Постинг
15.11.2017 21:15 -
Между вечност и миг
Автор: zemja
Категория: Поезия
Прочетен: 2515 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2020 06:22
Прочетен: 2515 Коментари: 3 Гласове:
10
Последна промяна: 25.12.2020 06:22
Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота.
Отекват в него бързите й стъпки.
Загледан в онемялата врата,
той в тъжната си самота потъва.
А всъщност, тя съвсем не си отива –
оставя тук частица свой живот.
И само в тези мигове щастлива,
не търси повече ни бряг, ни брод.
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота.
Отекват в него бързите й стъпки.
Загледан в онемялата врата,
той в тъжната си самота потъва.
А всъщност, тя съвсем не си отива –
оставя тук частица свой живот.
И само в тези мигове щастлива,
не търси повече ни бряг, ни брод.