... не живях с твърде много жени, както носи махленската клюка, 
готвих манджи и прах пелени, всяка заран изхвърлях боклука, 
и – захлупен! – качулка след дъжд, си живеех с кахърите вехти, 
бях за пример! – кварталният мъж, битието помъкнал по чехли, 
щом ми кипнеше кела в зори, макарите си грабвах – за риба, 

и не смогнах да скътам пари нито в „Булбанк”, и нито в „Париба”,
и нахраних цял век с моя ден, и – горко му! – комуто повтори, 
синове вдигнах – трима, над мен, да ме помнят из бащини двори, 
бяло облаче! – тръгвам на път, нека Бог нареди ви сполука! – 
някой ден – като стигна отвъд, изхвърлете след мене боклука.

28 февруарий 2018 г. 
гр. Варна, 12, 00 ч.

 

Христос воскресе, Валери
радвам се, че те има!

Во Истину възкресе, Валюше.
Благодаря.
Чу

Без боклуци. Те са при нас, грешните.
И се радвайте на всичко, защото е от Господ и Него!
Амин.

Оооо боклуците наистина са тук, Недоволнико. Сред нас са, за тях няма Коледа, няма Великден...
Христос възкресе!
Чу

Честито възкресение, Валери!

Христос възкресе, Фавне!
Здраве, обич и светлина по пътя ти, момче!
Чу

Честито Възкресение Христово!
Здраве и още много сбъднати мечти!
Успехи и творческо вдъхновение!

"Като печат предай ти по-нататък
в потомството си своя отпечатък...
Синът ти нека каже някой ден:
Баща ми ли? Той днес живее в мен!" (Шекспир)

Поздрави, Маестро!

Воистину възкресе!
Благодаря, gessos!
Чу