Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2018 12:00 - Положението на родствените езици
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 400 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
С помоща на националния език буржоазията не само защитава от конкурентите на вътрешния пазар на своята страна. В своята вътрешна функция, функцията на потискане на класовата борба на трудещите се, езика т.н. «заглавие» на нацията използва като средство разкола на работническата класа и враждите на неговите части по национално-езиков признак. Правата на националностите, живеещи в една страна, в политическата, стопанска, културна област допълнително се нарушават на това основание, че представителите на тези националности не знаят или бегло знаят заглавния език. От друга страна, идеологзите на буржоазията не престават да ни  убеждават работниците от основните националности, например работниците — украинци, в това, че единствения път за подобряване условията на техния живот се явява пътя на разделение по национален признак с работниците — руснаци, път на засилване конкуренция, вражда и недоверие между тях.

Между другото, в производството и в быта руските и украински работници напълно се разбират едни с други без преводач. Това важно обстоятелство в езиковия въпрос отличава положението в съвременна Украйна от положението да кажем, в хабсбургска Австро-Унгария, където гражданите-чехи действително не разбирали езика на съгражданите си-унгарци. Но буржоазните държави игнорират родствеността и взаиморазбирането на езиците и в своята външна функция, функцията на завземане на територии и богатство за своята управляваща класа, използват държавния език, като едно от средствата за разкол на пролетариите в бившите републики на ССР и противопоставяне на народите едни на други при подготовка и водене на грабителски войни.

Националната култура се опира на националния език, обичаи и традиции на народа. Но в буржоазното общество националната култура е реакционна по своето съоъержание. Капиталистите ползват националната култура — като инструмент на политиката на национализма и шовинизма — с цел укрепване на своята държава над обществото, с цел експлоатация и потискане на работническото движение. Реакцията вътре в страната, както и стремежа на империалистите за покоряване на чужди нации и превръщенето им в свои наемны роби — всичко това изисква национална обособеност, чувства за национално превъзходство, недоверие, национална вражда и стълкновение между трудещите се от различни националности. У едни нации се възпитава чувство на превъзходство и презрение към други нации. В отговор на това у другатат нация се раздува страх пред национално поробване.

Такова е положението на делата ярко изразено по отношение към руския и украински език.

Двата езика, като цяло са понятни за народа, потиска се и асимилира: руския, по цялата си линия – на Украйна, украинския, скрито – в Русия, ДНР и ЛНР. Народният език по същество не може да принадлежи на буржоазната класа, той въобще не може да бъде нито класов, нито реакционен. Но именно буржоазията прави така, че много работници днес се чудят и отъждествяват своя класов враг — с този език, на който този враг говори. Те считат, че руския (в Украйна) или украинския (в ДНР) език е такъв осезаем и пълноценен враг, както и руския империализъм или украинската терористична държава съответно.

Два близки езика, сходни на 99% по грамматически строй и на 70% — по речников фонд, които отдавна се допълват и обогатяват едни на други, близки до много други езици обособили се в резултат от дълго и свободно сътрудничество на руските и украински трудещи се са един общ език, притежаващ всички богатства на двата национални езика. Потенциално това е така. Но за процветание и обединение на езиците е недостатъчно тяхната близост. За това е нужно още и обща и тясна стопанска дейност — основата, на която въобще са се появили човешкия език, нужен е социалистически фундамент, който тази стопанска дейност не обособява, а обобщава, едновременно позволява да развива и обогатява националните езици. За обединение на езиците се изисква такава общественна система на стопанството, при които руските и украински трудещи се сами ще достигнат до извода за необходимостта от по-голямо удобство за единия език за съвместно производство споделяне.

А докато господства капитализма, такова обединение на еяиците е невъзможно. Държавните езици, макар че на първи поглед и получават господстващо положение в своите страни, в условията на частна собственост, експлоатация, диктатура и конкурентна борба на империалистите, дегенерират в изолация. Даже близките езици интернационалната буржоазия ги използва, като оръжие против своите народи.

