Постинг
16.05.2014 15:51 -
Синдрома Бербатов
СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ
Имах удоволствието да прекарам два-три дни в Германия със съпруга си. Това, което направих, беше социален експеримент, относно държанието на "европейците" спрямо българите. Експеримента си ще нарека "Синдрома Бербатов" , защото както той(за съжаление), така и ние българите като цяло, цял живот сме резерва. Скамейката очаква всеки повярвал си нашенец, който е прекосил пределите на страната.
За да докажа на себе си, че най- сигурния начин да бъдеш пренебрегнат в чужбина е да се представиш за българин, използвах голям търговски център в Кьолн. Ето и резултатите...
Първи опит: Посещаваме магазин за дамса и мъжка мода. Влизайки, разговаряме на български език, обикаляме известно време и заговаряме една от консултантките, питаме я на английски за определени стоки, оказва се мило момиче, казваме, че сме от България и я молим да ни каже къде и какво можем да видим в Кьолн. Тя най-сърдечно ни казва за катедралата и някои други забележителности. Излизаме с малка покупна и пожелаваме приятен ден.
Втори опит: Избираме заведение за хранене, говорим на български език помежду си, питаме един от сервитьорите на развален немски къде можем да седнем, след като очевидно не се разбирахме, обяснихме че сме от България и помолихме да разговаряме с някой, който говори английски. Момчето бързо ни прехвърли на по-възрастен мъж, който с досада ни настани на една маса в дъното на ресторанта, обслужването не беше на ниво, а мъжът, който ни обслужваше се държеше високомерно, споменавайки на някойло пъти, че сме длъжни да говорим немски, след като сме дошли в държавата.
Трети опит: Спираме случаен човек- жена на средна възраст. Оказва се, че говори приличен английски- обясняваме,че сме от България и искаме да стигнем в другата част на града. В началото жената се отзовава, но в последствие каза да си използваме Джипиеса и че няма време да се занимава с нас.
Четвърти опит: Отново избираме магазин за дамса и мъжка мода. Този път говорим на италиански. Повтаряме процедурата-- заговаряме консултант на развален английски с желание да говорим с някой, който разбира италиански, за съжаление нямаше такъв човек, но една жена говореше френски. На нея казвам, че сме италианци и искаме да изберем хубави подаръци, както и да разгледаме града. Дамата ни развежда из магазина, предлагайки ни различни стоки, а накрая ни пожелава усмихнат ден и ни препоръчва също да видим катедралата.
Пети опит: Избираме магазин за шоколадови изделия. Разговаряме на италиански, оказва се, че момичето зад касата не говори добре английски, но знае на добро ниво италиански. Съпруга ми обяснява, че сме италианци и искаме да разгледаме, пита момичето за различните шоколади и бонбони, а тя най-любезно обяснява разликите и дава препоръки какво да изберем. Получаваме страхотно отношение.
Шести опит: Търсим човек, който говори френски. След 4-5 злополучни опита спираме младо момче, обяснявам, че сме французи и искаме да посетим различни забележителности. Той ни разказа за най-близките такива и как да стигнем до тях. Оказва се, че е собственик на бар, дава ни визитка и ни кани същата вечер да посетим заведението.
През смях и сълзи... от Ники Красимирова
Имах удоволствието да прекарам два-три дни в Германия със съпруга си. Това, което направих, беше социален експеримент, относно държанието на "европейците" спрямо българите. Експеримента си ще нарека "Синдрома Бербатов" , защото както той(за съжаление), така и ние българите като цяло, цял живот сме резерва. Скамейката очаква всеки повярвал си нашенец, който е прекосил пределите на страната.
За да докажа на себе си, че най- сигурния начин да бъдеш пренебрегнат в чужбина е да се представиш за българин, използвах голям търговски център в Кьолн. Ето и резултатите...
Първи опит: Посещаваме магазин за дамса и мъжка мода. Влизайки, разговаряме на български език, обикаляме известно време и заговаряме една от консултантките, питаме я на английски за определени стоки, оказва се мило момиче, казваме, че сме от България и я молим да ни каже къде и какво можем да видим в Кьолн. Тя най-сърдечно ни казва за катедралата и някои други забележителности. Излизаме с малка покупна и пожелаваме приятен ден.
Втори опит: Избираме заведение за хранене, говорим на български език помежду си, питаме един от сервитьорите на развален немски къде можем да седнем, след като очевидно не се разбирахме, обяснихме че сме от България и помолихме да разговаряме с някой, който говори английски. Момчето бързо ни прехвърли на по-възрастен мъж, който с досада ни настани на една маса в дъното на ресторанта, обслужването не беше на ниво, а мъжът, който ни обслужваше се държеше високомерно, споменавайки на някойло пъти, че сме длъжни да говорим немски, след като сме дошли в държавата.
Трети опит: Спираме случаен човек- жена на средна възраст. Оказва се, че говори приличен английски- обясняваме,че сме от България и искаме да стигнем в другата част на града. В началото жената се отзовава, но в последствие каза да си използваме Джипиеса и че няма време да се занимава с нас.
Четвърти опит: Отново избираме магазин за дамса и мъжка мода. Този път говорим на италиански. Повтаряме процедурата-- заговаряме консултант на развален английски с желание да говорим с някой, който разбира италиански, за съжаление нямаше такъв човек, но една жена говореше френски. На нея казвам, че сме италианци и искаме да изберем хубави подаръци, както и да разгледаме града. Дамата ни развежда из магазина, предлагайки ни различни стоки, а накрая ни пожелава усмихнат ден и ни препоръчва също да видим катедралата.
Пети опит: Избираме магазин за шоколадови изделия. Разговаряме на италиански, оказва се, че момичето зад касата не говори добре английски, но знае на добро ниво италиански. Съпруга ми обяснява, че сме италианци и искаме да разгледаме, пита момичето за различните шоколади и бонбони, а тя най-любезно обяснява разликите и дава препоръки какво да изберем. Получаваме страхотно отношение.
Шести опит: Търсим човек, който говори френски. След 4-5 злополучни опита спираме младо момче, обяснявам, че сме французи и искаме да посетим различни забележителности. Той ни разказа за най-близките такива и как да стигнем до тях. Оказва се, че е собственик на бар, дава ни визитка и ни кани същата вечер да посетим заведението.
През смях и сълзи... от Ники Красимирова
Свинска пача - все пак е полезна
Ако....или поука от пълноводните реки !
Изтече запис на Слави и Бойко - правят м...
Ако....или поука от пълноводните реки !
Изтече запис на Слави и Бойко - правят м...
Следващ постинг
Предишен постинг