно в този критичен момент, за да не потънат в престъпните схеми на измамниците.
След като направи последен прочит, за да се увери, че нищо не е пропуснал, той реши да обиколи издателствата. Искаше да проучи офертите и реакциите, да си състави мнение, след което щеше да реши как да постъпи. На този ден по график нямаше лекции, тоест разполагаше с достатъчно време до късния следобед.   Първата издателска къща, на която попадна, не се криеше зад луксозна фасада, което донякъде беше обнадеждаващо.
- Искам да се срещна с издателя. - каза на портиера, след като поздрави.
- Имате ли уговорен час? - запита той.
- Не предполагах, че има такъв наплив от автори. - поясни Камен с усмивка.
  Портиера набра някакъв номер.
- Един господин иска да говори с шефа. - каза, изчака да чуе отговора и се обърна към Пламен - Вратата в дъното на коридора.
- Благодаря!
  Секретарката го въведе в просторен кабинет, след което се върна в преддверието.
- Седнете, ако обичате! - каза човекът зад отрупаното с папки и други джунджурии бюро още преди Пламен да успее да поздрави - След минута ще ви обърна внимание.
  Той се разположи в удобното, тук - там протрито кожено канапе за гости и огледа обстановката. Ненатрапчиво, но осезаемо в това помещение витаеше духът на отлежали възрожденси ценности, предмети и нрави, съхранени въпреки тоталитарното минало.
- Кажете сега, господине, какво ви води при нас? - подхвана издателят.
- Един ръкопис. Интересува ме как ще ми помогнете да го направя достояние на читателите.
- При нас процедурата е простичка. Правим договор, плащате половината при подписването, а останалото след отпечатването на книгата и това е в общи линии. - при което той извади от една папка въпросния формуляр и го остави върху бюрото - Всичко е описано подробно в договора. Прегледайте го и ако ви устройва, можем да преминем към детайлите.
  Пламен прочете внимателно договора. За разлика от други подобни този беше ясен, конкретен, без разни юридически еквилибристики.
- Дотук перфектно, но младите писатели у нас обикновено нямат пари. В такъв случай какво прави издателството? Не спонсорира ли авторите? Не изкупува ли правата?
- И това се случва понякога, но много рядко, господине. Трябва да е нещо уникално, сензационно, за да покрием разходите си с някаква печалба. - той запали цигара, въздъхна и продължи - А издателската дейност все пак е бизнес, така че печалбата е от значение. По тази причина най - често авторът сам си е спонсор или си намира такъв. Е, затова пък си запазва всички права върху книгата. Ние просто я подготвяме и отпечатваме според изискванията на договора ни с възложителя.
  Пламен извади от чантата си папката с копие от ръкописа.
- С други думи политическата цензура е заменена с икономическа.
- Да. - издателя го погледна и се усмихна уморено - Но мисля, че това е много по- добре…
- Съгласен съм. Шансовете и за автора и за читателя са доста по – големи. Та колко ще ми струва издаването на това тук? - той потупа папката, която беше оставил върху бюрото.
  Издателят се пресегна, взе ръкописа и го прегледа, после зададе няколко въпроса относно хартията, шрифта, тиража и някои други подробности по оформлението, пресмента набързо и каза една съвсем прилична сума.
- Освен това при преиздаване цената на бройка намалява значително, понеже отпадат разходите по оформлението.
Реши, че условията го устройват.
- Добре, да оформим договора. - каза той делово и двамата се захванаха за работа.

                                                                     /  следва  /




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - - С други думи политическата цензура е заменена с икономическа.
02.09.2012 09:28
:)))))))
цитирай
2. batogo - Точно!
06.09.2012 18:35
Абсолютно вярно. И цензурата се осъществява от същите хора, които преди това осъществяваха политическата цензура.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 1779805
Постинги: 652
Коментари: 4526
Гласове: 41535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031