Вървеше пеш. Мракът прегръщаше тялото му и го правеше невидим за чужди погледи. Обикаляше безцелно улиците, когато осъзна , къде се намира. На две пресечки от нея. Краката му сами продължиха без неговото съзнание. В една от стаите светеше. Той се приближи до оградата и впи поглед във фигурата, която се виждаше от време на време на прозореца. Нещо отвътре забушува със страшна сила, като дълго стаяван вулкан, който всеки момент щеше да изригне и да залее с огнената си лава, всичко до което се докоснеше. Като на сън, премина през незаключената порта и потъна в алеята между избуялите цветя. Постоя две минути и натисна дръжката на входната врата. Влезе тихо, като крадец. Видя я. Права до секцията с парцал в ръка, почистваше несъществуващият прах от книгите си. Чула шума се обърна и той тупна на земята. Стоеше вкаменена пред него, само по раздърпана тениска, едва скриваща тялото й. Косата й беше прихваната неумело и половината се спускаше по гърба й, а другата смешно стърчеше нагоре. Както я гледаше в очите, така се приближи. В погледа му имаше свирепост и невъздържаност. Решителност, каквато не беше виждала до сега. Придърпа главата й почти насилствено и жадно я целуна в устата, така, както си беше стъписана. В първият момент не реагира. Мозъкът й отказа да създаде, каквато и да било реакция. После всичко й се губеше. Как я вдигна на ръце и я понесе нагоре към спалнята, как посипа с целувки цялото й тяло и без предупреждение нахлу в нея. Дойде на себе си, чак когато той застана прав до прозореца и запали цигара:
-Съжалявам… -Дори не се обърна.
Тя го гледаше, като в мъгла, после бавно се изправи до него и с половин уста му прошепна:
-Моли се аз да не съжалявам…
Лазар хвърли угарката от цигарата и я привлече към себе си. Този път нежно и внимателно я погали по лицето. Искаше да я има… но да я има само за себе си. Не само сега. И утре, и на другият ден. Не искаше да си представя живота без нея, без нейната усмивка, без нейният глас. Искаше само той да я докосва и гали, Да нахлува в тялото й и в душата й, да няма друг. Целуваше я бавно и властно, а тя примирено го следваше, отдадена на мига и приятното усещане. Повече нищо не си казаха. След час той си тръгна така внезапно, както и дойде. Тя остана сама, разпъната на кръст, невярваща в случилото се, но тръпнеща от неугасналата възбуда.