Затова единственото на кето е била способна да направи буржоазната демокрация в Украйна – това са дългите разговори за двуезичие, което не съществувало юридически, във вид на два държавни езика, но било фактически в голяма част от районите на Украйна, включително и Донбас.

В рамките на борбата на работническата класа за демократични права и свободи такова двуезичие може да се разглежда като прогресивна стъпка. И ето сега с тях се води държавна борба по цялата линия.

Властта насажда един официален език за всички сфери на обществения живот чрез потискане и поражение на втория фактически език. В Украйна това се изразява пряко и открито в това, че руския език е обявен за език враг, и този статус е закрепен юридически. В ДНР украинския език по конституция се счита един от четири държавни езици. Но «бият те не по паспорта, а по наморника». Фактически езика, разрешен в Донецк за документи на материалното и нематериално производство, се явява само и изключително руски. Използването на сочни и обемисти по смисъл украински думи и обороти — даже към място и по същество — строго не се приветства. При разглеждане на правови актове на Украйна, временно действащи в ДНР, пеевода на руския е задължителен, а превода на собственни имена и названия с един понятен език на друг — това не само логически, но и делопроизводителен абсурд.

Училищната програма в части от изучаването на втория роден език е съкратен до 1 час на седмица. Изискванията към ученика са невисоки, добре се вижда, че украинския в донецките училища засега го търпят, и работата отива до това, че този предмет се израждат във факултетите, а той и въобще изчезва. По довоенната учебна програма за донецките училища руския и украинския език (и литература) се давали в съпоставими пропорции, примерно 45 на 55 %, и своите плодове за мирното съжителство на националностите това обстоятелство все така давало.

Реклама, означения и друга публична информация на украински език официално не е забранена, но от улиците на днровските градове и села украинския език постепенно изчезва. Това не е удивително, защото мястото на притискане на украинската буржоазия на пазарите на ДНР се заема от руската буржоазия със своите стоки и своя реклама.

Що се отнася до Русия, то тук против украинския език държавата действа по-скрито и издържано. В местата с повече или по-малко компактно население на украинци (Кубан, Москва и област, Брянск, Оренбург, Тюмен, Приморие и т.н.) има училища, в които се организират класове с украински език за обучение или класове със задължително изучаванм на езика, като отделен предмет. Някъде към 2012 година количеството такива класове неуклонно се съкращава. Освободените часове в най-добрия случай се запълват с руски език и математика, а в най-лошия – всякакъв боклук, като православно възпитание, уроци по патриотизъм и т.н. Тихо се сваля украинския курс в университетите, мястото на украинскуя в катедрите по славянска филология все повече заемат чешкия или полския език. Разбира се изучаването на западно-славянските езици е хубава работа, но когато то се организира не в ущърб на другите близки езици.

Втората линия на борба е неразривно свързана с първата, касае отношенията към разговорната реч в обществения живот, в ежедневието. Трудно е да каже, как се относят към украинския език в Русия, като цяло. Но може определено да се каже, че най-съзнателния и авангарден слой от руски работници разбира, че да воюва е нужно не с украинските работници, които говорят на украински, а с общия враг на всички работници — интернационалния клас на капиталистите, в частност, с организаторите и подпалвачите на войната в Донбас.

Стихийно или осъзнато, но пролетариата разбира, че не езика, не националността, а класовото положение на човека определя, как към него следва да се отнасят. Преди всичко, кой е той? Експлоататор и паразит, или експлоатиран работник? Завладял за себе си заводи, електростанции, нефт и газ, или нямащ нищо освен работни ръце? Зарежда всички дела в икономиката, а значи и в политиката на държавата, или безправен придатък към машината, ограден от управлението на страната с огради? Присвoяват за себе си огромен дял от общественото богатство, потребяват труда на хиляди работници, които получават трохи в резултат от своя труд, който често не достига даже за калпава храна. Teзи критерии, а не езика и националността, всичко това все по-често се случва в политическите разговори с обикновените хора. Много в Русия и в ДНР вече се замислят за това какво е нужно да се разделя с украинския народ и украинската буржоазия, а значи нужно е да се разделят наемните буржоа, да се върне челядта и вчерашните работници, които насила са ги изпратили в окопите.

И всё пак несъзнателната част от населението е още голяма. В ДНР няма открити репресии към тези, които говорят на украински, но сред някои слоеве от населението се наблюдава раздразнение или табу по повод употребата на езика. Това останалата част от работническата класа, особено бившата привилегирована върхушка на донецкия пролетариат е развратена в своето време от ахметовци, звягилски, клюеви, колесникови и др. за сметка на огромните печалби от добива на въглища и производството на метал. В тази прослойка често се счита, че всички украинци, без класов разбор — това са врагове на Донбас, защото украинските работници от природата са толкова изпорчени, че в 2014 година сами (или по първия зов на бандеровците) се вдигнали, сами се въоръжили и сами отишли да убиват в Донбас. Ще си кажете че дълго сме възпитавали тези части от пролетариата в дух на класов мира с буржоазията, в дух на «общност» на интересите на местната олигархия и работниците — на основание, че и едните и другите, съвместно живеят в Донбас, патриоти са в Донбас, и никакви различия между тези класи не може да има.

Има и доволно широк слой дребна търговско-занаятийска и транспортна буржоазия, пълна с националистически предразсъдъци, вървяща след новата едра буржоазия в Донецк. Новата буржоазия на Донбас е ориентирана на руския финансов капитал, като настроенията и възгледите на дребната буржоазия в 2015 – 2017 година се разгърна в това направление.

Има и служещи, за които негласното забраняване на украинския език се явява напълно материално производствено отношение (замитат в употреба украинския – могат да намерят първия удобен повод и да го уволнят). Тъй като служещите сред населението на ДНР е велик (до 15% с военни и полица), то е напълно или неволно служещата маса заразява в това отношение цялото общество.

Към числото на трудещите се, считащи украинския език за враждебен се отнасят част от жителите на «прифронтовите райони» ДНР, която вече е пострадала или периодически страда от обстрели. От 2 милиона 700 хил. население на ДНР в тази полоса живят примерно 500 хил души. Ясно, е че сред тях се намира не една хилядна имащи зъб на Украина, от коит едва ли 10 част разбира настоящия характер и целите на войната. Накрая има и учеща се младеж, по отношение на която през последните години се провежда «украинизация на обратно», с пълно изземване от обучението и възпитанието украинския език и култура. При това се взема всичко без подбор, при това заметно, защото реалната борба върви не толкова с украинския национализъм, колкото до с прогресивните, демократични елементи, които са и ще бъдат в украинската култура.

В самата Украйна сферата на приемане на руския език във всекидневния живот е незначително. Опитът показва, че както и да воюва правителството с «врага», от производството и бита руския език не си отива. Напротив, върви борбата против насилственната украинизация на обществения живот, но тя приема по-скрити форми, например, такива, като фактическото двуезичие на рускоговорящите трудещи се, исзолзващи руския език на демократичната част от украинското общество — макар че във вид на протеста против фашистската диктатура, широко използване на руския език в промишленото производство и научно-техническата документация и т.н.

Да, трудещите се маси искат дружба и мир, развитие и разцвет на своя език и култура. Но, не решавайки общите въпроси, не могат да се решат частните въпроси. Това означава, че, не разрушавайки капиталистическия базис на обществото и не заменяйки го със социализъм е невъзможно правилно да се реши националния въпрос и вътре в него — езиковия въпрос. Буржоазията «решава» националния въпрос по-пътя на разпалване на междунационални вражди, правейки така, че културата и езика на народите да са идеологическо оръжие против революционната организация на работническата класа, служат за разбойнични войни. Затова марксистите и авангардните работници отдават за себе си отчета в това, че националния въпрос – въпрос много важен, но все пак въпрос, подчинен на главния въпрос — за завоюване на диктатура на пролетариата. Без революционно сваляне на буржоазията всяка «защита и развитие» на националната култура и език се явява дело реакционно, такова дело, което води до укрепление на господството на буржоазията и до отслабване на работническата класа в нашите страни.

М. Иванов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1661282
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031